При инфлация в еврозоната от 3,3% през месец август и рязко нарастващи разходи за енергия, пазарите очакват повишение на лихвения процент от ЕЦБ на 10 септември.

Икономистите от Централната банка от своя страна твърдят, че този епизод, предизвикан от сътресенията в енергийния сектор, не прилича на скока от 2021–2022 г., обусловен от търсенето.

По-високите цени на енергията са основните фактори за инфлацията в еврозоната, подчертават те в публикация в блога на ЕЦБ.

Два периода на силна инфлация – две различни истории

Нашите оценки сочат, че настоящото повишение на общата инфлация досега се дължи почти изцяло на неблагоприятни шокове в енергоснабдяването, пишат икономистите.

Тези шокове произтичат от повишения на цените на енергията, предизвикани от конфликта в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток. За разлика от това, скокът на инфлацията през 2021–2022 г. беше обусловен от комбинация от значителни и безпрецедентни фактори, свързани както с предлагането, така и с търсенето.

Енергията изиграва роля, но не и единствена, подчертават те. Този път доминира шокът в енергоснабдяването, докато търсенето и стимулиращите мерки на публичната политика играят второстепенна роля.

„Тези разлики са ключови за обяснението защо реакциите на паричната политика са различни. Неблагоприятните фактори, свързани с енергийното предлагане, са допринесли за около 90% от увеличението на енергийната инфлация между януари и май 2026 г. През този период паричната и фискалната политика са оказали само лек натиск за понижаването ѝ“, се посочва още в статията.

След началото на войната в Близкия изток в края на февруари ЕЦБ не повиши лихвените проценти веднага. Това беше направено на 11 юни, когато депозитният лихвен процент беше повишен от 2% на 2,25%, първото увеличение от три години насам, в опит да се овладее инфлацията.

Дори според най-оптимистичния сценарий, който по това време предвиждаше бързо приключване на войната, не се очакваше инфлацията да се върне към целта от 2% преди 2027 г., отбелязва Euronews.

Сега войната все още продължава, а инфлацията достига 3,3% в сравнение с 2,9% през юли и пазарните очаквания вече предвиждат ЕЦБ да повиши лихвените проценти отново на заседанието си на 10 септември – от 2,25% на 2,5%.

Монетарната реакция този път е „по-постепенна, докато през 2021-2022 г. ЕЦБ повиши лихвените проценти решително и упорито“, пишат икономистите в блога си.

За разлика от сега, скокът на инфлацията през 2021–2022 г. беше предизвикан от „комбинация от значителни и безпрецедентни фактори от страна на предлагането и търсенето“. Въпреки че енергетиката е изиграла роля, тя „не е била единствената“, се допълва в публикацията.

По-широкият набор от фактори включва неблагоприятни шокове в енергоснабдяването и свързани с пандемията дисбаланси между търсенето и предлагането. Заедно те обясняват около 90% от скока.

Динамиката на инфлацията първоначално е доминирана от фактори, свързани с предлагането, след което тези, свързани с търсенето, придобиват по-голямо значение.

Неблагоприятни фактори, идващи от енергоснабдяването, допринасят със значителен, но не преобладаващ принос от 2,4% към скока на инфлацията, отбелязват от ЕЦБ. Два фактора, свързани с пандемията – агрегираното търсене, независимо от политиките, и предлагането на неенергийни стоки, са добавили съответно с 1,3% и 0,9% към ръста на инфлацията.

Държавната политика – първоначално паричните стимули, а след това и по-специално фискалните стимули, също са допринесли значително за скока на инфлацията през 2021–2022 г. Приблизително 1,5% от инфлацията се дължат на експанзионистичните фискални и парични стимули (0,6% от фискалната политика и 0,9% от паричната политика).

По-конкретно, експанзивната парична политика, макар и подкрепяща икономическия растеж, е допринесла за първоначалното повишение на инфлацията до юли 2022 г. Впоследствие нормализирането на Евросистемата и поредицата от увеличения на лихвените проценти на ЕЦБ, започнала през юли 2022 г., неутрализират въздействието, като оказват осезаем затягащ ефект върху инфлацията и допринасят за връщането към целта от 2%.

Променящите се фактори зад растежа

Развитието на икономическия растеж също подчертава относителната важност на различните фактори.

По време на скока на инфлацията през 2021–2022 г. сътресенията в енергоснабдяването забавят растежа и подхранват инфлацията, докато експанзивните фискални и парични политики подкрепят възстановяването след пандемията.

През 2026 г. обаче тяхното въздействие върху растежа е различно.

Растежът в еврозоната се запазва въпреки конфликта в Близкия изток. Една от причините е, че според оценките цените на енергията са продължили да подкрепят растежа. Това се дължи на забавени ефекти от спада на цените на енергията преди войната. Освен това компаниите натрупват запаси, за да се предпазят от рискове, свързани с веригата на доставки.

От друга страна, според оценките на ЕЦБ, паричната и фискална политика са оказали известен натиск за забавяне на растежа, обратна тенденция спрямо инфлационния им тласък през периода 2021-2022 г.

А бумът на изкуствения интелект?

Ако инвестициите в изкуствения интелект допринасяха за търсенето (в нетен план), част от това, което се приписва на енергията или други фактори, би могло да се прояви като разширяване, движено от търсенето, допълва ЕЦБ.

Резултатите им обаче не сочат общо увеличение на търсенето. Изкуственият интелект може би е допринесъл за съвкупно търсене или е оказал влияние в конкретни държави или сектори.

По-подробен анализ би могъл да установи значителни ефекти там, където внедряването му е по-напреднало. За еврозоната обаче все още не се намират доказателства за увеличение на търсенето в резултат на частни инвестиции, което е възможно да се дължи на изкуствения интелект.

Какво означава това за паричната политика на ЕЦБ

Шокът в търсенето тласка инфлацията и производството в една и съща посока. Това води до умерени или липсващи компромиси между инфлацията и производството в контекста на стабилизацията, улеснявайки предприемане на решителни мерки, за да се върнат инфлацията до целта на ЕЦБ от 2%.

Шокът в предлагането, напротив, тласка инфлацията и производството в противоположни посоки, което налага по-умерена реакция на паричната политика, обясняват икономистите от Централната банка.

През 2021-2022 г. значителният натиск в търсенето, подкрепящите публични политики и по-големите и по-продължителни инфлационни шокове наложиха предприемане на решителни и последователни мерки в рамките на паричната политика.

За разлика от това, преобладаващо неблагоприятният характер на увеличението на инфлацията през 2026 г., дължащ се на фактори в предлагането, досега е довел до по-постепенна и гъвкава реакция на паричната политика в съчетание с настоящия подход при вземането на решения, който зависи от данните и се определя на всяко заседание.

Тази реакция е в съответствие със средносрочната ориентация, както е посочено в изявлението за стратегията на ЕЦБ за паричната политика (2025 г.): „Гъвкавостта на средносрочната ориентация отчита факта, че подходящата реакция на паричната политика при отклонение на инфлацията от целта е специфична за конкретния контекст и зависи от произхода, мащаба и продължителността на отклонението“.

В обобщение, фактът, че увеличението на инфлацията през 2026 г. се дължи предимно на фактори, свързани с предлагането на енергия, го отличава от широкия микс от фактори, свързани с търсенето и с предлагането, които допринасят за скока през 2021–2022 г.

Този контраст подкрепя по-умерена реакция на политиката, предприета досега. Реакцията, както е реализирана до момента, е в съответствие със средносрочната ориентация на паричната политика на ЕЦБ и с очакванията на финансовите пазари, завършва публикацията на ЕЦБ.