Двайсет години след като НБА въвежда едно от най-противоречивите правила в историята си, много играчи дори не осъзнават, че то все още съществува.

Днес, когато сатенените кърпи за коса, широките панталони и тениските отново са част от модата на лигата, е трудно да си представим колко бурни спорове предизвика въвеждането на дрескода през сезон 2005–06, пише The Guardian. Тогавашният комисионер Дейвид Стърн налага правило, което изисква играчите да бъдат облечени в делови или консервативен стил при пристигане и напускане на мачове, по време на контузии или при официални ангажименти на НБА.

Проблемът? Забраняват се всички онези дрехи и аксесоари, които се свързват с  хип-хоп културата.

Profit.bg

Nike или "Не знам. Може би ще ми хареса" като успешна бизнес стратегия

Културна война – и един човек в центъра ѝ

За мнозина политиката е пряк удар срещу Алън Айвърсън – една от най-ярките звезди на 90-те и началото на 2000-те, известен с плитките си, татуировките и широките дрехи. В скорошно интервю той признава, че именно неговото влияние е провокирало реакцията на лигата.

„Беше окей, докато го правех аз“, спомня си Айвърсън. „Но когато всички започнаха да се обличат по подобен начин, НБА каза: Чакайте малко.”

Реакцията на фенове, баскетболисти и обществени фигури е бурна и емоционална, а правилото се възприема като опит за ограничаване на автентичното себеизразяване на спортистите. 

Getty Images | Гари Трент-младши №5 от „Милуоки Бъкс“ преди мача срещу „Торонто Раптърс“ в „Скотиабанк Арена“ на 24 октомври 2025 г. в Канада.

От забрана към модна революция

Две десетилетия по-късно противоречивото правило е част от много по-сложен разказ. Вместо да заличи индивидуалността, дрескодът неволно поставя началото на модна революция.

Тунелите към съблекалните се превръщат в модни подиуми. Брандовете започват да подписват договори за милиони долари с играчите. А самата НБА – може би донякъде неволно – създава нова културна сцена, където стилът е равен на статус.

„Беше огромна работа“, спомня си Ира Нюбъл, тогава играч на Кавалиърс. „Всички бяхме бесни. Мислехме, че искат да изтрият хип-хоп културата.“ 

Днес той гледа на случилото се различно: „Културата просто се разви. Хип-хопът остана – само че адаптиран. И е яко да го видиш.“

От страна на лигата целта е била друга. „Не искахме да променяме културата на играчите“, посочва Кати Берънс, президент на отдел „Социална отговорност“ на НБА. „Просто се стремяхме към по-професионален вид при официални участия.“

Но никой не очаквал последвалата революция.

Неговият лик става емблема на Adidas, но това далеч не е върха на кариерата му

Историята на една култова обувка: Стан Смит, който покори тениса и модата

„Играчите прегърнаха промяната по-бързо, отколкото сме си представяли“, признава Берънс. „Тоалетите преди мачове се превърнаха в своеобразно състезание. Те станаха културна точка на влияние.“

В днешно време дрескодът все още съществува, но е далеч по-гъвкав и играчите го използват като сцена за творчество.

Когато стилът се превръща в реален капитал

За новото поколение НБА звезди модата е не просто форма на себеизразяване – тя е бизнес. 

„Сега можем да носим каквото искаме. Да бъдем себе си“, коментира Дарюс Гарланд от Кавалиърс. „И това ни носи пари – договори с марки, собствени колекции и колаборации. Дрескодът вече не е дрескод, а възможност.“

„Хип-хоп културата влияе на баскетбола, а баскетболът влияе на хип-хопа. Ние сме инфлуенсърите в тези среди“, обобщава Гарланд. 

Иронично, дрескодът, създаден да ограничи стила, вдъхновен от Айвърсън, всъщност превръща играчите в модни икони. А хип-хоп естетиката? Тя е по-силна от всякога.

„Трябва да уважаваме Айвърсън“, подчертава Лонзо Бол. „Татуировките, плитките, широките дрехи – всичко тръгна от него. Пътят, който изминахме от момента, в който го наказваха за това, до днешните подиуми е лудост.“