Председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл отхвърли очакванията за нови намаления на лихвените проценти през следващите месеци, казвайки, че централните банкери са изправени пред „предизвикателна ситуация“ при решението дали да дадат приоритет на борбата с инфлацията или на защитата на работните места.

Миналата седмица Фед намали разходите по заемите с четвърт пункт – до диапазон от 4% до 4,25% – на фона на признаци за отслабване на пазара на труда и данни, че ефектът на тарифите върху ценовия натиск остава ограничен.

Много инвеститори залагат на още две понижения от по четвърт пункт до края на 2025 г. Но във вторник Пауъл даде сигнал, че подобни стъпки изобщо не са сигурни, предупреждавайки, че ако банкерите „разхлабят прекалено агресивно“, това може да „остави борбата с инфлацията незавършена и да наложи обратен завой“.

Инфлацията е над целта на централната банка от 2021 г. насам и се очаква да се повиши още, тъй като митата на американския президент Доналд Тръмп увеличават цените за американските потребители - както бе доказано от редица статистически данни и анализи.

Пауъл обаче също предупреди, че ако лихвите се запазят „рестриктивни“ твърде дълго, „пазарът на труда може да се охлади ненужно“.

„Краткосрочните рискове за инфлацията са насочени нагоре, а рисковете за заетостта – надолу. Това е предизвикателна ситуация“, каза той в изказване в Роуд Айлънд, цитиран от Financial Times.

„Когато целите ни влизат в напрежение помежду си, нашата рамка изисква да балансираме и двете страни на двойния си мандат.“

Последното понижение на лихвите – първото от декември насам – бе направено под силен натиск от страна на Тръмп, който нарече Пауъл „тъпак“ заради задържането на разходите по заемите без промяна.

Докато 10 членове на Федералния комитет по отворения пазар (FOMC) подкрепиха понижение с четвърт пункт, Стивън Миран – съюзник на Тръмп, който се присъедини към борда на Фед в деня на заседанието – настоя за по-голямо намаление от половин пункт.

Въпреки че малко мнозинство от 10 души във FOMC подкрепят две или повече понижения до края на годината, значително малцинство от седем се обявяват за липса на допълнителни намаления или дори за повишение на лихвите.

А какво се случва с акциите?

Пауъл отбеляза също, че цените на активите – категория, която обикновено включва акции и други рискови инструменти – се намират на завишени нива.

Централният банкер бе запитан колко голямо значение той и колегите му отдават на пазарните цени и дали проявяват по-голяма толерантност към по-високите стойности.

„Ние гледаме на общите финансови условия и се питаме дали нашите политики влияят върху тях по начин, който отговаря на това, което се опитваме да постигнем“, отговори Пауъл.

„Но е вярно, че например цените на акциите, са доста високо оценени.“

В навечерието на заседанията миналата седмица акциите и другите активи поскъпнаха рязко, тъй като убеждението, че Федералният комитет по отворения пазар ще намали основната овърнайт лихва, се засили. След решението в сряда за понижение акциите продължиха да растат, като записаха поредица от рекордни върхове за основните индекси.

„Пазарите ни слушат и следват, и правят преценка накъде смятат, че ще вървят лихвите. И така те го калкулират в цените“, каза Пауъл в част от разговора, отнасяща се до ипотечните лихви.

Въпреки че Пауъл отбеляза високите оценки на акциите, той заяви, че това „не е време за повишени рискове за финансовата стабилност“.