ЕС се ангажира да постигне въглероден неутралитет до 2050 г.;да инвестира поне 2% от БВП годишно в отбрана за всички членове на НАТО; да увеличи публичните и частните разходи за иновации до 3% от БВП; да модернизира цифровата инфраструктура до най-съвременни нива; и да инвестира в смекчаване на последиците от изменението на климата и превенция. Има и по-широки цели, като запазване на социалния си модел.

Много от тях са заложени в законодателството на ЕС и в националното законодателство. Но кумулативните нужди от инвестиции, които те пораждат, са огромни.

По консервативни оценки на Европейската комисия и Европейската централна банка, те възлизат на 750-800 млрд. евро годишно. За да се посрещнат тези нужди, е необходимо инвестициите да нараснат от 22% от БВП на ЕС до 27% в момента.

Това пише в анализ Financial Times бившият президент на ЕЦБ и бивш премиер на Италия Марио Драги, който е автор на най-новия доклад за конкурентоспособността в ЕС.

Решението за догонване на световната конкуренция е комплексно и включва зелен преход, единен капиталов пазар и мощни инвестиции в нови технологии, убедени са български експерти от политиката, икономиката и финансите

В мрачния доклад на Драги: Европа е тромава, изоставаща и застаряла. Но изход има

Исторически погледнато, около 80% от инвестициите в Европа са били финансирани от частния сектор, а 20% - от публичния сектор, продължава икономистът. Това значи, че през следващите 7 години правителствата ще трябва да похарчат повече от 1 трлн. евро.

Много от правителствата на ЕС се изправят пред това инвестиционно предизвикателство с големи наследени дългове и структурни дефицити. Но анализът на ЕЦБ показва, че има възможност публичните инвестиции да се увеличат значително, ако правителствата се възползват изцяло от новите фискални правила на ЕС.

ЕЦБ изчислява, че новите правила - които позволяват на държавите да удължат фискалната консолидация с до 7 години, за да извършат инвестиции и реформи - по принцип биха могли да отключат до 700 млрд. евро. А след приключването на фазата на консолидация на страните се разрешава да поддържат структурен дефицит от 1,5% от БВП.

В сравнение с предишните правила този марж би могъл да създаде около 1% повече фискално пространство за инвестиции. Допълнителни 400 млрд. евро ще дойдат и от съществуващите ресурси на ЕС, допълва Драги.

От Атина до Берлин – правителствата се обединяват около идея за стимулиране на пазара. Ако тя успее, може да бъде трансформираща. Но това е голямо „ако“

Икономическата игра на Европа за 10 трилиона евро

Как Европа може да гарантира, че това фискално пространство се използва и то добре?

Бюджетът, приет тази седмица от правителството на Обединеното кралство, предлага някои интересни идеи в това отношение, подчертава икономистът.

Правителството на Обединеното кралство реши да увеличи значително публичните инвестиции през следващите 5 години и прие точни правила, за да гарантира, че заемите ще се използват само за финансиране на тези инвестиции.

Освен това, за да се гарантира качеството на разходите, транзакциите ще бъдат потвърждавани от независими органи. Това повишава вероятността публичните инвестиции да имат положителна нетна настояща стойност и по този начин подпомага фискалната устойчивост.

Страните от ЕС вече са в процес на представяне на първите си бюджетни планове съгласно новите фискални правила на Европа. Първите данни сочат две важни разлики в подхода спрямо този на Обединеното кралство.

Profit.bg

Нова фискална реформа повдига множество въпросителни пред ЕС

Първо, повечето държави, които разполагат с фискално пространство и не са изправени пред сериозно влошаване на макроикономическите перспективи, избират по-кратък път на консолидация – 4, а не 7 години. Изглежда малко вероятно тези правителства да използват предоставените от новите правила възможности за увеличаване на инвестициите.

Второ, за държавите, които възнамеряват да се възползват от 7-годишното удължаване, гаранцията, че парите ще бъдат похарчени добре, е на ЕК. Това изисква от нея да бъде взискателен партньор в преговорите, който стриктно да следи за изпълнението на инвестиционните цели и да оценява качеството на инвестициите и дали те отговарят на „общите приоритети на ЕС“.

Досега обществените блага като смекчаване на последиците от изменението на климата и превенция, енергийните връзки, научните изследвания и отбраната бяха недостатъчно финансирани.

Остава открит въпросът дали този недостиг ще се запази в бъдеще.

През изминалата година Германия и Франция призоваха за правила, които да позволят създаването на по-големи авио- и телекомуникационни компании

Реформа в правилата за сливания на ЕС: Добър ход или грешка?

На национално равнище траекториите на дълга изглежда са разработени само за да отговорят на изискванията на анализите за устойчивост на дълга. А на равнище ЕС досега не е направена обща оценка дали индивидуалните планове на страните отговарят на общите нужди на блока.

Разбира се, лъвският пай от инвестициите все още ще трябва да се финансира от частния сектор. Но частното финансиране няма да отговори без координирана програма за реформи.

По-ефективното използване на високите нива на частни спестявания в Европа изисква интегриране на капиталовите пазари. Пренасочването на частни инвестиции от зрели отрасли към по-напреднали сектори ще зависи от завършването на единния пазар, допълва още Драги.

Без това иновативните компании в бързоразвиващите се сектори, като например дигиталните услуги, няма да могат да увеличават мащаба си и да привличат капитал. И в резултат, инвестициите ще останат блокирани в старите технологии.

ЕС се нуждае от дигитален скок, за да навакса напредъка на САЩ в научноизследователската и развойна дейност

В капана на средните технологии: Защо Европа изостава с иновациите

ЕС може да има заявени предпочитания на лидер в областта на климата, дигитален иноватор и геополитически играч.

Но засега предпочитанията на неговите членове са различни. Без да използва фискалното си пространство и да реформира пазарите си, е трудно да се предположи как Европа ще постигне амбициите си, завършва анализа си Драги.