8 от най-големите петролни компании са натрупали над 90 млрд. долара печалби само за последните три месеца, докато конфликтът с Иран доведе до скок в цените на енергията, а климатичната криза от емисиите причини смъртоносни горещи вълни.

Неочакваните печалби отново подновиха призивите към нефтогазовите гиганти като Saudi Aramco и BP да платят за екологичните щети от „извличането на печалби от човешкото страдание“, и да финансират бърз преход към възобновяема енергия.

Анализ на The Guardian установява, че осемте котирани на борсата производители на петрол са реализирали печалби от почти 93 млрд. долара в трите месеца до края на юни – първото пълно финансово тримесечие след като войната на САЩ и Израел срещу Иран предизвика скок в цените на петрола до рекордни нива от над 126 долара за барел.

Компаниите се възползваха от най-голямото прекъсване на доставките на изкопаеми горива в историята на пазара, за да удвоят общата си печалба в сравнение с малко под 50 млрд. долара за същия период миналата година, като активистите предупреждават, че милиони домакинства плащат цената чрез по-високи сметки и климатичен хаос.

Данните сочат, че осемте петролни компании – Aramco, BP, Shell, Equinor, TotalEnergies, Eni, Chevron и ExxonMobil, са реализирали печалба от над 700 000 долара на минута през пролетното тримесечие.

Докато пазарната им оценка нараства с около 600 млрд. долара до над 3 трилиона долара, температурите се покачват и водят до поредица смъртоносни горещи вълни, чиято тежест се увеличават именно поради изгарянето на изкопаеми горива, допълва The Guardian.

За първи път научен анализ, публикуван през септември миналата година, установи пряка връзка между въглеродните емисии на най-големите компании за изкопаеми горива и фаталните периоди на горещо време. Анализът показа, че емисиите на всяка една от 14-те най-големи компании са достатъчни, за да предизвикат над 50 горещи вълни, които иначе биха били невъзможни.

Най-големите печалби пролетното тримесечие са реализирани от саудитската държавна петролна компания Aramco, която отчете 34% увеличение на тримесечната си нетна печалба до над 33 млрд. долара, въпреки че инфраструктурата ѝ беше повредена от удари с дронове и ракети от ирански и хутстки сили.

Според базата данни Carbon Majors производството на изкопаеми горива от Saudi Aramco я превръща в отговорна за повече въглеродни емисии от която и да е друга компания в историята, следвана от Chevron и ExxonMobil, докато Shell and BPса сред първите 10.

От десетилетия Саудитска Арабия води успешни усилия за блокиране и забавяне на международните мерки за борба с климатичните промени.

Във вторник BP беше една от последните големи петролни компании, които публикуваха резултатите за април–юни, отчитайки тримесечна печалба от 5,73 млрд. долара – най-високата от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна и повече от двойно по-висока от 2,5 млрд. долара за предходните три месеца.

„Невероятните печалби на BP са скандално напомняне за това кой се обогатява за сметка на човешкото страдание. Докато горските пожари заплашват общности по цял свят, сушата нанася тежки удари и разходите за енергия се покачват лавинообразно, обикновените семейства плащат цената за това, че големите петролни компании поставят богатството на акционерите над запазването на планета, годна за живот“, смята Патрик Гейли, ръководител на отдела за изкопаеми горива в Global Witness.

„Време е да накараме петролните гиганти да платят, за да поправят климатичния колапс, към който те самите водят. Помислете колко защитни съоръжения срещу пожари и наводнения можем да построим или колко слънчеви панели можем да инсталираме, ако големите петролни компании плащаха справедливата си част от данъците“, допълва той.

„Докато BP отчита поредна серия от огромни печалби, милиони домакинства плащат цената чрез небесно високи сметки за енергия и климатична криза, която бързо излиза извън контрол“, казва Рози Даунс от Friends of the Earth.

Новият главен изпълнителен директор на BP, Мег О’Нийл, защити печалбите на компанията, като заяви, че е „фокусирана върху нещата, които можем да направим, за да се опитаме да помогнем за справянето със ситуацията“, като надеждното производство на повече нефтопродукти, които са в недостиг.

Компанията намалява разходите си за зелена енергия, откакто в началото на миналата година се отказа от екологичните си амбиции в рамките на „фундаментална пренастройка“, като съкрати годишния си бюджет за енергиен преход от 5 млрд. долара до 1,5–2 млрд. долара.

През последните години BP прехвърли офшорните си вятърни паркове във Великобритания в съвместно предприятие и продаде наземните вятърни паркове в САЩ, а във вторник обяви, че ще продаде бизнеса си с биогаз в САЩ на стойност 4 млрд. долара, който улавя метан от депа за отпадъци и е най-големият производител на газ от възобновяеми източници в САЩ. Според FT компанията води напреднали преговори за продажбата на своя бизнес със слънчева енергия, Lightsource, на консорциум, подкрепен от суверенния фонд на Кувейт.

В петък BP обяви, че продава своя нефтогазов бизнес в Северно море след над 60 години експлоатация, което отново подхрани призивите към британското правителство да изключи разработването на две спорни находища в Северно море в този остаряващ басейн.

Миналата седмица Shell отчете втората си най-висока тримесечна печалба в историята, като нетният доход скочи до 9,84 млрд. долара, въпреки по-ниското производство на газ от завода в Катар поради щетите за милиарди долари, причинени от войната.

Печалбите на Equinor се покачиха до 3,2 млрд. долара за същия период, в сравнение с 1,8 млрд. долара през пролетното тримесечие на миналата година.

В САЩ печалбите, отчетени от Chevron и ExxonMobil, предизвикаха критики от страна на Доналд Тръмп. Американският президент обвини двете компании, че „печелят твърде много пари“ от неговата война срещу Иран, и предупреди, че ще бъдат принудени да върнат печалбите на обществото, тъй като се приближават междинните избори през ноември, а рейтингът му спада.

Chevron отчете нетна печалба от 12,2 млрд. долара за второто тримесечие, петкратно увеличение спрямо същия период миналата година. ExxonMobil отчете печалба от 14,5 млрд. долара – двойно повече от тази през същия период преди година, и най-високата тримесечна печалба от руската инвазия в Украйна през 2022 г.

„Разбираш, че големите петролни компании ни мамят, когато един от най-големите им съюзници, Доналд Тръмп, им казва да ограничат спекулата си“, допълва Гейли.

Сред последиците от това лято е най-тежката в историята на Европа гореща вълна, още една, която учените определят като „невъзможна“ без глобалното затопляне, причинено от човека. Смята се, че около 20 000 души са загинали вследствие на екстремните температури.

Южна Корея и Япония също преживяват рекордна жега с температури до 42,5 °C, като корейската метеорологична агенция инструктира хората да „прекратят незабавно всички дейности на открито“, докато климатичната криза доведе до повишаване на температурите в голяма част от Африка през юли.

Глобалното затопляне прави всяка гореща вълна по-интензивна и по-вероятна, а повишаващите се глобални температури отнемат живота на един човек на минута по цял свят, според оценка в доклад, публикуван през октомври в списание Lancet.

„По цял свят бедствията, предизвикани от климатичните промени, достигат кошмарни размери. Ясно е какво трябва да се направи: да се откажем от въглищата, петрола и газа, да разширим използването на възобновяеми енергийни източници и да защитим хората там, където последиците вече се усещат най-силно“, заявява ръководителят на климатичната програма на ООН Саймън Стийл.

Поредицата от горещи вълни в Европа доведе до екстремна суша, което нанесе щети на производството на храни – от царевица през слънчогледи до салати. Очаква се загубите на зърно да достигнат поне 9 млн. тона, като Обединеното кралство например е изправено пред най-лошата реколта в историята си.

Сухите условия допринесоха и за огромни горски пожари във Франция, Испания, Португалия и Гърция с щети за милиарди евро. Те доведоха до рязко повишаване на токсичното замърсяване на въздуха, а в САЩ и Канада се оценява, че пожарите от 15 до 23 юли са причинили около 4 000 смъртни случая в рамките на една седмица. Димът от горски пожари съкращава живота на около 1,5 милиона души годишно.

В Южна Азия климатичната криза усилва екстремните валежи – въздухът, който е с 1 °C по-топъл, задържа 7% повече вода. В началото на юли в Чаттограм, Бангладеш, за 24 часа са паднали на 40 см дъжд, което доведе до внезапни наводнения. Наводненията и свлачищата отнеха човешки животи и средства за прехрана в Пакистан и Индия. Десетки хора загинаха и в северозападната част на Китай, където хиляди бяха евакуирани поради силни бури.

Осемте петролни компании към момента не са отговорили на запитването за коментар от The Guardian.