Войната в Близкия изток е влошила перспективите за еврозоната, като се очаква растежът да се забави от 1,4% през 2025 г. до 0,9 % през 2026 г. и 1,2% през 2027 г., а общата инфлация да се повиши от 2,1% през 2025 г. до 2,9% и 2,3% съответно.

Рисковете са насочени към по-слаб растеж и по-висока инфлация, като най-големият източник на несигурност е степента на смущенията на енергийния пазар вследствие на войната.

Това се казва в доклад на Изпълнителния съвет на МВФ, изготвен въз основа на приключилите консултации за 2026 г. с еврозоната.

По-бавното възстановяване на световните енергийни доставки би забавило растежа и би довело до повишаване на инфлацията, докато спадът в доверието или финансовият стрес биха могли да отслабят търсенето.

По-нататъшното изостряне на войната в Украйна или нови сътресения и несигурност, породени от митата и търговските политики, биха могли да окажат по-силно или по-продължително влияние върху икономическата активност, отколкото се очаква, допълват от МВФ.

Подобно събитие „може да удължи колебанията в цените на суровините, да застраши още веригите на доставки, да повиши цените и да окаже натиск върху финансовите условия“, се казва в актуализираната прогноза на Фонда

МВФ: Възобновяването на конфликта в Близкия изток ще удари световната икономика

Рисковете за финансовата стабилност са се увеличили с влошаването на перспективите и биха могли да нараснат още, ако рязък епизод на избягване на риска в световен мащаб усили негативните ефекти върху богатството или възникне напрежение в балансите на небанковите финансови институции с висока степен на ливъридж и се разпространи към банките и пазарите за финансиране.

Според експертите от МВФ е необходима внимателно премерена политическа реакция за управление на макроикономическите последици от настоящия шок, като същевременно се продължават структурните реформи за стимулиране на средносрочния растеж и устойчивостта.

Непосредственият приоритет е да се поддържат стабилни инфлационните очаквания и да се смекчи въздействието на шока в рамките на наличното фискално пространство. Тези усилия следва да останат в съответствие с дългосрочната структурна програма за укрепване на енергийната сигурност, икономическата устойчивост и потенциалния растеж на Европа.

При непроменена политика дългът на средната европейска страна ще достигне 130% от Брутния вътрешен продукт (БВП) до 2040 г., което е приблизително двойно повече от днес

МВФ: ЕС трябва да се реформира и да използва общ дълг

Докладът отбелязва, че макар еврозоната да е влязла в 2026 г. от позиция на силата, прекъсванията в енергоснабдяването, свързани с войната в Близкия изток, са влошили перспективите, като са довели до повишаване на инфлацията и забавяне на растежа.

Редица изпълнителни директори от еврозоната подчертават продължаващото въздействие на войната в Украйна.

Те препоръчват предпазлив, зависим от ситуацията микс от политики, който да балансира поддържането на макроикономическата стабилност и фискалната устойчивост при управление на шока, като същевременно насърчава реформи за повишаване на устойчивостта, производителността и средносрочния растеж.

Директорите подкрепят зависима от данните и добре комуникирана парична политика, фокусирана върху поддържането на ценовата стабилност и инфлационни очаквания с адаптиране на реакцията към променящите се перспективи.

Отбелязват, че комуникацията по отношение на паричната политика, подкрепена от продължителното използване на сценарен анализ, би могла да помогне за насочването на очакванията предвид високата несигурност.

Ефектите върху икономиката ще продължат и след обръщане на тенденцията при цените, така че дори бърз спад би довел до значителни загуби на производството. Ако шокът се задържи по-дълго, кумулативното забавяне на растежа може да бъде още по-голямо

ЕЦБ: Растежът на реалния БВП в еврозоната може да намалее с 0,4% заради войната в Близкия изток

Според тях реакцията на фискалната политика спрямо настоящия шок трябва да се основава на автоматични стабилизатори и всяка дискреционна подкрепа трябва да бъде временна и целенасочена, като запазва ценовите сигнали.

Подчертават необходимостта от надеждни средносрочни планове за гарантиране на фискалната устойчивост, които да се основават на приоритизиране на разходите, повишаване на ефективността, структурни реформи и ефективно прилагане на фискалната рамка.

Задълбочаването на единния пазар остава най-ефективен начин за укрепване на растежа и устойчивостта. Приветстват се усилия за намаляване на трансграничните бариери, включително чрез предложената доброволна 28-а система, и се призовава за мерки за подобряване на мобилността на работната сила, включително ефективната интеграция на мигранти, както и подготовка за AI.

Ръководителят на МВФ заяви още, че светът е изправен пред изпитания, в които различните държави не са еднакво уязвими. Европейските производители на ядрена или възобновяема енергия са по-слабо засегнати от движенията на цените на енергийните пазари

Кристалина Георгиева: ЕС трябва да уеднакви ДДС и да запази търговията с емисии

Междувременно постигането на по-голяма енергийна сигурност изисква по-нататъшни усилия за задълбочаване на интеграцията на енергийните пазари и за ускоряване на енергийния преход. Укрепването на бюджета на ЕС и на неговата рамка за финансиране също би спомогнало за подкрепата на общите приоритети и устойчивостта.

Разговарялите с МВФ изпълнителни директори приветстват продължаващите усилия за диверсификация на търговията и за отворена търговска система. Според тях политиките, насочени към намаляване на уязвимостта на външните доставки, трябва да бъдат целенасочени, за да се ограничат икономическите изкривявания, фискалните разходи и неблагоприятните вторични ефекти, като същевременно се изгражда дългосрочна устойчивост.

Макар да отбелязват устойчивостта на банковата система, призовават за продължаване мониторинга на уязвимости, произтичащи от преоценените активи и нарастващата дейност на небанковите финансови институции (NBFI).

Брюксел подготвя мащабна дерегулация, която да повиши конкурентоспособността на европейските банки, да облекчи капиталовите изисквания и да ускори трансграничните сливания в опит Европа да създаде финансови гиганти, способни да се конкурират с Уолстрийт

Бумът на печалбите на Уолстрийт кара Европа да пренаписва правилата за банките

Подкрепят изпълнението на препоръките от Плана за реформа на финансовия сектор (FSAP), по-специално за укрепване на стрес-тестовете на системно равнище, събирането и споделянето на данни, надзорния капацитет и рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT).

Подчертава се необходимостта от по-нататъшно укрепване на финансовата предпазна мрежа чрез по-силни рамки за преструктуриране и завършване на Банковия съюз, като се гарантира, че опростяването на регулаторната уредба не отслабва пруденциалните стандарти и че „Базел III“ се прилага изцяло и навременно.

Същевременно криптовалутите изискват непрекъснато наблюдение, както и силно трансгранично сътрудничество в областта на надзора и регулирането, допълват от МВФ.