Европейската комисия е одобрила финансов ресурс в размер на 750 млрд. евро за обединение на зелената и дигиталната трансформация.

Това съобщи председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов по време на Годишния форум на Микрофинансиращия център за Централна и Източна Европа.

Темата на събитието е създаване на заетост чрез финансови инструменти за микрофинансиране – възможности за подкрепа на стартиращи и социални предприятия, а модератор на откриващата част на форума е Мартина Григорова, член на Борда на директорите в Microfinance Centre.

„В момента в Женева се провежда среща на всички Търговски палати в света и се работи по един документ, наречен Манифест, в който важна точка е осигуряването на по-добро финансиране за възстановяване на европейската икономика.

Новината от там е, че по линия на Асоциацията на европейските палати е одобрен финансов ресурс в размер на до 750 млрд. евро, който ще бъде безвъзмездно и със заеми от ЕК. Целта му е да обедини зелената и дигиталната трансформация.“, заяви Симеонов.

Той допълни, че по новата линия на финансиране няма да се създават специални източници, а ще се подсили ресурса на няколко вече съществуващи.

ЕК очаква да предложим конкретни стъпки в прехода към зелена енергия Брюксел ни дава срок от три седмици, преговорите продължават

Средствата ще бъдат отпускани по програма „Хоризонт Европа“ и целят подпомагането на това Европа да стане независима от суровини от трети държави и да развива всички възможности на модерната индустрия, обясни Андрияна Сукова, зам.-генерален директор на ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ към ЕК.

„Хоризонт Европа“ е рамковата програма на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите за периода 2021 – 2027 г.

Целта на програмата е да се укрепи научната и технологичната база на ЕС, включително чрез разработване на решения за изпълнение на приоритетите на политиката като екологичния и цифровия преход.

„Хоризонт Европа“ се гради върху три стълба:

  • високи постижения в научната област
  • глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост
  • иновативна Европа

    • Програмата допринася и за постигането на целите за устойчиво развитие и стимулира конкурентоспособността и растежа. Това е водещата инициатива на ЕС за подкрепа на научните изследвания и иновациите – от концепцията до пазарната реализация.

    С бюджет от 95,5 милиарда евро, в т.ч. 5,4 милиарда евро от Next Generation EU, програмата допълва националното и регионалното финансиране в областта на научните изследвания и иновациите. „Хоризонт Европа“ е продължението на предходната програма „Хоризонт 2020“ на ЕС.

    От своя страна, Симеонов заяви още, че основен приоритет в момента е приемане на еврото, което ще подобрят условията за финансиране на микропредприятия у нас. "По-големите организации като представители на едрия бизнес в последно време започнаха да припознават и да приемат за членове и по-малки фирми, което е добра новина за микропредприятията", посочи още той.

    13,6 млн. души са заетите в социални предприятия в цяла Европа, но между тях има сериозни финансови различия, коментира по време на форума Сукова.

    По думите й, е необходимо да се намерят най-добрите механизми за насърчаване на предприемачите, а за тази цел могат да се използват различните инструменти за финансиране от ЕК.



    Един от най-важните приоритети е изпълнението на Препоръката за рамкови условия към държавите членки, които да адаптират политиките и законодателните си рамки към развиване и улесняване на възможностите за социалните предприятия. Една от целите в тази посока е да бъде направено картографиране на финансиращите структури и финансовите посредници, които работят с тях, обясни Сукова.

    Други цели от първостепенно значение са:

  • Развитие на публични гаранционни схеми
  • Възможности за разширяване на подкрепата
  • Достъп до различни пазари
  • Обществени търгове
  • Възможности за данъчни облекчения
  • Адаптиране на държавните администрации към повече подкрепа за социалните предприятия и ангажимент за диалог с тях

    • Сукова обясни, че вече функционира и Портал за социалните предприятия, в който са публикувани финансови програми, указания, насоки и много допълнителна информация, с която всички заинтересовани могат да се запознаят.

    Тя посочи, че Европейският социален фонд е сред основните финансови инструменти за подпомагане на социалните предприятия. За периода 2021-2027 г. Фондът разполага с бюджет от 95 млрд. евро, като от него за българските предприятия са предвидени 2,6 млрд. евро, подчерта Сукова.

    Сред другите финансови инструменти са Банката за развитие на Съвета на Европа, Европейската банка за възстановяване и развитие, допълни тя.

    Във форума участва и Светослава Георгиева, председател на фонда на Европейския съвет по иновации и член на Инвестиционния комитет на InvestEU.



    Тя обясни, че InvestEU предоставя финансови гаранции от бюджета на Европейския съюз на стойност от около 26 млрд. евро, като с тези гаранции целта е да се мобилизират инвестиции от над 372 млн. евро за периода 2021-2027 г. По думите й, нашият регион е по-слабо развит в сравнение с останалите европейски държави и възможностите им за микрофинансиране, но има много голям потенциал и интересът нараства.

    Финансовите инструменти по линия на InvestEU са алтернатива на грантовото финансиране и се налагат много активно от 10-15 години, в контекста на периоди от вече 2-3 финансови кризи в Европа, подчерта Георгиева.

    Тя акцентира върху значението на таргетираната подкрепа, която става все по-важна. InvestEU осигурява достъп до финансиране на бизнеси и проекти с допълваща функция. Трябва да подчертаем, че програмата има допълваща функция, тя не замества банките, уточни Георгиева. Възможностите й са насочени към проекти с висок риск, кратка бизнес история или друг вид фактори, които ограничават достъпа им до по-широки пазари и финансиране.

    Един от най-важните аспекти на програмата InvestEU е, че тези средства могат да бъдат рециклирани за нови инвестиции и това създава огромна добавена стойност за предприятията, подчерта Георгиева.

    Програмата InvestEU е продължение на добре познатия у нас и в целия ЕС „План Юнкер“, по който бяха мобилизирани активни инвестиции в размер на 550 млрд. евро в Европа, допълни Георгиева.

    Друг от участниците във форума беше Кристина Думитреску от Дирекция „Финансиране за социално включване“ към Европейския инвестиционен фонд.



    Тя обясни, че основната цел на представляваната от нея институция е споделяне на риска със социалните партньори и предоставяне на финансови инструменти не само за компании, но и за самонаети лица.

    От дейността на Европейския инвестиционен фонд има два основни ефекта:

  • Икономически ефект – включващ заетостта, иновациите и местното развитие
  • Социален ефект – включващ подобряването на условията на пазара на труда и осигуряването на по-добър стандарт на живот в общността

    • Една от главните цели на Европейския инвестиционен фонд е до 2030 г. броят на хората в риск от бедност да се намали с 15 млн. чрез подкрепа на потенциала, която би могло да се изпълни чрез т.нар. приобщаващо предприемачество, обясни Думитреску.

    Тя акцентира върху проучване на Европейската централна банка, според което 43% от предприемачите оценяват като полезни финансовите инструменти за кредитиране, но едва 11% се възползват от тях. Причината за тази разлика е в трудния достъп до програмите, кратката бизнес история и рисковите фактори в проектите, обясни Думитреску.



    Директорът за България на Банката за развитие на Съвета на Европа Надежда Грошкова, която също участва във форума, посочи, че 175 млн. евро вече са одобрени по кредитна линия за ББР.

    Тя обаче подчерта, че у нас социалните предприятия все още не са достатъчно познати като сфера на дейност и тепърва предстои развитие на потенциала в тях през следващите години.

    Усещането в социалните предприятия у нас е, че държавата не ги подкрепя, коментира по време на форума Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България.



    Тя изтъкна три основни аспекта за съществуването на този проблем:

  • Липса на достъпен пазар за микрофинансиращите институции, които са малки и твърде често се налага да се конкурират с големите банки
  • Недостатъчно социално предприемачество, което да осигурява участие на всички в системата (като се започне още с подходящо образование на кадри в училищата и висшите учебни заведения)
  • Забавянето на присъединяването на България към еврозоната и Шенген

    • Ако не влезем максимално бързо в еврозоната, социалните предприятия със сигурност ще пострадат от това, обясни Русинова, която е бивш министър на труда и социалната политика.



    Микро- и средните предприятия са естествената среда за развитие на социалните предприятия, тъй като 75% от заетостта е в тях, заяви от своя страна д-р Бойко Таков, изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия в България.

    По думите му, социалното предприемачество няма толкова засилен комерсиален и бизнес ефект и по тази причина се нуждае от по-различни подходи за развитие.

    Решението на проблемите и предизвикателствата е роля не само на Министерството на труда и социалната политика, но и на Министерството на иновациите и растежа, към което е част нашата Агенция, подчерта д-р Таков.

    Създаването на заетост и развитието на всяка компания зависи от нейния растеж и тук е нашата роля – чрез интернационализация, обясни той. Всяка компания трябва да може да стъпи на външния пазар и да има възможност за изграждане на партньорства, подчерта още той.

    Автор: Любомира Тонева