В американския пазар на държавни облигации се разиграва завладяваща битка за надмощие, която е показател за по-широка тенденция. Икономистът Мохамед Ел-Ериан нарича това „разширяващото се влияние на геоикономиката“.

В навечерието на септември много трейдъри и анализатори бяха уверени, че доходността по американските държавни облигации ще се „изправи“ - тоест ще нараства по-бързо от тази на краткосрочните, за да отрази по-големия риск при по-дълъг хоризонт на държане.

В крайна сметка държавният дълг и дефицитите на САЩ са високи, без непосредствени перспективи за обрат, посочва Ел-Ериан в анализ за Financial Times.

Инфлацията остава над целта на Федералния резерв и вероятно ще се покачва. А същевременно има признаци, че чуждестранните инвеститори постепенно намаляват традиционно високото си участие в американските държавни ценни книжа.

Но този консенсус беше поставен под съмнение от изявления на американското правителство, че желае „да огъне кривата“ - тоест да намалят лихвите и по-дългосрочно от матуритетите, върху които Фед има пряк контрол, за да направят ипотеките по-достъпни, което е ключова политическа цел за администрацията на Тръмп.

Според Ел-Ериан това може да се реализира чрез операции по управление на дълга на Министерството на финансите или чрез различни инструменти, които Фед вече е използвал в миналото (като „Операция Туист“, при която се продава краткосрочен дълг и се купуват дългосрочни книжа, или чрез директни покупки на активи).

„Предстои да видим кое ще надделее, но възможното влияние на неконвенционални фактори върху формата на кривата на доходността изглежда значимо в момент, когато вече има притеснения относно политическата независимост на централната банка“, пише икономистът, който е президент на Queens’ College, Кеймбридж, и главен съветник на Allianz и Gramercy.

Тъй като повечето традиционни индикатори за пазарна оценка в момента са в жълто, инвеститорите трябва да бъдат бдителни, казва икономистът

Мохамед Ел-Ериан: Рекордите на американския фондов пазар прикриват тревожен дисбаланс

„Назначаването на икономиста Стивън Миран в Управителния съвет на Фед от някои се възприема като създаване на фактически втори председател на банката, тъй като мнозина го смятат за изразител на възгледите на наследника на Джей Пауъл, който и да се окаже той.“

Миран заема поста във Фед, докато е в отпуск от длъжността си на председател на Съвета на икономическите съветници на САЩ. Според Ел-Ериан тази борба за влияние се развива и в момент, когато политическите фактори все по-осезаемо оформят икономическите политики.

„Само през тази година вече има примери за засилена „военизация“ на търговията и финансите и използването им като средство за натиск върху съюзници и противници по въпроси, които не са икономически.“

Ел-Ериан визира разпространението на индустриалната политика с цел осигуряване на ключови вериги на доставки, както и налагането на експортни ограничения върху авангардни технологии, за да се възпре военният и икономически напредък на съперници.

Акциите опровергават типичната си слабост през септември, но октомври още не е дошъл

Последното, което фондовият пазар иска, е правителството на САЩ да спре

Икономистът отбелязва също, че тази тенденция не е ограничена до САЩ, а все по-често се наблюдава глобално.

„Това е доказателство как вътрешнополитически и геополитически цели все по-силно влияят върху икономическите политики. И това е драматично отклонение от десетилетията, през които икономиката беше водещият фактор за вътрешната политика и геополитиката — епоха, в която две конвенционални догми определяха световната икономика.“

Първата, според Ел-Ериан е „Вашингтонският консенсус“, залагащ на дерегулация, либерализация на търговията, фискална дисциплина, приватизация и данъчни реформи. Втората е глобализацията - все по-тясната интеграция на търговските и капиталовите потоци.

„И двете почиваха на вярата, че свободните пазари и икономическата ефективност естествено ще доведат до просперитет за всички. Те бяха изградени върху основата на икономическата логика, в която политиката и националната сигурност се смятаха за второстепенни, а не за централни двигатели. Но тяхната ефективност бе подкопана от недостатъчно внимание към неравенствата и другите уязвимости, които можеха да породят.“

Разширяващото се влияние на геоикономиката създава по-волатилна среда за политиците, бизнеса и пазарните участници, които трябва да предвидят далеч по-широк кръг от възможни сценарии.

Икономистът дава за пример представянето на финансовите пазари през тази година.

„Кога друг път сме ставали свидетели едновременно на рекордни равнища както на рискови активи (акции), така и на сигурни (облигации)? Това привидно противоречие трудно може да се разбере извън геоикономическа перспектива. То е само един от няколкото разпада на традиционните корелации, които разчитаха на ясно разграничение между пазарните сили и политическите действия.“

„Светът става по-сложен, като някои ключови правила на играта в пазарите и икономиката се пренаписват в реално време“, твърди Ел-Ериан.

Според него бизнес лидерите и инвеститорите трябва да интегрират много по-плътно геополитическите и вътрешнополитическите фактори в своите стратегии, осъзнавайки, че спектърът на възможните изходи е значително по-широк и често странен.

„В крайна сметка, както се пошегува мой колега миналата седмица, единственото сигурно днес е несигурността - и дори тя става все по-необичайна с всеки изминал ден.“