Поредните дни на взаимни удари между САЩ и Иран отново изведоха цените на преден план и хвърлиха несигурност върху решението на ЕЦБ другата седмица.

В сряда инвеститорите преоценяваха очакванията си за заседанието по паричната политика на 22 юли, тъй като скокът на петрола постави под съмнение очакванията за запазване на лихвените проценти, отбелязва CNBC.

„Възобновяването на военния конфликт в Близкия изток и новото покачване на цените на петрола подчертават, че ситуацията остава изключително нестабилна, а несигурността е също толкова висока“, заяви в сряда пред Reuters председателят на Бундесбанк и член на УС на ЕЦБ Йоахим Нагел.

Препоръчително е да реагираме с предпазливост, но да действаме решително, ако се наложи. Паричната политика ще запази бдителната си позиция.

Ефектите върху икономиката ще продължат и след обръщане на тенденцията при цените, така че дори бърз спад би довел до значителни загуби на производството. Ако шокът се задържи по-дълго, кумулативното забавяне на растежа може да бъде още по-голямо

ЕЦБ: Растежът на реалния БВП в еврозоната може да намалее с 0,4% заради войната в Близкия изток

ЕЦБ променя курса

ЕЦБ намали лихвените проценти четири пъти в първата половина на 2025 г., като свали основния депозитен лихвен процент от 3% в началото на годината до 2% до средата на юни.

Миналия месец обаче банката беше принудена да промени курса, като повиши лихвите с 25 базисни пункта до настоящото ниво от 2,25%.

Общата инфлация се задържаше близо до целта от 2% преди избухването на войната в Иран, а след това се ускори до пик от 3,2% през май.

Първоначалните оценки показват, че инфлацията в еврозоната е спаднала до 2,8% миналия месец, въпреки 8,7% годишен ръст на разходите за енергия за месеца, тъй като основната инфлация се ограничава до 2,4%, което показва ограничени ефекти от „втори кръг“ на инфлацията в останалата част от икономиката.

Скъпата енергия връща инфлационния натиск, докато икономиката на еврозоната отслабва

ЕЦБ вдигна лихвите и даде сигнал за нова фаза на несигурност

Но цените на енергията отново скочиха тази седмица, тъй като няколко дни на сблъсъци между САЩ и Иран за контрола над стратегически важния Ормузки проток подновиха опасенията относно доставките на петрол. Септемврийските фючърси на международния еталон Brent отново се търгуваха на по-високи нива в сряда – над 85 долара за барел, след като само миналата седмица се търгуваха близо до предвоенните нива от около 70 долара.

Цената на петрола е от решаващо значение за икономиката на еврозоната, която през 2024 г. е внасяла 57% от енергийните си нужди, според най-актуалните данни на Евростат.

Но банкерите ще бъдат предпазливи и ще се съобразяват с риска, че прекалено рестриктивна парична политика може да тласне икономиката на еврозоната към рецесия, след като през първото тримесечие на 2026 г. тя отбеляза спад от 0,2% на годишна база, допълва CNBC.

Цените се върнаха над 80 долара за барел, докато Уолстрийт отчете ръст след по-слабата от очакваното инфлация в САЩ

Петролът поскъпва след новите удари по Иран и морската блокада на иранските пристанища

Пикът на инфлацията „може би все още не се вижда“

Банкерите също така ще имат предвид, че първоначалните оценки за растежа на БВП през второто тримесечие и инфлацията през юли ще бъдат налице едва на 30 юли и 31 юли съответно, което означава, че решението следващата седмица ще е взето без достъп до най-актуалните данни.

Стратезите по лихвените проценти от ING Майкъл Тъкър и Бенджамин Шрьодер написаха в сряда, че данните за инфлацията в еврозоната „ще бъдат от решаващо значение за оспорването на „ястребовата“ позиция на пазара“, но „дори и тогава тези цифри няма да бъдат достатъчни, за да успокоят пазарите относно рисковете от вторичен ефект“.

„Цялата тази несигурност означава, че пазарните очаквания за ЕЦБ могат да продължат да се различават от тези за Фед. Тенденцията при инфлацията в САЩ би трябвало да е низходяща, докато за Европа пикът може би все още не се вижда, особено ако цените на енергията продължат отново да се покачват“, допълват стратезите.

Президентът на ЕЦБ и новият председател на Фед бяха лаконични в насоките за бъдещите си действия, а той призна, че още преди 20 години я е „харесал“ като финансов министър. Днес я обожава

Банкерско хладнокръвие за лихвените политики демонстрираха Лагард и Уорш в първата си съвместна изява

Спадът в цените на петрола миналия месец накара инвеститорите да изключат възможността за повишение на лихвите от ЕЦБ следващата седмица, а текущите очаквания сочат вероятност от около 20% повишение. Инвеститорите обаче очакват още две повишения на лихвите с по 25 базисни пункта до следващата пролет, което ще доведе основния депозитен процент на ЕЦБ до 2,75%.

„В момента обръщаме особено внимание на косвените ценови ефекти от войната в Близкия изток и възможните вторични ефекти“, заяви в сряда пред германския вестник Börsen-Zeitung управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер.

„Понастоящем не наблюдаваме вторични ефекти, но трябва да съобразим паричната си политика и с инфлационните очаквания“, допълва той.