Съюзниците на Украйна в Европа бързат да запълнят празнината, оставена от решението на администрацията на Тръмп да спре обмена на разузнавателна информация с Киев. Но това няма да е лесно.

САЩ предоставяха на Киев всичко - от разузнаване на сигнали, сателитни изображения и данни за насочване, използвани за нанасяне на удари по руски позиции по време на тригодишната война. Сега вероятно ще се наложи други тежки разузнавателни сили в рамките на Алианса на НАТО - Великобритания, Франция и донякъде Германия - да поемат ангажимента. Но те едва ли ще могат да повторят обхвата и мащаба на огромната разузнавателна общност на САЩ.

„Не съм сигурен, че европейските страни наистина могат да преодолеят тази пропаст“, заявява пред POLITICО европейски служител, запознат с възможностите на съюзниците.

Разузнавателната общност на САЩ, която обхваща 18 агенции, значително превъзхожда всички свои европейски партньори, особено в областта на сателитните технологии и аналитичния капацитет.

„Това наистина е въпрос на размер“, казва Джим Таунсенд, бивш заместник-помощник-министър на отбраната за Европа и НАТО по време на администрацията на Обама. „Разполагаме с повече анализатори и повече системи, а в някои отношения и с някои по-изискани системи“.

Паузата в обмена на разузнавателна информация допринесе за притеснението в Европа относно това как да се отблъсне Русия, тъй като администрацията на Тръмп е все по-близка до Москва и антагонистична към Украйна. Тя включително спря трансфера на оръжия за Киев.

Въпреки това шансовете ѝ да седне на масата за преговори до САЩ и Русия остават малки, поне засега

Европа вдига военните си разходи. И прави точно това, което иска Вашингтон

След съобщението в сряда се възцари объркване, като в четвъртък министърът на отбраната на Украйна призна, че страната все още не е получила подробности за това как ще бъде ограничено разузнаването. В Европа също смятат, че „все още е озадачаващо“ докъде се простира забраната.

Отношенията на САЩ с Украйна в областта на разузнаването бяха внимателно поддържани в продължение на десетилетие. Вашингтон разполага с широк набор от инструменти - от разузнаване на сигнали и хора до сателитни възможности, които изиграха решаваща роля за предупреждаването на Украйна за плановете на Москва да нахлуе през 2022 г. и за защитата от руските ракети.

„Изключването на разузнаването е най-вредното и враждебно решение“, смята Камил Гранд, бивш помощник генерален секретар по инвестициите в отбраната на НАТО. „Съкращаването на доставките на оръжие ще отнеме няколко месеца, за да окаже огромно въздействие, и може да бъде частично смекчено от европейците. Ако отказът на разузнаването не е просто на пауза, това ще има последици в краткосрочен план“.

Съюзниците от НАТО обсъждат как да се справят с обявената от САЩ пауза в обмена на разузнавателна информация с Украйна. Източник, запознат с дискусиите, казва пред POLITICO, че на членовете на НАТО не е забранено да споделят някои американски разузнавателни данни с Украйна. Но този обмен може да бъде много ограничен, тъй като съюзниците не искат да застрашават съществуващите отношения с Вашингтон или помежду си.

Служителите на НАТО подчертава, че американското спиране на доставките на оръжие и обмена на разузнавателна информация с Украйна се описва на съюзниците като временна мярка, докато Вашингтон не види някакво движение в преговорите за прекратяване на войната. Те не са подложени на натиск от екипа на Тръмп да намалят или ограничат собствената си работа с Украйна нито по отношение на обмена на разузнавателна информация, нито на доставките на оръжие.

Все пак в сряда Daily Mail съобщи, че Съединените щати са наредили на Обединеното кралство да спре да споделя американска разузнавателна информация, която преди това е била разрешена за споделяне с Украйна. Министърът на въоръжените сили на Франция Себастиан Лекорну пък обяви в четвъртък, че френското разузнаване е „суверенно“ и че страната ще продължи да споделя разузнавателна информация с Украйна. Той не предостави подробности за това какъв вид разузнавателна информация Франция споделя с украинците.

Винаги е имало известни подозрения за близост с Русия към членовете на алианса от ЦИЕ, но никога най-силната държава не е била обект на такива. Досега

Как САЩ се превърнаха в препъникамък за разузнаването на НАТО

Но последиците от спирането на разузнаването на САЩ вече се усещат.

Американската сателитна компания Maxar, един от водещите доставчици на търговски сателитни изображения за Украйна, блокира достъпа на Киев до услугите си. Те се използват от украинските войски за изучаване на терена на бойното поле и планиране на удари по руските позиции.

В изявление Гиа ДеХарт, говорител на Maxar, заявява, че правителството на САЩ е спряло достъпа на Украйна до програмата Global Enhanced GEOINT Delivery на компанията, която се предоставя по договор с него.

Без американска разузнавателна информация украинците разполагат с много по-малко информация в реално време за руските военни формирования, движения и логистика.

„Сега разполагаме с по-малко информация за това, което се случва от другата страна на фронтовата линия“, казва Николай Белиесков, анализатор в Националния институт за стратегически изследвания на Украйна. „Разполагаме с някои собствени възможности от човешки източници на разузнаване, но американското разузнаване беше много ценно, за да ни държи в течение“.

Украйна е особено обезпокоена от всяко прекъсване на предупрежденията за руски ракетни атаки.

„При противоракетната отбрана всяка секунда е важна“, добавя Белиесков. „Нуждаете се от сателитно разузнаване от военно ниво, за да откриете изстрелване на ракета“.

Съюзниците на Вашингтон са разтревожени, че действията на Тръмп могат да насърчат Путин да атакува територията на НАТО, поставяйки под въпрос бъдещето на Алианса

Може ли флиртът на Тръмп с Русия да е началото на края на НАТО? И готова ли е Европа за отбранителна автономия?

От началото на войната Русия изстрелва средно по 24 ракети на ден по Украйна. Има затишия, вероятно поради производствените проблеми на Москва, но има дни, в които могат да бъдат изстреляни до сто ракети, насочени към критична инфраструктура и жилищни райони в украинските градове.

„Това ще засегне нашите градове и може да доведе до масови разрушения“, заяви украинският депутат Маряна Безухла, доскоро член на парламентарната комисия по отбрана и разузнаване.

Паузата в обмена на разузнавателна информация също така ще лиши украинските въоръжени сили от данни за целеуказване при изстрелването на доставяните от САЩ ракети HIMARS.

„Все още можем да ги изстрелваме, но ще стреляме полусляпо“, казва Белясков.

Запитан дали някоя от европейските държави може да замени сега спряната разузнавателна информация, той отговаря: „Само частично, напълно не“.

Мерките на Вашингтон срещу Киев вече подхранват по-дългосрочни въпроси в Европа дали континентът може да продължи да разчита на военната и разузнавателната подкрепа на САЩ. Константин фон Ноц, председател на комисията за надзор на разузнаването в германския парламент, призовава за създаване на европейска шпионска мрежа, като предупреждава, че континентът не може повече да разчита на разузнавателната подкрепа на САЩ.

„Нуждаем се от европейски формат за сътрудничество в областта на разузнаването - да го наречем „Euro Eyes“ - за да гарантираме, че силните държави могат да обменят информация бързо и сигурно на ясни правни основания“, посочва той в интервю за POLITICO. „Няма как да не увеличим собствените си разузнавателни способности в бъдеще“.