В зависимост от възрастта им, за повечето американци Стан Смит означава едно от тези две неща:

• ако са млади, този човек асоциира към елегантната кожена маратонка на Adidas

• ако са родени по-отдавна, той е намусена американска тенис звезда с мустаци

"Хората понякога се изненадват, че изобщо има реален човек, свързан с това име", казва самият Смит със смях пред CNN. "През годините беше интересно и в много отношения забавно да виждам реакциите им, когато разбираха, че има тенисист на име Стан Смит."

Рядко се случва някой да е достатъчно талантлив и харизматичен, за да се превърне в икона в една област. Още по-рядко се случва някой да стане икона в две.

Както отбелязва спортният журналист Кари Шампион в документалния филм "Кой е Стан Смит?", който изследва забележителния живот на двукратния шампион от Големия шлем: "Лицето му е изобразено на маратонка. Дори ликът на Джордан не е бил върху маратонка."

Режисьорът на документалната лента Дани Лий, носител на награда "Еми", твърди пред CNN, че в Смит има нещо много земно и човешко.

"Мисля, че никога не се е стремял да се превърне в икона и когато това се случва органично в рамките на културата– спортната култура и модата, то има по-голям смисъл. Така че в обувката е вложено нещо от личността на Стан. Тя е сдържана. Елегантна. Величествена."

В средата и края на 70-те години на миналия век става все по-често срещано явление хората да носят маратонки небрежно, извън спортната зала и да ги интегрират в индивидуалното си облекло.

Нарастването на популярността на маратонката Stan Smith съвпада с края на тенис кариерата му и започва да прониква в широк кръг култури във Великобритания и САЩ.

Брейкът сменя лайфстайла: Големият рестарт на Adidas за Олимпийските игри

Младите футболни фенове започват да ги носят на терасите в Обединеното кралство, отчасти вдъхновени от Дейвид Бауи, който обува маратонката в края на 70-те.

След това идва влиянието ѝ върху хип-хоп културата, водено главно от световното турне на Beastie Boys и RUN-D.M.C. в края на 80-те и сингъла "My Adidas".

"Всяка общност прегърна идеята на тази обувка – дори проститутки, наркодилъри", казва дизайнерът на мъжката линия на LVMH Фарел Уилямс в документалния филм.

По време на Откритото първенство на Франция през 1972 г. в Париж председателят на Adidas Хорст Даслър, син на основателя на компанията, настоява за среднощна среща със Смит и неговия агент Доналд Дел. Спортният гигант иска да разшири дейността си в САЩ и вижда в Смит, току-що коронясания шампион на US Open, идеалния партньор.

Adidas в търговска битка с Black Lives Matter заради трите ленти в логото

Дизайнът на кожата и перфорациите отстрани на обувката, която при излизането си на пазара е наречена Adidas Robert Haillet на името на френската тенис звезда, са технологичен напредък, обяснява историкът и дизайнер Гари Аспдън в документалния филм.

Смит се съгласява да обуе маратонката на Уимбълдън през същата година - турнир, който той печели.

"Името на Хайле беше изписано на обувката за около шест или седем години и след това те искаха да разширят дейността си на американския пазар, затова ме помолиха да участвам", казва Смит пред CNN. "По това време бях играч номер едно в света, американец, така че сложиха моя снимка върху езика на обувката, а отстрани беше Хайле. "Накрая, около четири или пет години по-късно, свалиха името му. И както се казва, останалото е история."

Гейм. Сет. Мач. И рекордните 50 млн. паунда за награди на Уимбълдън

Артър Аш и Купа "Дейвис"

Документалният филм описва възхода на Смит от работническо семейство в Пасадена, Калифорния, където той е привлечен от клуб, наречен "Пасаденски тенис патрони". Клубът се състои от заможни родители в района, които покриват разходите на талантливи младежи, опитващи се да станат професионалисти.

През 60-те години Купа "Дейвис" – отборен турнир, в който се състезават държави от цял свят, е един от най-престижните тенис турнири, за разлика от по-ниския статут, който има днес.

През 1963 г. САЩ посрещат Мексико в тенис клуба в Лос Анджелис за полуфинала за Америка и там младият Смит за първи път зърва изгряващата тенис звезда Артър Аш. Избирането му в отбора е "огромно събитие", казва Дел в документалния филм. Той е първият афроамериканец в отбора на САЩ за купа "Дейвис".

По онова време, година преди президентът Линдън Джонсън да подпише Закона за гражданските права, сегрегацията в Америка все още е широко разпространена - в документалния филм се показват клипове с входове и чакални за "бели" и "цветнокожи", Аш не може да отиде навсякъде, където могат съотборниците му.

Най-важният урок от речта на Федерер с над 1,7 млн. гледания

В крайна сметка, Смит също попада в списъка на САЩ за Купа "Дейвис" и през 1968 г. заедно с партньора си на двойки извежда отбора до победа, с което слага край на четиригодишната хегемония на Австралия и допринася за рязкото увеличаване на популярността на спорта в САЩ, известно като "тенис бум".

В документалния филм, продуциран от компанията на Леброн Джеймс Uninterrupted, Дел нарича 1968 г. "изключително жестока година в Америка". Активистът Мартин Лутър Кинг-младши е убит през април същата година, когато в страната, разделена и от продължаващата война във Виетнам, бушуват протести срещу расовата несправедливост.

Аш започва да използва статута си на един от най-добрите тенисисти в САЩ, за да говори открито, като в интервю през 1968 г. казва, че "наистина може да направиш нещо", ако си чернокож в центъра на общественото внимание.

Смит става свидетел на расизма, с който Аш се сблъсква, когато пътува из Америка. В документалния филм той разказва за инцидент в Хюстън, Тексас, когато тенис клубът не позволява на Аш да използва мъжките съблекални, а го кара да използва помещенията за юноши.

От бунището на историята до „Оскар“: Кой е Баярд Ръстин

Смит признава, че възпитанието му е било "изолирано", което означава, че не се е "занимавал с расовата несправедливост като дете". "Но когато пътувахме, видях всичко това - и дори още по-лошо", добавя той.

Смит и Аш, който умира през 1993 г. на 49-годишна възраст, развиват близко приятелство и дълбока връзка, което е основна тема в целия филм. Смит казва, че все още е близък със съпругата и дъщерята на Аш.

"От целия този опит да пътувам навсякъде с Аш разбрах, че хората си приличат повече, отколкото се различават, и затова търсят един и същ смисъл в живота. Това наистина ми повлия и осъзнах, че по света се случват ужасни неща".

"68-а беше бурна година в световен мащаб, когато се водеше войната във Виетнам и хората протестираха, първо за равни права, и, разбира се, в Южна Африка се случваха неща, които караха нашите градски райони да изглеждат като Холивуд в Бевърли Хилс в сравнение с онези градски квартали там."

Лий казва, че "пътеводната звезда" на Смит в кариерата и живота му е да " да помага на хора, които може би нямат възможностите, които той е имал".

Когато всички са срещу теб: Интровертната Ига Швьонтек, която покори върха на тениса

Това никога не е било толкова очевидно, колкото в случая с Марк Матабане, чернокож южноафрикански тенисист, на когото Смит, съпругата му Марджъри и Аш помагат да избегне апартейда.

Двамата се запознават, когато Смит тренира за турнир в Йоханесбург през 1977 г. и помага на Матабане да получи място в университета в Южна Каролина. По-късно той става автор на бестселъри заради автобиографията си "Кафирското момче", разказваща за детството му в условията на брутален режим.

Сътресения на Уимбълдън

През 1968 г. тенис звездите започват да напускат тогавашния аматьорски спорт и преминават към професионалната верига, заради което нямат право да се състезават в турнирите от Големия шлем само за аматьори. Въпреки това Международната федерация по тенис в крайна сметка отстъпва след много сътресения и така се ражда Откритата ера.

Пет години по-късно Смит пристига на "Уимбълдън" като защитаващ титлата си след спечелването ѝ през 1972 г. Това е върхът в кариерата му.

Когато на Уимбълдън не се играеше тенис, а падаха бомби

"Една от целите ми беше да спечеля този турнир", казва той. "В известен смисъл беше като световно първенство, въпреки че не беше официално. Затова наистина работих усилено и това ме мотивираше във всичко, което правех, да се опитам да спечеля този турнир.

"Когато загубих на финала през 71-ва, доближавайки се много близо до тази цел, победата през 72-ра година беше още по-специална."

Преди турнира през '73 г. Югославската тенис асоциация е недоволна от звездата си Ники Пилич, след като той предпочита да играе във финала на двойки на Световното първенство по тенис за професионалисти, вместо да представя страната си в Купа "Дейвис".

Тенис асоциацията на страната му отстранява Пилич за девет месеца, след което се обажда на организаторите на "Уимбълдън" и иска да му бъде забранено да се състезава, което е удовлетворено.

От тениса до бизнеса: Защо спортистките стават добри мениджъри

В знак на протест играчите създават Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) и 13 от 16-те поставени, включително защитаващият титлата си Смит, се оттеглят в подкрепа на Пилич.

"Тенисът стана отворен и демократичен през 60-те и 70-те години, когато революцията беше навсякъде по света - и това не беше по-различно в тениса, когато Стан се противопостави и бойкотира Уимбълдън през 73-а", казва Лий. "И той поведе инициативата за обединяване на спорта с ATP. Така че цялата тази история, много от нея е вложена в обувката."

Във филма Смит споменава четирите цели, по които се води в кариерата си: Да влезе в отбора за Купа "Дейвис", да стане номер 1 в САЩ, да спечели "Уимбълдън" и след това да стане номер 1 в света.

Смит постига всичко това – и много повече.