Облаците от песимизъм над европейската индустрия се сгъстяват все повече.

Мрачното настроение се прояви и в сряда, когато дори новите предложения на ЕС за насърчаване на бизнеса предизвикаха коментари от типа на „чудесно, но какво друго предлагате?“.

Имаше обаче една гледна точка, която даде повод за предпазливо вълнение на индустриалци, икономисти и дори на зелени групи:

Идея на стойност 2 трилиона евро, чието време може би най-накрая е дошло, пише в анализ Politico.

Според изпълнителния орган на ЕС правителствата трябва да купуват по-екологични стоки.

Теорията е елегантно проста. Компаниите се конкурират за обществени поръчки въз основа на това, че са най-чисти и най-евтини.

Спечелването на многогодишен държавен търг позволява на производителя да инвестира в увеличаване на мащаба на този чист продукт, като го направи по-евтин, вероятно толкова евтин, колкото мръсната алтернатива.

След това се появява по-широкият пазар.

Бонусът: в комбинация с разпоредбите за „Произведено в Европа“ процесът създава местни екологични шампиони, които след това могат да изнасят стоките си в целия свят.

Това е прелом в сравнение с предишните политики, които притискаха замърсяващите предприятия, като ги караха да плащат. Теоретично ЕС може да създаде победители, но и да посочи губещите.

„Трябва да стимулираме търсенето“, заяви ръководителят на ЕК по индустриалната стратегия Стефан Сежурне, преди да замине за Антверпен, където ще се срещне с 400 корпоративни ръководители. По думите му, е обиколил Европа, разговаряйки с предприятия и служители, и е получил многократни отговори: „Те полагат усилия за декарбонизиране на своята промишленост, но няма достатъчно търсене на чиста стомана или чист цимент.“

Потенциалът е огромен.

Около 15% от икономическата продукция на ЕС се изразходва всяка година за обществени поръчки. Прехвърлянето на част от тези пари в по-чисти продукти би освободило стотици милиарди евро за подхранване на това, което бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги нарече „детски индустрии“.

Точно това според него липсва на Европа, посочва той в забележителния си доклад, който оформи стратегията на ЕК.

Експертите обаче се съмняват, че Комисията може да накара правителствените купувачи да вземат предвид устойчивостта, както и цената, или че може да разработи полезни политики за служителите на местните власти, които всяка година вземат хиляди решения за сключване на договори.

Но в Европа, където има дефицит на идеи, Комисията залага много на тази.

„Що се отнася до търсенето, това със сигурност е един от най-важните арсенали, с които разполагаме“, казва Симоне Талиапиетра, професор по икономика, който работи в брюкселския мозъчен тръст Bruegel.

Автобуси, релси, цистерни

Идеята, че правителството може да бъде първият купувач на нов продукт и да насочва иновациите към стратегически цели, не е нова.

По този начин изследователската агенция DARPA на американската армия насърчаваше компаниите да разработват ваксини с мРНК. Подобни програми помогнаха и за разработването и комерсиализацията на GPS, полупроводници, персонални компютри, интернет и пътнически самолети.

Насочването на обществените поръчки към по-устойчиви резултати не е новост и в ЕС, който има ярки примери за успех.

През януари френските национални железници SNCF подписаха шестгодишен договор за милиард евро с германския производител на стомана Saarstahl за производство на релси с по-ниско съдържание на въглероден диоксид.

Подкрепата за фабрики, които могат да доставят по-екологична стомана, е основна част от дългосрочния план на SNCF за декарбонизация, заявиха жп компанията.

Президентът на Saarstahl Надин Артелт обясни, че сделката „ни дава възможност да направим нови инвестиции в заводите на Saarstahl в Сен-Солв и Хаянж, което ни позволява да укрепим двете компании и да гарантираме, че са готови за бъдещето“.

Има и десетки други примери.

През 2019 г. ЕС определи национални цели за властите да закупят определен процент екологично чисти превозни средства за обществен транспорт.

Оттогава един от най-големите производители на автобуси в Европа, Daimler, подписа договори за изграждане на електрически автобуси за Хамбург, Хага, Оснабрюк, Милано и Брюксел. Търсенето на техните Mercedes-Benz eCitaro „нараства постоянно през последните години и остава силно“, каза Кай Волфер, говорител на Daimler.

Но тези примери, макар и впечатляващи, остават нищожни на фона на многомилиардните годишни разходи на Европа за обществени стоки, услуги и строителство.

В сряда ЕК предприе стъпка към промяна на това с инициативата „Чиста индустриална сделка“.

Изпълнителният орган на ЕС иска да създаде критерии за производство и устойчивост, за да даде на публичните купувачи повече от един ценови критерий за вземане на окончателно решение.

Комисията обеща да опрости съществуващите критерии и да ги направи по-универсални, така че „всички нива на администрацията, от национално до местно, да могат да ги използват“. Тя спомена още за „целеви мандати“, като например тези, които дадоха тласък на производството на електрически автобуси.

Политическият завой идва и в момент, когато европейските правителства се опитват да закупят повече военна техника, подготвяйки се за свят, в който вече не могат да разчитат на САЩ и в който Русия застрашава границите на ЕС.

Това означава повече обществени поръчки и повече възможности за съчетаване на целите в областта на промишлеността и климата с националната сигурност, казва Талиапиетра, професор по икономика от Bruegel.

Например, ЕС може да добави екологични критерии към стоманата, използвана за производство на оръжия, кораби и танкове. „Докато увеличаваме отбранителните си способности, създаваме и нов пазар за тези зелени продукти“, допълва професорът.

Стоманодобивната промишленост разбираемо подкрепя тази идея.

„Ясно е, че би било абсурдно да се купуват специални стомани от Китай или Индонезия, за да се построи, да речем, нов модел танк на ЕС“, каза Лучия Сали, говорител на Европейската асоциация на производителите на стомана. Но на този етап няма сигурност, че правителствата ще се съобразяват с климата, докато купуват оръжия.

Защо не се е случило досега

Вълнението от предложението на Комисията е помрачено от сегашното състояние на зелените обществени поръчки, които са известни като пълна бюрократична бъркотия.

Въпреки че в повечето страни има политики в полза на по-екологични продукти, стратегията се прилага хаотично. Понятието „устойчив“ е слабо дефинирано, което означава, че проследяването на примери е трудно.

В някои страни публичните купувачи трябва да преценяват множество, понякога припокриващи се критерии, за да разберат кои продукти трябва да предпочетат. В други страни няма никакви насоки.

Освен това голяма част от разходите се извършват на местно ниво, където служителите нямат достатъчно ресурси или обучение, за да вземат информирани решения - дори и да искат.

Не по-различно е и на ниво ЕС. Насоките за обществените поръчки са включени в различни директиви на Брюксел, като тази за екологично чистите превозни средства. Но не съществува цялостна политика на блока.

Несъгласуваността на всички нива е обезкуражаващ сигнал както за компаниите, така и за длъжностните лица. Ако те не вярват, че една зелена обществена поръчка ще доведе до много други, може да се колебаят дали да заложат на прехода към по-чист процес. Това е ситуация, която Комисията изрично обеща да промени.

Според Аделина Роше, програмен ръководител в Corporate Leaders Group Europe, не е ясно дали Комисията иска да направи тези изисквания правно обвързващи. Без това няма „никаква гаранция, че наистина ще постигне резултати“.

Дори тези пречки да бъдат преодолени, по-големият проблем са парите. Държавните бюджети навсякъде са затруднени, а продуктите, щадящи климата, обикновено са с така наречената от Бил Гейтс „зелена премия“.

В по-дългосрочен план зелените обществени поръчки ще помогнат на Европа да се задържи в световната надпревара в областта на зелените технологии, твърди професор Талиапиетра. „Правителствата ще създадат нови индустрии в Европа за тези декарбонизирани продукти, които иначе биха могли просто да бъдат създадени някъде другаде по света.“, допълва той.