Стоманодобивната промишленост е от решаващо значение за глобалната икономика и енергийния преход, но е и основна причина за замърсяване. За да се гарантира целта за климатично неутрална икономика до 2050 г., от съществено значение е индустрията да премине към екологична стомана.

Производството на стомана е отговорно за 7% от глобалните емисии на парникови газове, което превръща трансформацията ѝ в основен стълб за постигането на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г.

И така, какво е зелена стомана? Как може индустрията да направи производството по-устойчиво и какви са пречките? Отговорите дава в блога на Rabobank специалистът по енергиен преход Ели Елдеркамп от RaboResearch, който дълги години е част от Tata Steel, най-голямата фабрика за стомана в Нидерландия, произвеждаща годишно между 6 и 7 милиона тона. По думите му европейското производство на стомана е останало относително стабилно от 60-те години на миналия век, докато в Азия, особено в Китай, то се е увеличило значително.

„Сега Китай произвежда повече от половината от цялата стомана в света, докато Индия, вторият по големина производител, представлява по-малко от 10% от общото производство. За сравнение, европейското производство на стомана представлява 8% от глобалното. Експлозивният растеж на стоманопроизводството в Китай доведе до напрежение и търговски войни, а дискусията за нелоялната конкуренция от страна на Пекин е интензивна, особено след финансовата криза от 2008 г."

2023: ESG фондовете регистрират значително по-слабо търсене

Стоманодобивният сектор замърсява повече от товарния транспорт

Стоманодобивният сектор е отговорен за 7% от общите глобални емисии на CO2.

„Това е повече от емисиите от целия сухопътен товарен транспорт. За да постигнем националните климатични цели, произтичащи от Парижкото споразумение, ние сме силно зависими от плановете на стоманодобивния сектор за драстично намаляване на емисиите. Но в допълнение към въздействието на CO2 върху климата, стоманодобивната промишленост има и други емисии, които влияят на околната среда, като фини прахови частици, съдържащ тежки метали, които влошават качеството на въздуха, когато се пренасят във въздуха.“

Техники за намаляване на емисиите

Индустрията спешно търси начини да премине към екологично производство на стомана и да намали максимално емисиите. Елдеркамп извежда три стратегии за намаляване на емисиите на парникови газове: Намаляване на употребата на стомана и увеличаване на повторната употреба и рециклиране чрез производство на изцяло кръгова вторична стомана с възобновяема електроенергия; развитие на производството на стомана от желязна руда с нови технологии, ограничаващи емисиите, като използването на водород, улавяне и съхраняване на емисии.

Възстановяването на Турция като решение на „парадокса на бетона“

Няма достатъчно наличен скрап

Според изследователя първата стратегия е единствената, която трябва да остане, ако говорим за устойчива кръгова икономика в дългосрочен план.

„Но тази стратегия в момента е в състояние да премахне емисиите само от част от производството, тъй като няма достатъчно наличен скрап, за да се отговори напълно на все още нарастващото търсене на стомана. Освен това скрапът, който се предлага, обикновено не е достатъчно чист за производството на висококачествени видове стомана. След като доставката на скрап, който може да бъде рециклиран без загуба на качество, се изравни с общото търсене на стомана, използването на желязна руда вече няма да е необходимо“, казва Елдеркамп. „В момента не се произвежда вторични стомана чрез рециклиране на скрап, но подобни заявки вече има. За момента другите две стратегии са необходими за постигане на климатичните цели, като те могат също така да бъдат комбинирани в нова технология, която улавя оставащите емисии."

Зелен водород

Един възможен път към устойчиво производство на стомана е използването на зелен водород. Но Елдеркамп акцентира, че това е чувствителен въпрос.

Siemens отваря най-голямата фабрика за "зелен водород" в Германия

„Използването на зелен водород индиректно поставя значително напрежение върху зеленото електричество, което ще стане достъпно през следващите години, а то е необходимо и за други части на енергийния преход. От енергийна гледна точка е по-ефективно да се използва зелено електричество, за да замени сивото, или за приложения, които все още използват изкопаеми горива, но са лесни за електрифициране“.

Улавяне и съхранение на въглерод

Според Елдеркамп съхранението на CO2 също може да има значителен принос, но това зависи от някои важни условия:

„Трябва да е възможно физически да се отстрани уловеният CO2 и да се достави на страна, която може да улесни съхранението. Една от възможностите за съхранение са празните находища на природен газ“.

Много стоманодобивни фабрики планират да заменят своите доменни пещи стъпка по стъпка от сега до 2050 г. с нови инсталации, които работят с водород. Ако има структурен или временен недостиг на водород, тези фабрики могат да работят и с природен газ.

Човешката дейност превръща гори в нетни източници на въглерод

Финансирането остава гореща тема

В допълнение към самата технология, финансирането на зелена стомана също остава гореща тема. Елдеркамп подчертава, че проекти за устойчивост от такъв мащаб изискват огромни капитали.

„Поради дългите инвестиционни цикли решенията, взети сега, ще определят възможностите и ограниченията в производството на зелена стомана за десетилетия напред. Много стоманодобивни компании търсят подкрепа от националните правителства. Те на свой ред са под голям натиск да направят необходимото преходът да се случи, а затварянето на стоманодобивните фабрики остава чувствителен въпрос. Затова и много европейски правителства обещават субсидии за производството на зелена стомана“, казва Елдеркамп.

Германия например обеща почти 3 милиарда евро субсидии на различни стоманодобивни компании.

„Производството на екологична стомана не е само въпрос на технология, но и на балансиране на всички интереси около стоманодобивния сектор. Помислете например за значението на автономията в производствената индустрия, което води до глобални търговски войни, свръхпроизводство и натиск върху маржовете на производителите. Въпреки това въздействието на стоманата върху климатът и околната среда са толкова значими, че инвестициите в по-чисто производство вече не могат да бъдат отлагани", категоричен е в заключение експертът.