Президентът на САЩ Джо Байдън, звездата на световния футбол Кристиано Роналдо и британският тенис рицар сър Анди Мъри са поставени в една и съща ситуация – всички си задават въпроса не е ли дошло време да сложат точка на кариерите си?

И тримата се изявяват в съвсем различни професионални сфери и никой не може да отрече личните, състезателните и лидерските им качества. Да, но… предвид нетипичните прояви на слабост, които публиката вижда напоследък, може би за тях е дошъл съдбовен момент.

Защо обаче е толкова трудно да вземат решение, пита Euronews и се опитва да намери отговор на този въпрос.

Във вторник вечер футболните фенове се разкъсваха между разочарованието и тъгата, докато гледаха как Роналдо изпълнява един след друг неуспешни свободни удари по време на мача Португалия-Словения от Евро 2024.

Докато ударите минаваха над гредата, в стената, в публиката, част от звездния му ореол на голмайстор започнаха да се разпада на терена.

Постиженията на Роналдо са безспорни и той ще остане завинаги в най-великата история на футбола, но по време на мача във Франкфурт неговите човешки слабости бяха видими за всички. Новината, че това Европейско ще бъде последното за него, може е облекчение за феновете по цял свят.

Роналдо играе последното си Европейско. Ще сложи ли край на футболната си кариера голмайсторът

Зад Океана – подобен сценарий, но на терена на политиката, се пише за президента на САЩ Джо Байдън.

81-годишният демократ трябваше да се справя с въпросите за възрастта и способностите си още преди да влезе в Овалния кабинет за първия си мандат.

Спомняте ли си как Доналд Тръмп, който е на 78 години, го нарече подигравателно "сънливия Джо" по време на кампанията за президентските избори през 2020 г.?

През следващите години, и особено през последните месеци, способността му компетентно да изпълнява длъжността президент на САЩ беше поставена под въпрос.

Първият официален телевизионен дебат с Тръмп в битката за втория мандат беше възможност да докаже, че съмняващите се грешат, и да прекрати намеците за потенциала му, но той само потвърди мнението на критиците и страховете на поддръжниците си.

Въпреки призивите да се оттегли от битката за Белия дом, Байдън е категоричен, че остава.

Байдън категорично отказа да се оттегли от надпреварата за Белия дом

Турнирът "Уимбълдън" е в разгара си, а с него и обичайното напрежение около физическата форма на Анди Мъри.

Той вече се оттегли от сингъла, но ще се състезава с брат си Джейми и младата британска суперзвезда Ема Радукану на смесени двойки в пореден опит да задоволи легиона си от поддръжници.

Това обещава да бъде паметно представяне, преди да отиде на другото си трофейно поле – Олимпийските игри, като е много вероятно в Париж да бъде последният му турнир. Но това съвсем не е сигурно.

Гейм. Сет. Мач. И рекордните 50 млн. паунда за награди на Уимбълдън

Но защо тези изявени мъже не желаят да приемат очевидното и да се оттеглят с непокътната репутация и наследство? Дали това е признак на Алфа лидерство? Има ли нещо в мъжката психика, което им пречи да се оттеглят от властта и обожанието на публиката?

Жените го правят по-лесно

През 2017 г. 37-годишната Джасинда Ардерн шокира света, когато стана най-младата жена държавен глава на планетата като министър-председател на Нова Зеландия.

Пет години по-късно тя отново шокира света, когато се оттегли от поста.

След като управляваше страната по време на пандемията и помогна на нацията да се възстанови след терористична атака през 2019 г., тя реши, че е направила достатъчно и просто каза „Довиждане“.

Бившият министър-председател на Финландия Сана Марин заемаше най-високия пост в продължение на четири години – от 2019 до 2023 г. Когато загуби изборите през 2023 г., тя прие намека и се сбогува с политиката.

Сана Марин призова за бързо приемане на Финландия и Швеция в НАТО

Добрите примери

Но има и примери за високопоставени мъже, които са си тръгнали, докато са били на върха.

Германският пилот от Формула 1 Нико Розберг се състезава в продължение на 10 години – от 2006 до 2016 г. Пет дни след като вдигна титлата през 2016 г., той обяви оттеглянето си.

Президентът на "Манчестър Сити" Пеп Гуардиола и бившият мениджър на "Ливърпул" Юрген Клоп си взеха почивка от работата под високо напрежение, когато бяха на върха на европейския футбол.

Клоп се наслаждава на живота в испанската си вила, докато Гуардиола се очаква да се оттегли от кормилото на Манчестър Сити в края на следващия сезон - за тях балансът между работата и личния живот е по-важен от признанието на феновете, поне засега.

„Налага се да спра за гориво“: Големият Клоп, който призна, че е изчерпан

Боен дух

Но какво е общото между Байдън, Роналдо, Мъри и други, изявени личности като тях, които не желаят да слязат от върха на славата? Отговорът може би ни гледа право в очите - борбеният дух, който ги е довел дотук.

Байдън е работил през целия си политически живот в периферията на висшата власт. Винаги е искал най-високия пост и сега той е негов. Няма да се оттегли, докато не е готов или докато не бъде принуден да го направи.

Роналдо има железен режим на тренировки. Диетата му е перфектна, подготовката също, а изпълненията му на терена вече са се превърнали в класика. Никой не може да отрече, че е положил много труд, за да стигне до върха, както и усилията, които полага, за да остане там.

Мъри играе тенис от най-висока класа с метална тазобедрена става. Това казва всичко, което трябва да знаете за психологическата му подготовка.

Не мисли, просто действай. Сутрешната мотивация на Шварценегер

Не ги отписвайте

На тези трима бойци все още не е нанесен нокаут, така че има надежда.

Байдън може да се справи с Тръмп и да запази властта си, отборът на Португалия може да победи Франция в петък, 5 юли, и да се класира на последните четири места за победител на Евро 2024, а Мъри може да спечели "Уимбълдън" на двойки заедно с брат си.

И може би това е смисълът.

Ако не участваш в състезанието, не можеш да спечелиш. Може би за тях е егоистично решение да продължат, докато не бъдат принудени да напуснат, но те знаят, че щом завесата падне завинаги, всичко приключва.

Сълзите на Роналдо, когато пропусна дузпата на мача със Словения, са горичва индикация колко много означава победата за него.

Успехът е опияняващ и тези трима мъже не са се наситили достатъчно. Кой знае, може би искат още една победа – за да докажат, че са в играта, а критиците им жестоко грешат.