На 20 февруари, само няколко дни преди фермерите да организират протест в центъра на Брюксел, за да покажат недоволството си от зелените политики на ЕС, 73 индустриални лидери от повече от 20 промишлени сектора се събират в Антверпен, за да подпишат декларация.

В този документ се посочва "спешната нужда от яснота, предвидимост и доверие в Европа и нейната индустриална политика" и се очертават 10 области на политиката, в които Европейската комисия и държавите членки трябва да вземат мерки. Според протестиращите промишлеността на ЕС е задушена от бюрокрацията, високи цени на енергията, напрежението в световната търговия и разходите за преминаване към по-чисти практики, за да се постигнат целите на блока в областта на климата.

"Поставянето на конкурентоспособността на промишлеността в центъра на процеса в Европа: това е големият слон в стаята", казва пред Financial Times Илхам Кадри, председател на органа на химическата промишленост на ЕС Cefic, който е инициатор на декларацията.

В тази връзка Маркус Байрер, генерален директор на работодателската организация BusinessEurope, коментира пред FT, че европейската промишленост е в "много, много сериозна ситуация" и губи позиции спрямо международните конкуренти в Китай и САЩ.

Реакцията на политиците към инициативата на фермерите – последният от поредицата протести, които включват разпръскване на оборски тор по улиците на Брюксел, сваляне на статуи, блокиране на пътища с трактори и хвърляне на яйца по сградите на Комисията - беше бърза.

Екологичните стандарти, които земеделските стопани трябва да спазват, за да получават субсидии от ЕС, в някои случаи бяха отменени, а стопанствата с площ под 10 хектара бяха освободени от санкции за неспазване на екологичните правила. Тези мерки бяха приети по спешност в Европейския парламент миналия месец.

България трябва да стане пълноправен член на Шенген - това ще облекчи стокообмена и ще позволи всички ние да плащаме реални и честни цени за това, което пазаруваме в магазините, казва Николай Рашков, член на Експертната група за транспорт към ЕК

Зелени регулации и „невидими граници“: Какви са проблемите пред българската транспортна индустрия

По време на пресконференция миналия месец Марош Шефчович, ръководител на Зелената сделка заяви, че "имаше много храна за размисъл, защото сега преминаваме към следващата фаза на екологичния преход”.

Той добави, че тази нова фаза на политиката трябва да "вземе предвид технологичните възможности, готовността на индустрията, огромните инвестиции и, разбира се, подкрепата на държавите-членки, и още по-важно, подкрепата на нашите граждани за този много важен преход, който се случва веднъж на поколение".

В резултат на това законът за климата на блока и неговото въздействие се превърнаха в ключово бойно поле преди летните избори и във важен елемент от усилията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да спечели втори мандат.

Либералите в Чешката република предупредиха срещу "зелената идеология", която обхваща Европа. Междувременно дясната група на Европейските консерватори и реформисти заяви, че Зелената сделка е пренебрегнала гражданите и трябва да бъде "обърната с главата надолу".

Няколко ключови елемента от знаковото законодателство на фон дер Лайен в областта на климата вече бяха изоставени или отложени в навечерието на изборите, включително закон за намаляване на пестицидите и преразглеждане на правилата за използване на химикали. Определени задължения за фермерите също бяха смекчени.

Повишените разходи за енергия и конкуренцията прави амбициозната екологична промяна по-трудна от политическа и икономическа гледна точка

Протести, пандемии и цени принуждават Европа да преосмисли Зелената сделка

Политиците от зелените партии обаче твърдят, че е изключително важно да се запази последователността и да се продължи с прилагането на екологичните правила.

"Ако има нещо, от което промишлеността се нуждае, то това е дългосрочна предвидимост", заяви Бас Ейкхаут, водещият кандидат на холандските европейски зелени, на скорошен предизборен митинг.

"Няма нищо по-лошо за промишлеността, от Европейска комисия или парламент, които се сменят на всеки пет години. По наша преценка трябва да сте много по-ясни по отношение на бъдещето и стабилността на Зелената сделка, която помага на нашата промишленост да знае накъде върви Европа."

"Наистина ли смятате, че ако Европа ще се откаже от задълженията за докладване, изведнъж индустрията ще бъде спасена? Това е шега", заключи той.

Бизнес лидерите побързаха да подчертаят, че не са против целите на ЕС в областта на климата.

"Това, което искаме да чуят [политиците], отново и отново, е, че ние сме за Зелена сделка", казва Кадри.

Решенията обаче не са лесни. Комисията започна да заема по-строга позиция спрямо китайските компании, опериращи в блока, които се възползват от огромните държавни субсидии на Пекин. Но други проблеми, които възпрепятстват инвестициите, като забавянето на разрешителни за нови съоръжения и трудностите при достъпа до финансиране от ЕС, няма да бъдат решени преди гласуването на ЕС през юни.

В проектосписъка на приоритетите за следващите пет години се обръща голямо внимание на отбраната, а изменението на климата почти не се споменава, пише Politico

Патрони, а не пчели: ЕС се отказва от екологичните мерки като приоритет за десетилетието

Проучване на BusinessEurope, проведено сред 240 компании в 21 европейски държави, установява, че над 60% от тях трябва да чакат между една и шест години за получаване на разрешителни. Около 80 % от тях смятат, че това е пречка за инвестиране в ЕС.

"Има ли бързо решение? Това е големият въпрос", отбелязва Бейрер, ръководител на BusinessEurope.

"Доста е трудно да се намерят бързи решения на въпроси като разрешителните, цените на енергията и регулаторните разходи на европейско равнище, защото за да се направят значителни стъпки по много от тези проблеми, е необходимо преразглеждане на първичното законодателство, което, както знаем, едва ли ще стане за една нощ."

Но той призовава политиците и индустрията да не се отказват: "Трябва да намерим начин да стигнем дотам."