Европейците спортуват повече и по-често в сравнение с преди четири години, но зад общото подобрение се крият сериозни различия между отделните държави и социални групи. Доходите, възрастта, образованието и дори средата около дома продължават да оказват изключително влияние върху това колко активни са хората.

Това показва новото проучване на Евробарометър за спорта и физическата активност, представено от Euronews. Близо половината от анкетираните 26 508 европейци спортуват всеки ден или няколко пъти седмично. В същото време 39% заявяват, че никога не спортуват, спрямо 45% през 2022 г.

„Повече европейци стават активни, но възможността да участват все още зависи твърде много от доходите, възрастта и образованието“, коментира Роксана Мънзату, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за социалните права и уменията.

Генетично заложено ли е затлъстяването?

България остава сред най-неактивните страни в ЕС

Разликите между държавите са значителни. Финландия и Дания са начело по редовна физическа активност. Във Финландия 21% от анкетираните казват, че спортуват почти всеки ден, а в Дания делът е 20%. В двете страни още 59% заявяват, че правят упражнения няколко пъти седмично.

В другия край на класацията е Португалия, където 68% заявяват, че никога не спортуват. Следват Гърция и Румъния с по 66%. България също е сред държавите с най-висок дял на физически неактивни хора. Според данните, визуализирани от Euronews, 59% от българските респонденти казват, че никога не спортуват или не правят физически упражнения.

Едва около 4% спортуват почти всеки ден, 21% го правят няколко пъти седмично, а 16% определят физическата си активност като рядка. Така България се представя значително по-слабо от средното за ЕС, където делът на хората, които никога не спортуват, е 39%.

Причините хората да бъдат физически активни варират от поддържането на добро физическо здраве до възможността да се отпуснат и да подобрят психическото си състояние.

Почти всички участници в проучването смятат, че движението има положителен ефект върху психическото здраве. Повечето са съгласни, че спортът може да помага за изграждането на общности и за подобряване на благосъстоянието на маргинализирани групи.

За хората, които искат да спортуват повече, основната пречка е времето. То е посочено от 37% от европейците. Следват липсата на мотивация или интерес с 26%, здравословните проблеми или травмите с 15%, както и разходите за спорт, които пречат на 12% от анкетираните.

Данните показват ясна връзка между социално-икономическото положение и физическата активност.

Около 59% от хората, които са продължили образованието си поне до 20-годишна възраст, спортуват няколко пъти седмично. Сред тези, които са напуснали образователната система на 15 години или по-рано, този дял е едва 23%.

Финансовото положение също има силно отражение. Хората с най-големи затруднения при плащането на сметките са два пъти по-склонни да заявят, че никога не спортуват, в сравнение с тези, които рядко или никога не срещат финансови трудности - 54% срещу 26%.

„Всеки трябва да има достъп до спорт на достъпна цена и до безопасни места за физическа активност близо до дома си“, посочва Мънзату. Според нея това означава да се създадат повече възможности за деца от семейства, които не могат да си позволят такси за спортни клубове, както и за възрастни хора и хора с увреждания.

Диетата не е игра: Защо приложенията за хранителни режими могат да са опасни

Повечето българи харчат под 50 евро месечно за спорт

Разходите също разкриват значителни различия между отделните държави. Според графиката на Euronews 68% от анкетираните в България харчат под 50 евро средно на месец за физически упражнения или спорт. Други 9% посочват разходи между 50 и 100 евро месечно, а около 23% не могат да определят или не посочват конкретна сума.

Това поставя България сред държавите, в които преобладава сравнително нисък месечен разход за спорт, въпреки че тези данни сами по себе си не показват дали причината е по-ниската цена на услугите, по-малката честота на спортуване или ограниченията на домакинските бюджети.

Възрастта променя и навиците, и пречките

Разликата между поколенията е още по-ясна. Близо три четвърти от европейците между 15 и 24 години спортуват поне няколко пъти седмично. Сред хората на 75 и повече години този дял е едва 25%.

При най-възрастните здравословните проблеми и травмите са най-честата причина за липса на физическа активност. При младите и хората на средна възраст проблемът е по-често липсата на време.

Проучването разглежда не само спорта в традиционния смисъл, но и физическата активност в ежедневието, включително ходенето пеша, колоезденето, придвижването до работа и работата в градината.

Активното придвижване отбелязва един от най-силните ръстове. Делът на европейците, които използват физическа активност за придвижване, се увеличава от 24% през 2022 г. до 37%.

Но възможността човек да ходи пеша или да използва велосипед зависи и от това как е устроен кварталът му.

Индустрията на дълголетието раздвижва уелнес туризма

В България 66% от анкетираните смятат, че условията за ходене пеша в квартала им са достатъчно добри. При велосипедното придвижване оценката е значително по-ниска - едва 51% смятат, че средата около дома им е подходяща за каране на колело.

Това е част от по-голямата картина. Euronews отбелязва, че не всички европейци възприемат кварталите си като достатъчно удобни за ходене и колоездене, което може да ограничава възможностите за физическа активност като естествена част от ежедневието.

В крайна сметка новият Евробарометър показва две паралелни тенденции. Европейците стават по-активни, но спортът все още не е еднакво достъпен за всички. България е добър пример за това противоречие: мнозинството оценява средата за ходене пеша положително, но почти шестима от всеки десет казват, че изобщо не спортуват.