Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард не изключва възможността за предсрочно приключване на мандата си, който изтича през октомври 2027 г., тъй като обмисля да се включи във френската политика.

Пред френския вестник Les Echos тя заявява, че предсрочното ѝ напускане е „възможно“ преди президентските избори в страната през същата година.

„Смятам, че в дебата за френските президентски избори трябва да се чуе европейски глас. Ако този дебат представи гледна точка, която подценява мястото на Франция в Европа, ще бъде необходимо да се обясни защо това би бил болезнен път за нашата страна и граждани.“

На въпроса дали би обмислила лично участие в френската президентска кампания, за да подкрепи кандидат или да се кандидатира самата тя, Лагард отговаря:

Ще си задам някои въпроси.

Лидерът на крайнодясната партия Национален сбор Джордан Бардела в момента е фаворит в проучванията за наследник на президента Еманюел Макрон, съобщава CNBC.

Първият тур на изборите ще се състои през април догодина, а ако никой от кандидатите не събере 50% от гласовете, ще последва балотаж между двамата, класирани на първите две места.

Бардела дава заявка да преосмисли мястото на Франция в Европейския съюз, като обещава да върне Европейската комисия „отново в услуга на нациите, а не обратното“.

През февруари еврото претърпя разпродажба след публикация на Financial Times, според която Лагард обмисля да напусне ЕЦБ по-рано. Тогава ЕЦБ заяви, че такова решение не е било взето, припомня CNBC.

В интервюто си пред Les Echos тя заявява, че е решена да изпълнява ролята си в банката в краткосрочен план:

Мандатът ми изтича през октомври 2027 г. и считам, че моята мисия е да поддържам ценовата стабилност. Тъй като отново се намираме в период на турбулентност, считам, че капитанът на кораба на ЕЦБ трябва да остане на борда.

Дори и да остане в ЕЦБ до края на мандата си, Лагард все пак би могла да се включи в президентския дебат.

На въпроса дали би могла да проведе „откровен разговор“ с някои от кандидатите за президент в следващите месеци, тя отговаря: „Това е напълно възможно.“

„Бих изразила както френска, така и европейска гледна точка, защото съм дълбоко ангажирана и с двете. Бих им казала, че по отношение на икономическото бъдеще на нашия континент Франция трябва да играе решаваща роля. И че без тази европейска среда и европейски корени, икономическите перспективи са, меко казано, неясни.“

В момента френското правителство се опитва да приеме спорни бюджетни съкращения за поне 4 милиарда евро като се стреми да овладее дълга и да намали публичния дефицит до изискваните от ЕС 3% от БВП до 2029 г.

Френският министър на финансите Ролан Лескюр наскоро потвърди ангажимента към краткосрочна цел от 5%. В петък той коментира пред CNBC, че дебатите за изборите през 2027 г. не трябва да пречат на приемането на бюджета.

„Има вариант, при който всички печелят – ние се фокусираме върху бюджета, те ни позволяват да го приемем, намираме компромис, който, няма да задоволи всички партии, но поне ще гарантира, че имаме бюджет. От друга страна, ще се проведат големите дебати за 2027 г. и след това. Можем да разделим двете неща, но ако не го направим и бюджетът стане заложник на предизборната кампания – това няма да проработи. Така че, да се надяваме, че разумът ще надделее и ще успеем да разделим двете неща. Ще видим.“

От преизбирането на Еманюел Макрон през 2022 г. Франция е имала петима министър-председатели, което отразява все по-фрагментирания парламент, който затруднява приемането на икономически реформи.

„Франция ще трябва да вземе смели решения по трудни въпроси. Кандидатите за президент имат задължението да разгледат тези въпроси и да предложат решения. Противно на това, което чувам от политиците, френският народ е напълно наясно със ситуацията и очаква дискурс, основан на истината и решенията“, допълва Лагард пред Les Echos.