Това лято една от бюджетните линии на Вашингтон има потенциала да пренапише правилата на глобалната космическа дипломация.

Според анализатори, ако Конгресът одобри предложените съкращения в бюджета на NASA за 2026 г., партньорството между САЩ и Европейската космическа агенция (ESA) никога няма да се върне към предишното си състояние. Става дума не само за цифри, а за доверие, лидерство и дългосрочна визия.

Бюджетът на NASA предвижда орязване на поне 19 съвместни проекта, сред които емблематични мисии като LISA (лазерен интерферометър за гравитационни вълни), EnVision (първата мисия на ESA до Венера) и NewAthena (най-голямата рентгенова обсерватория в света).

Освен това се ограничават средствата и за важни компоненти от програмата Artemis след мисията Artemis III, планирана за 2027 г., предава Euronews.

Аргументът зад тези промени е „устойчив и икономически ефективен подход“ към изследването на Луната – все още не е официална политика.

Проектобюджетът очаква одобрение от Конгреса най-рано през есента. Но посланието вече изглежда ясно, смята Алберто Руета Карасо от Европейския институт за космическа политика (ESPI):

„Независимо дали Конгресът ще възстанови финансирането, сигналът е категоричен – ангажиментите, които Вашингтон има към науката, могат да изчезнат за една нощ.“

Иновативен инструмент на НАСА обещава да промени начина, по който се прогнозират бури

Изгубено десетилетие в астрофизиката?

По данни на ESA, трите най-засегнати мисии – LISA, EnVision и NewAthena – ще изискват спешни алтернативни решения. Без американската подкрепа те може да бъдат забавени „с години“, а в някои случаи – да се отложат „дълбоко в 2030-те“, казва Карасо.

По този начин отговори на въпроси за сливането на черни дупки, гореща плазма и историята на планети с размерите на Земята ще останат отворени поне за още едно десетилетие.

Неговият колега Лудвиг Мьолер – директор на ESPI – вярва, че мисията LISA все пак ще бъде реализирана, дори и без помощта на NASA.

„Целта вече е разбрана добре. Не мисля, че ще загубим това откритие в средносрочен план“, казва той.

Европа избра първия в света „параастронавт“

Най-засегната обаче остава мисията ExoMars с роувъра Rosalind Franklin.

Без ракетата-носител и системата за кацане от NASA проектът е в застой, докато Европа не разработи алтернатива за тежкотоварно изстрелване.

Йозеф Ашбахер, генерален директор на ESA, уверява, че нищо няма да бъде спряно преди окончателното решение на САЩ, но допълва, че агенцията е „готова“ и „добре подготвена“ да реагира.

Тръмп оттегли кандидатурата на сътрудника на Мъск за директор на НАСА

Изглежда, че Луната се отдалечава от Европа

Още по-обезпокоителни са последствията за бъдещето на Европа в лунната надпревара.

ESA е ключов партньор в проекта Artemis – чрез изграждането на Европейските сервизни модули (ESM), които захранват капсулата Orion. Ако финансирането спре, производствената линия в Бремен, Германия, ще приключи с вече поръчаните компоненти и ще остане без задание след 2028 г. Това означава не само спиране на производството, но и разпад на цели вериги за доставки.

Косвено са засегнати и някои други технологии – като системите за затворен животоподдържащ цикъл и високоефективна слънчева електрическа тяга.

„След Artemis III европейските астронавти ще изгубят местата си в мисии. Технологиите, върху които градим бъдещето, ще се забавят. Разликата между ЕС и водещите в сектора само ще се увеличи“, подчертава Карасо.

ESA също допринася с ключови модули за лунната станция Gateway. Ако NASA се оттегли, тези модули просто „няма да имат къде да отидат“, а Европа ще загуби „гарантирано и устойчиво присъствие в орбита около Луната“.

Мисия на НАСА проверява има ли условия за живот на океански свят до Юпитер

Дипломация по договор, който може да се прекрати просто „защото е удобно“

Юридически NASA няма да наруши никакви правила, ако се оттегли от тези ангажименти.

Както обяснява Карасо, американските договори позволяват прекратяване „защото е удобно“, стига да се покрият направените разходи.

„При отказ на Конгреса NASA е длъжна да спре работа, да уведоми ESA и да договори компенсация. Няма клаузи, които да я принудят да се върне обратно.“

И това вече се е случвало – през 2012 г. при администрацията на Обама САЩ се отказва от участие в ExoMars. Ако това се повтори, ще затвърди представата, че ангажиментите на Америка не надживяват президентски мандат.

Затова, според Карасо, докато Вашингтон не финализира позицията си, най-добрият ход на Европа е да поеме по-голям дял от финансирането и да ускори разработката на собствени компоненти – включително критични модули като радиоизотопни нагревателни устройства.

NASA, SpaceX и Blue Origin: Битката за таланти в космическата надпревара

Ако САЩ все пак дръпнат шалтера… Европа ще отвори вратата за нови съюзи.

Вече се говори за по-дълбоки отношения с Канада, Япония и Индия. Китай засега не е сред активните опции, но според Карасо не бива да се изключва, че Пекин може да започне да „примамва участието на Европа“ в своята Международна лунна изследователска станция.

„Това ще е трайна щета за репутацията на Вашингтон“, казва той, като добавя: „Дипломатическата карта на науката в космоса ще бъде преначертана.“

НАСА търси "нестандартни" начини за проучване на Марс

Лудвиг Мьолер също предупреждава, че „европейската автономия в космоса“ никога не е била толкова сериозно обсъждана, колкото е в момента.

„Нямаме собствен капацитет за извеждане на хора в орбита и зависим от партньори. Но за пръв път темите за сигурността, отбраната и космическите амбиции са едновременно на масата – и то толкова отчетливо.“

Според него Европа няма да скъса с трансатлантическото партньорство, но вече гледа на ситуацията значително по-трезво.

„Изследването на космоса изисква огромен ресурс – и САЩ все още са част от това. Може би с по-различен мащаб. Може би с нова роля. Но това не е сделка за един ден, а задача за десетилетия.“