Европейският съюз е подложен на натиск да подобри технологичната си игра и да се откаже от силната си зависимост от цифровата инфраструктура и услуги на САЩ, тъй като трансатлантическите връзки вървят към точка на замръзване. Но това ще бъде свързано с висока цена.

Европейските данни се съхраняват предимно в американски облачни услуги. Компании като Amazon, Microsoft и Google държат над 2/3 от европейския пазар. На Европа се падат едва 10% от световния пазар на микрочипове. Базирани в САЩ компании като OpenAI и Anthropic водят революцията в областта на изкуствения интелект.

Пристрастяването на Европа към американските технологии дълго време беше разглеждано като свършен факт. Сега това е под въпрос, след като бъдещият канцлер на Германия предупреди, че Европа трябва да „постигне независимост от САЩ“, докато американският президент Доналд Тръмп заплашва с мита и оттегля подкрепата си за Украйна.

Усилията за превръщането на Европа в технологично „суверенна“ станаха акцент. Европейската комисия вече има своя първи в историята ръководител на „технологичния суверенитет“ - Хена Виркунен. Бъдещата управляваща партия в Германия, дясноцентристкият Християндемократически съюз, призова за „суверенни“ технологии в програмата си за изборите през февруари.

„Нарастващите търкания отвъд Атлантика правят по-ясно от всякога, че Европа трябва да контролира собствената си технологична съдба“, казва пред POLITICO Франческа Бриа, професор по иновации в University College London и бивш президент на Националния иновационен фонд на Италия.

САЩ оставиха Украйна „полусляпа“. Ще запълни ли Европа разузнавателната празнина?

EuroStack

През последната година някои влиятелни специалисти в областта на технологичната политика - включително и Бриа - се обединяват около идеята за създаване на EuroStack. Те твърдят, че за да се изгради европейска технологична инфраструктура, трябва да се обърне внимание на три слоя основни технологии, подредени един върху друг, и да се работи едновременно по тях.

Първият е инфраструктурата, като например микрочиповете; вторият са посредниците, като например облачните платформи, цифровият идентификатор или цифровото евро; а третият са приложенията, свързани и управлявани от изкуствен интелект.

Суверенитетът преминава през трите слоя: чипове, проектирани в Европа, за захранване на центровете за данни и облачните услуги, които съхраняват данни на местно ниво, а върху тях се обучават европейски модели на изкуствен интелект.

Кристина Кафара, икономист по въпросите на конкуренцията, посочва пред POLITICO през януари, че целта не е да се елиминират американските технологични гиганти в тези слоеве, а да се „създаде някакво пространство за европейските технологии“.

Бриа твърди, че една по-суверенна европейска инфраструктура гарантира, че „никоя външна сила не може да издърпа щепсела на цифровия гръбнак на ЕС“ - риск, който съществува в момента, ако отношенията със САЩ и Китай охладнеят.

Европа е имала обещаващи пилотни проекти във всички слоеве, но те или не са успели да се разраснат, или са били неустойчиви в дългосрочен план. Облакът е най-голямата ѝ слабост. Облачната инфраструктура служи като гръбнак за много обществени и бизнес услуги и съхранява чувствителни данни.

Въпреки френско-германските усилия на Gaia-X да убеди европейските компании да съхраняват данни на местно ниво при европейски доставчици, делът на играчите на облачния пазар от Стария континент постоянно намалява през последните години. Привържениците на EuroStack смятат, че тенденцията може да се обърне само с устойчиви инвестиции, гарантирано правителствено търсене и единни правила за пренос и защита на данните.

Не посочвай губещите, създай победители: Индустриалната идея на Европа за 2 трилиона евро

Себастиано Тофалети, генерален секретар на Алианса за цифрови МСП и един от авторите на проучване за EuroStack, твърди, че един Закон за купуване на европейски технологии може да бъде решителна стъпка към европейски облак.

„Европа разполага с голям промишлен капацитет, който просто трябва да бъде обединен“, казва той. „Ако европейските компании бъдат уверени, че правителствата ще купуват от тях, тогава те веднага ще инвестират и ще преодолеят фрагментацията. Същото се отнася и за изкуствения интелект“, казва той.

Предприемачът в областта на киберсигурността Берт Хуберт, който е съветник на нидерландското правителство, пък подчертава, че „е безумие да продължим да прехвърляме управлението на европейските общества и правителства в американски облаци“.

Космическа надпревара

Една от най-ключовите технологични сфери на надпревара е космическата. Затова и три европейски аерокосмически компании искат да се обединят, за да се конкурират със SpaceX на Илон Мъск. По този начин те поставят началото на тест за това дали Европа има сериозни намерения да създаде глобални индустриални гиганти или националните интереси и правилата на блока за конкуренцията ще надделеят, пише POLITICO.

Airbus, Leonardo и Thales Alenia Space проучват възможността за създаване на съвместно предприятие за увеличаване на производството на сателити. По този начин те искат да се конкурират с водещите глобални играчи, особено по отношение на разработването на спътници за ниска околоземна орбита, използвани в търговските телекомуникации.

През януари министър-председателят на Италия Джорджия Мелони изрази съжаление, че „в момента няма публични алтернативи“, когато бе запитана на пресконференция за разговорите с Мъск относно сделка за 1,5 млрд. евро за сигурни телекомуникации с компанията майка на Starlink, SpaceX. Истинският въпрос е „защо Италия и Европа не са стигнали навреме в представянето на публични технологии за сигурни комуникации?“, добави тя.

Но без подкрепа от страна на правителства като това на Мелони всеки опит за създаване на европейски индустриални шампиони е обречен. Например, предложеното преди десетилетие сливане на EADS и BAE Systems в областта на отбраната и авиацията на стойност 38 млрд. евро беше прекратено поради невъзможността на правителствата да се споразумеят за условията. Италия държи 30% дял в Leonardo, която на свой ред притежава 33% от Thales Alenia Space.

Европа може да печели по 160 млрд. евро годишно от облачни технологии

Макар че Париж вероятно ще подкрепи сделката, амбициозното обединение е изправено пред насрещен вятър от страна на Германия, която се чувства засенчена в областта на космоса и сателитите от Франция и Италия.

Ръководителите на ЕК, напротив, са в отчаяно търсене на индустриален шампион

„Континенталният мащаб е нашият най-голям актив в един свят на гиганти“, заяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен на Световния икономически форум в Давос през януари.

Но сделката ще се нуждае от одобрение от ЕС за сливане, а обвързването между трима от водещите производители на сателити в блока представлява сериозен проблем за служителите, отговарящи за конкуренцията. Техният действащ правилник се противопоставя на сделки, които оставят твърде малко конкуренти на даден пазар.

Съвместното предприятие на Airbus-Leonardo-Thales Alenia Space, което носи работното име „Project Bromo“, действително ще се конкурира с чуждестранни играчи в областта на сателитите за търговски телекомуникации. То обаче ще се сблъска с ограничена или никаква конкуренция при търговете за военни и обществени поръчки в ЕС, които са ограничени до компании от континента.

Германската компания за космически технологии OHB, която ще остане единственият голям конкурент за институционални договори с Европейската космическа агенция, например, вече се обяви против сделката. Тя предупреждава, че подобно партньорство заплашва да създаде монопол, който ще навреди на клиентите и на европейската индустрия.