Текущата сметка на еврозоната отбеляза излишък от 275 млрд. евро (1,7% от БВП на еврозоната) до първото тримесечие на 2026 г., след като година по-рано излишъкът е достигал 352 млрд. евро (2,3 % от БВП), съобщава ЕЦБ в официалния си статистически бюлетин.

Този спад е резултат главно на по-нисък излишък при стоките (от 344 млрд. евро до 313 млрд. евро), по-голям дефицит при вторичните доходи (от 171 млрд. евро до 197 млрд. евро) и по-малък излишък при услугите (от 169 млрд. евро до 149 млрд. евро).

Оценките за търговията със стоки по продуктови групи, показват, че през четирите тримесечия до първото тримесечие на 2026 г. намалението на излишъка по стоките се дължи главно на по-малки излишъци при химическите продукти (от 308 млрд. евро до 253 млрд. евро) и промишлените изделия (от 255 млрд. евро до 231 млрд. евро).

Ефектите върху икономиката ще продължат и след обръщане на тенденцията при цените, така че дори бърз спад би довел до значителни загуби на производството. Ако шокът се задържи по-дълго, кумулативното забавяне на растежа може да бъде още по-голямо

ЕЦБ: Растежът на реалния БВП в еврозоната може да намалее с 0,4% заради войната в Близкия изток

Тези тенденции са частично компенсирани от по-малък дефицит при енергийните продукти (от 264 млрд. евро до 220 млрд. евро).

По-малкият излишък при услугите се дължи главно на по-големи дефицити при таксите за използване на интелектуална собственост (от 115 млрд. евро до 141 млрд. евро) и при други бизнес услуги (от 55 млрд. евро до 70 млрд. евро).

Тези тенденции са частично компенсирани от увеличаващия се излишък при телекомуникационните, компютърните и информационните услуги (от 218 млрд. евро до 237 млрд. евро) и по-големия излишък при пътуванията (от 58 млрд. евро до 69 млрд. евро), допълва ЕЦБ.

Скромното намаление на излишъка по първичните доходи се дължи главно на намаляването на излишъка по преките инвестиции (от 71 млрд. евро на 53 млрд. евро), частично компенсирано от по-голям излишък по другите инвестиции (от 5 млрд. евро на 14 млрд. евро) и портфейлния дълг (от 82 млрд. евро на 89 млрд. евро).

Скъпата енергия връща инфлационния натиск, докато икономиката на еврозоната отслабва

ЕЦБ вдигна лихвите и даде сигнал за нова фаза на несигурност

В края на първото тримесечие на 2026 г. международната инвестиционна позиция на еврозоната отбелязва нетни активи в размер на 1,80 трилиона евро спрямо останалия свят (11,2 % от БВП на еврозоната), което представлява увеличение спрямо 1,65 трилиона евро през предходното тримесечие.

Увеличението на нетните активи с 147 млрд. евро се дължи главно на по-големите резервни активи (увеличение от 1,78 трлн. евро до 1,91 трлн. евро) и по-високите нетни активи в портфейлните дългови инструменти (увеличение от 1,61 трлн. евро до 1,67 трлн. евро).

Тези тенденции са частично компенсирани от по-високите нетни пасиви в портфейлните капиталови инструменти (увеличение от 4,24 трлн. евро до 4,37 трлн. евро).

Развитието на нетната международна инвестиционна позиция на еврозоната през първото тримесечие на 2026 г. се дължи главно на положителни промени в обменните курсове (141 млрд. евро) и, в по-малка степен, на промени в цените (69 млрд. евро) и транзакции (32 млрд. евро), които бяха частично компенсирани от отрицателни други промени в обема (95 млрд. евро).

В края на първото тримесечие на 2026 г. активите от преки инвестиции на дружества със специална цел (SPE) достигат 3,47 трилиона евро (27% от общите активи от преки инвестиции в еврозоната), без промяна спрямо предходното тримесечие. През същия период пасивите от преки инвестиции на SPE леко се увеличават от 3,17 трилиона евро до 3,18 трилиона евро (32 % от общите пасиви от преки инвестиции).

При непроменена политика дългът на средната европейска страна ще достигне 130% от Брутния вътрешен продукт (БВП) до 2040 г., което е приблизително двойно повече от днес

МВФ: ЕС трябва да се реформира и да използва общ дълг

Брутният външен дълг на еврозоната възлиза на 17,53 трилиона евро (109% от БВП на еврозоната), което представлява увеличение с 565 млрд. евро в сравнение с предходното тримесечие.

Данните за географските партньори по текущата сметка на еврозоната показват, че до първото тримесечие на 2026 г., еврозоната отбеляза най-големите си двустранни излишъци спрямо Обединеното кралство (236 млрд. евро, спрямо 217 млрд. евро година по-рано) и Швейцария (78 млрд. евро, спрямо 64 млрд. евро).

Най-големите двустранни дефицити са отчетени спрямо Китай (170 млрд. евро, спрямо 130 млрд. евро година по-рано) и САЩ (82 млрд. евро, спрямо 3 млрд. евро).

Общите цифри обаче прикриват сериозни щети в ключови сектори, показа ново проучване на Германския икономически институт

1 трилион долара: Tърговията на ЕС със САЩ е на рекордни нива въпреки напрежението около митата

Най-значителните промени в компонентите на текущата сметка по географски партньори са следните: при стоките излишъкът спрямо САЩ намалява от 245 млрд. евро на 189 млрд. евро, докато дефицитът спрямо Китай се увеличава от 164 млрд. евро на 197 млрд. евро.

При услугите дефицитът спрямо САЩ се увеличава от 165 млрд. евро до 184 млрд. евро, докато салдото спрямо офшорните центрове се променя от дефицит (8 млрд. евро) към излишък (8 млрд. евро).

При първичните доходи дефицитът спрямо САЩ се увеличава от 81 млрд. евро на 87 млрд. евро, а излишъкът спрямо Китай намалява от 15 млрд. евро на 9 млрд. евро, докато при вторичните доходи дефицитът спрямо държавите-членки на ЕС и институциите на ЕС извън еврозоната се увеличава от 75 млрд. евро на 95 млрд. евро.