Европейската централна банка остави лихвените проценти без промяна в четвъртък, запазвайки стабилност в момента на изчакване до каква степен продължаващият енергиен шок от конфликта в Близкия изток ще се отрази върху инфлацията в еврозоната.

Управителният съвет на ЕЦБ запази лихвения процент по депозитната улеснение на 2,25%, като основният лихвен процент по рефинансиране остана 2,4%, а лихвеният процент по пределното кредитиране – 2,65%.

Паричната политика за еврозоната се определя чрез тези три ключови лихвени процента, като лихвеният процент по депозитната улеснение служи като основен ориентир, отбелязва Euronews.

„Перспективите за цените на енергията, макар и силно колебливи, са близки до базовия сценарий от прогнозите на експертите на Евросистемата от юни и значително над нивата, отчетени преди конфликта в Близкия изток“, се посочва в изявлението на Централната банка на еврозоната. „Несигурността остава висока, а пълното инфлационно въздействие на енергийния шок все още не се е проявило. Поради това Управителният съвет следи отблизо интензивността и продължителността на шока, както и неговите косвени ефекти и ефекти от втори ред“.

Първият спад за тази година, отбелязан през юни, дава подходящ аргумент лихвеният процент да се запази без промяна на ниво 2,25% на заседанието тази седмица

Стигат ли 2,8% инфлация на ЕЦБ, за да замрази лихвите

Решението следва потвърждението от миналата седмица, че инфлацията в еврозоната е спаднала до 2,8 % през юни спрямо 3,2 % през май – първият спад за тази година, като ръстът на базовите цени се е забавил до 2,4 %.

Паузата идва само шест седмици, след като ЕЦБ повиши лихвите за първи път от близо три години, в отговор на енергийния шок, предизвикан от войната, който изтласка инфлацията до най-високото ѝ ниво от септември 2023 г.

Президентът на ЕЦБ и новият председател на Фед бяха лаконични в насоките за бъдещите си действия, а той призна, че още преди 20 години я е „харесал“ като финансов министър. Днес я обожава

Банкерско хладнокръвие за лихвените политики демонстрираха Лагард и Уорш в първата си съвместна изява

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард намекна, че ще остави вратата за следващо повишение отворена.

На форума на централната банка в Синтра тя настоя, че решението от юни не е било „превантивно повишение“, а отговор на реален инфлационен проблем, като прогнозите сочат връщане към целта от 2% едва в края на 2027 г. и то само ако паричната политика бъде затегната още повече.

Лагард също така отказа да се ангажира предварително с конкретен курс, като заяви, че „настоящият момент не предвижда даване на насоки за бъдещата политика“.

Европейската централна банка прогнозира по-висока обща и базисна инфлация за тази и следващата година, като очаква връщане към целта едва през последното тримесечие на 2027 г.

Лагард: Повишението на лихвите през юни не беше „застрахователен ход“

Юли обаче не е месец за прогнози и икономистите от ING, например, изразиха мнение, че ЕЦБ би предпочела да изчака новите прогнози през септември, когато според тях второто увеличение на лихвите ще бъде по-реалистичният изход. Усложнението е, че шокът, стоящ зад юнското повишение, се завръща.

Петролът се доближи до 120 долара за барел през март, преди да се понижи до около 72 долара след временното мирно споразумение в края на юни, но примирието се разпадна сериозно този месец, като САЩ и Иран си разменяха нови удари, атаки срещу танкери и подновени санкции, което изтласка цената на сорта Brent отново над 90 долара за барел.

Продължителното покачване на цените на енергията ще се отрази върху сметките на домакинствата и общата инфлация през втората половина на годината – именно тези вторични ефекти, от които в момента се опасяват централните банкери.

През юни ЕЦБ повиши основния си депозитен лихвен процент с 25 базисни пункта на фона на скока в цените на енергията. От тогава инвеститорите не очакваха повишение, но по-високите цени на петрола отново поставят под въпрос паричната политика

Ястребова позиция: Поскъпването на петрола подтиква ЕЦБ да преразгледа лихвените проценти

На този фон и двете по-големи централни банки, с които ЕЦБ си сътрудничи, ще вземат решение отново паричната си политика следващата седмица, допълва Euronews.

Фед ще обяви решението си в сряда, като според инструмента FedWatch на CME фючърсните пазари оценяват вероятността за запазване на лихвения процент на около 89%, след единодушното решение от юни и прогнозите, които не предвиждат намаления през тази година.

Английската централна банка ще направи това на следващия ден, на 30 юли, с нови прогнози, като икономисти в преобладаващата си част очакват запазване на лихвата на ниво 3,75%, въпреки че анкета на Reuters показа, че близо 40% предвиждат поне едно повишение до края на годината, след като през юни двама членове на управителния съвет гласуваха за увеличение до 4%.

Засега ЕЦБ е единствената голяма западна централна банка, която действително е повишила лихвите в този цикъл.