Годишната инфлация в България се ускорява до 5,6% през септември спрямо 5% през август, показват предварителните данни на Евростат по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

Това е второто най-високо равнище сред страните от еврозоната след Литва, където инфлацията достига 6,1%. На месечна база цените в България са се понижили с 0,1%.

За сравнение, инфлацията в еврозоната се ускорява до 3,8% през септември - най-високото ѝ равнище от три години, след като ескалацията на конфликта в Близкия изток доведе до нов скок в цените на петрола и природния газ.

Показателят се повишава спрямо 3,2% през август и надхвърля прогнозата от 3,6% на икономистите, анкетирани от Reuters.

Инфлацията се ускорява по-силно от очакваното и в четирите най-големи икономики на еврозоната. В Испания тя достига 5% на годишна база, в Италия - 4,1%, във Франция - 3,4%, а в Германия - 3,3%.

Високата инфлация, съчетана с притесненията около устойчивостта на публичните финанси в по-задлъжнели държави като Франция, доведе и до рязко поскъпване на държавното финансиране в еврозоната.

Заводи затварят, инженерни центрове се свиват, а държавата поставя под въпрос едно от малкото сигурни преимущества - предвидимото облагане

България губи старите си предимства за бизнеса. А нови още няма

Доходността по 10-годишните държавни облигации на Франция нарасна в четвъртък с до 0,1 процентни пункта и достигна 4,96% - най-високото равнище от 2002 г. насам. По-късно тя леко отстъпи до 4,92%.

Септември е седмият пореден месец, в който инфлацията в 21-членната еврозона остава над средносрочната цел на Европейската централна банка от 2%.

ЕЦБ беше първата сред водещите централни банки в страните от Г-7, която реагира на енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток. Институцията повиши лихвите с 0,25 процентни пункта през юни и повтори хода през септември.

Трейдърите вече залагат, че до края на годината ЕЦБ ще повиши лихвите с още 0,25 процентни пункта до 2,75%.

Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, заяви тази седмица, че централната банка трябва да действа превантивно, за да не позволи високите енергийни цени да се прелеят в по-широк ръст на цените и заплатите.