Оли Рен: ЕЦБ и Фед са два различни случая – затова насоките за паричната политика трябва да останат

Текущият дебат относно стратегията и инструментариума на Федералния резерв е добре дошъл.

Той заслужава внимание далеч извън пределите на Америка, като се има предвид, че промените в подхода на Централната банка на САЩ обикновено оформят поведението и мисленето на пазарите и на други места.

Така започва коментара си за Financial Times Оли Рен, управител на Централната банка на Финландия и член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Мнозина задават въпроса дали ЕЦБ също трябва да преразгледа позицията си относно предоставянето на насоки за бъдещата парична политика, както прави Фед. Ето защо сега е подходящ момент да се очертае европейският опит с този инструмент и да се обясни защо случаят със САЩ е различен, обяснява финансистът.

Залогът на Уорш: Консервативната комуникация на Фед може да вкара Уолстрийт в турбуленция

По-конкретно, двете икономики се различават съществено по една ключова променлива: равновесната (или „естествената“) реална лихва, съответстваща на потенциалния обем производство и стабилна инфлация.

Тя е структурно по-висока в САЩ, отколкото в еврозоната, разлика, която може да се засили от инвестиционния бум в Америка, задвижван от изкуствения интелект.

Според текущите оценки естествената реална лихва в еврозоната е близка до нула. В съчетание с целта на ЕЦБ за инфлация от 2% това предполага номинална неутрална лихва от около 2%.

Оценките за САЩ варират в по-широк диапазон, но са по-високи, което предполага номинална неутрална лихва в диапазона 3-4%.

Практическите последствия са от значение за паричната политика: Федералният резерв обикновено разполага с по-голямо пространство за намаляване на лихвените проценти, преди да достигне ефективното ниво на „долната граница“, при което по-нататъшните намаления в най-добрия случай са неефективни, а в други случаи могат да бъдат контрапродуктивни.

ЕЦБ: Пазарна корекция заради AI бума е все по-вероятна – това ще има последствия за еврозоната

ЕЦБ разполага с по-малко пространство. Поради това „насоките за бъдещата политика“ запазват особена стойност в Европа като потенциален заместител на конвенционалните намаления на лихвените проценти, когато паричната политика е ограничена, допълва Рен.

ЕЦБ преразгледа стратегията си за паричната политика два пъти през последните години – през 2020–2021 г. и през 2025 г. Като участник и в двата процеса, Оли Рен стига до следното заключение: ЕЦБ трябва да запази „насоките за бъдещата политика“ като инструмент, без „да връзва ръцете си ненужно“.

Стратегията от 2021 г. е разработена след дълъг период на прекалено ниска инфлация и лихвени проценти, близки до ефективната си долна граница. След това беше подложена на сериозно изпитание от пандемията, енергийната криза, най-резкия скок на инфлацията за едно поколение и бързата дефлация, подчертава финансистът. Въпреки това основната ѝ структура устоява.

Симетричната цел за инфлация от 2 % осигурява стабилна опора за очакванията, докато средносрочната ориентация позволява на политиката да пренебрегне шоковете, които вероятно щяха да отшумят, и да действа решително, когато покачването на цените се превърна в по-устойчива заплаха.

ЕЦБ запази лихвените проценти без промяна на ниво 2,25%

Междувременно „forward guidance“ (насоки за бъдещата политика) доказа стойността си през предходните години на ниска инфлация, като облекчава условията за финансиране чрез насочване на доходността на облигациите, когато лихвените проценти са застинали на долната граница, продължава Рен и подчертава:

Миналата година инфлацията в еврозоната се върна към целта. Но не за дълго.

Войната в Иран предизвика поредния енергиен шок, като отново изтласка инфлацията над 2%, напомняне, че шоковете могат да се повтарят без предварително предупреждение, и аргумент в полза на запазването на пълния набор от инструменти.

Енергиен шок: Защо цените на петрола и газа се повишават по-малко от очакваното

Оценката от 2025 г. потвърди основните принципи на стратегията, като същевременно извлече поуки от турбулентността от 2021 г. насам.

Когато лихвените проценти са близо до долната граница, ориентировъчните сигнали могат да осигурят допълнително облекчаване, дори когато няма голямо пространство за намаления.

Все пак, един ден може да попаднем в ликвиден капан, няма икономически закон, който да гласи, че проблемът с долната граница е изчезнал завинаги.

Но неотдавнашният опит показва и опасността от прекаленото използване на насоките, отбелязва финансистът от ЕЦБ.

Проблемът възниква, когато комуникацията се превръща в ангажимент, а ангажиментът в строга поредица от действия. Това може да постави банкерите в капан, ако обстоятелствата се променят, продължава Рен, давайки пример с 2022 г., когато инфлацията нараства бързо, а Управителният съвет на ЕЦБ предприема по-голямо повишение на лихвените проценти, отколкото сигнализира само няколко седмици по-рано.

Ястребова позиция: Поскъпването на петрола подтиква ЕЦБ да преразгледа лихвените проценти

Урокът от това е, че в условията на несигурна икономика запазването на свободата на действие не е провал в комуникацията, а отговорно формулиране на политиката.

Този урок е изразен по-ясно в стратегията за 2025 г. Тя отдава по-голямо значение на управлението на риска и анализа на сценариите. Всички инструменти остават в набора от средства, но изборът и дизайнът им трябва да запазват гъвкавостта си.

Това е усъвършенстване на стратегията от 2021 г., а не нейно отхвърляне. Гъвкавостта не трябва да се бърка с колебание, подчертава Оли Рен.

През 2022–2023 г. ЕЦБ повишава лихвения процент по депозитите с 4,5 процентни пункта за малко повече от година, тъй като инфлационният натиск продължаваше.

Инструментите за комуникация ще продължат да се развиват. Насоките за бъдещата политика понякога ще бъдат полезни, а понякога – не. Но целта не подлежи на преговори: твърд ангажимент за стабилизиране на инфлацията на ниво 2% и решимост да се постигне това, завършва коментара си финансистът от ЕЦБ.