Три държави в ЕС използват еврото като валута и един и същ лихвен процент, определен от ЕЦБ, но равнищата на инфлация се различават драстично.

През септември тя е била 2,7% във Финландия, 3,3% в Германия и 6,1% в Литва, според хармонизирания индекс на Евростат (ХИПЦ), публикуван през октомври.

Средната стойност за еврозоната е 3,8%.

И трите страни са подложени на една и съща лихвена ставка по депозитите на ЕЦБ от 2,5%, отбелязва Euronews.

Енергиен шок, усетен по различен начин

Общата нишка е енергията.

Данните на Евростат показват, че цените на енергията в еврозоната са се повишили с 18,9% през септември, добавяйки 1,71 процентни пункта към инфлацията – почти половината от общата стойност. Без да се отчита енергията, инфлацията в еврозоната е била 2,3 %.

Начинът, по който този шок се отразява, зависи от енергийния микс на дадена страна, данъчните решения и силата на нейната вътрешна икономика.

Литва: Енергетика, данъци и заплати

Литва в горната част на класацията, а причината за това не са цените на основните хранителни продукти.

Данните на Евростат показват, че инфлацията при храните, алкохола и тютюна е 0,5%, докато цените на енергията са скочили с 33,0%, а инфлацията при услугите е достигнала 6,9%.

Международният валутен фонд (МВФ) приписва този скок на енергията на продължаващата зависимост от вноса, силното вътрешно търсене и по-високите акцизи.

Политиката допълнително засилва натиска. От януари Литва увеличи ДДС върху отоплението на жилища, топлата вода и дървата за огрев от 9% на 21%. В проектобюджета на правителството се оценява, че само промяната в цените на отоплението ще добави 0,5% към инфлацията.

Натискът се разпространява отвъд горива и отопление. Данните на Евростат сочат, че основната инфлация, без да се отчитат енергията, храните, алкохолът и тютюнът, е 3,9%.

Централната банка на Литва очаква средните заплати да се повишат с 9,4% през 2026 г., а ЕК свързва инфлацията в сектора на услугите със силния ръст на заплатите и увеличението на минималната работна заплата с 11,1%.

По-високите заплати може средно да подобрят финансовото състояние на много работещи. Но пенсионерите, получаващите социални помощи и домакинствата с ниски доходи и големи сметки за енергия са по-уязвими.

Съществува и риск от вторичен ефект. Предприятията в сектора на услугите, изискващи интензивен труд, могат да прехвърлят по-високите заплати върху цените, като поддържат инфлацията висока дори когато шокът отшуми.

Финландия: С мек удар и бавен растеж

Данните на Евростат показват, че Финландия също е преживяла енергиен шок, като инфлацията в сектора е достигнала 13,1%, но общата е останала на ниво 2,7%.

ЕК посочва, че сравнително ниската зависимост на Финландия от изкопаемите горива е смекчила удара. Статистическата служба на страната установява, че по-евтината електроенергия и разходи за жилища са ограничили националния индекс на потребителските цени, въпреки че бензинът, дизелът и мазутът допринасят за неговото повишение.

Ценовият натиск на вътрешния пазар е слаб.

Според Евростат основната инфлация е 1,4%, а тази в сектора на услугите 1,7%. Централната банка прогнозира безработица от 10,4% през 2026 г., докато ЕК очаква растеж на БВП от 0,8%.

Статистическата служба съобщава, че номиналните доходи са се повишили с 3,5% на годишна база през третото тримесечие, или с 1,2% в реално изражение.

Тази комбинация помага да се обясни защо поредното повишение на лихвения процент може да изглежда прекалено рестриктивно от гледна точка на Финландия.

Германия: Скок, концентриран в цените на горивата

Германия заема средно положение.

Данните на Евростат показват инфлация в енергийния сектор от 13,4% и основна инфлация от 2,5%. Статистическата служба Destatis установява, че в националния индекс цените на горивата са се повишили с 37,1%, на мазута със 74,9%. Без да се отчитат тези две позиции, инфлацията е била 1,8%.

Натискът върху заплатите е умерен.

Преговаряните заплати са се повишили с 2,9% на годишна база през август, а Бундесбанк прогнозира същата средна стойност за 2026 г.

Евростат оценява инфлацията в сектора на услугите на 2,8%.

Политиката също замъглява картината. Наличните федерални мерки доведоха до понижение на цените на електроенергията, газа и топлофикацията, а новото намаление на данъка върху горивата влезе в сила на 1 октомври, така че не е включено в данните за септември.

Националните интервенции могат да променят измерената инфлация месечно, без да променят европейския шок.

Единният лихвен процент в еврозоната

През септември ЕЦБ повиши лихвата по депозитите от 2,25% на 2,50% с аргумент, че конфликтът в Близкия изток поддържа инфлацията над целевото ниво от 2% и пълните последици от енергийния шок все още не са се проявили.

Ако извадим общата инфлация на национално ниво от лихвения процент на ЕЦБ, получаваме приблизителна оценка на реалния лихвен процент: минус 0,2% във Финландия, минус 0,8% в Германия и минус 3,6% в Литва.

Това просто изчисление, базирано на данните на ЕЦБ и Евростат, не е точен показател, тъй като домакинствата и бизнесите действат въз основа на очакваната инфлация и се сблъскват с различни разходи по заемите.

Напрежението в паричната политика варира в зависимост от страната.

Слабият растеж и високата безработица във Финландия са аргументи срещу затягане на политиката.

В Германия лихвеният процент е по-лесно защитим, като се има предвид основната инфлация от 2,5%, но ускорението през септември се дължи почти изцяло на цените на горивата.

В Литва лихвеният процент изглежда либерален на фона на инфлация от 6,1%, макар че по-високите лихви не могат да отменят увеличението на ДДС или да понижат цените на вноса на горива. Те действат чрез отслабване на търсенето и ограничаване на вторичните ефекти. Проучване на ЕЦБ установява, че политиката действа по-бързо и по-силно там, където дългът с променлива лихва и задлъжнялостта на домакинствата са по-разпространени, а Литва е сред страните, които разчитат на ипотеки с променлива лихва и кратки периоди на преизчисляване.

Все пак, скорошно проучване за периода от 2000 до 2025 г., сочи, че реакциите на производството и инфлацията към паричната политика са по-малко неравномерни, отколкото често се предполага, тъй като някои структурни разлики се компенсират взаимно.