Не беше нужно бившият италиански премиер Марио Драги да пише доклад от стотици страници, за да разберем, че Европа изостава значително от САЩ и Китай на терена на дълбоките технологии. Докато зад океана имат своята „Великолепна седморка“ (и не само), а китайските ByteDance, Baidu и Tencent пишат съвременната технологична история, Старият континент сякаш гледа отстрани.

Въпросът е на какво се дължи това. А отговор дадоха по време на Digital Trends 2024 Светослава Георгиева, председател на борда на директорите на Европейския иновационен съвет (EIC), и Виктор Ботев, съосновател на AI стартъпа Iris.ai.

Iris.ai: Как едно съвпадение се превръща в уникално AI решение

Проблемите

На първо място, парите за инвестиции в Европа остават много по-малко, отколкото в САЩ – 4 до 5 пъти. Но това далеч не е цялата картина.

„Разликата идва от това, че голяма част от нашите пари в пенсионни и застрахователни фондове не се инвестират в технологии. Голямото уравнение, което ЕК трябва да реши, е как тези пари да не се изпращат през различни мениджъри на активи в САЩ и да се инвестират там, а да задържим част от тях. Едва 0,024% от активите на пенсионните фондове тук в момента са инвестирани във VC фондове, които подкрепят компании“, посочи Светослава Георгиева.

Виктор Ботев пък добави, че в САЩ нещата се случват много по-лесно, тъй като има ясно изградена рамка и единен пазар.

„В САЩ пътят е ясен – стартираш като предприемач, получаваш средства, за да покажеш какво представлява твоят продукт, взимаш част от пазара, после скалираш и т.н. Знаеш на кой етап с кого да се свържеш и какво следва. Докато тук нещата се случват някак в движение“, обясни той.

По думите му развитието на дълбоките технологии изисква и много тясна връзка с научните среди – още една област, в която САЩ имат предимство.

„Когато стартираш една компания с няколко човека, а трябва да развиваш нещо, което още не е стигнало до момента да се монетизира, трябва да можеш да работиш лесно с академичния свят – университети, изследователски лаборатории и т.н.“, добави съоснователят на Iris.ai.

Докато в Англия и САЩ е много по-лесно, тъй като има рамки, в които двете страни заедно могат да създават патенти и да печелят, в Европа това не може да се случи. Зад океана академичните институции дори могат да се включат като инвеститори, придобивайки част от компаниите.

AI и дигитализация: Кой ще контролира технологиите в ЕК през следващите 5 години

Решението

За да отговори на предизвикателството на полето на дълбоките технологии, ЕК създава Европейския иновационен съвет (EIC). Той е изграден по модела на американски програми като DARPA, а Светослава Георгиева го определя като „един от най-смелите продукти на ЕК“.

„За първи път чрез тази програма Комисията тръгва да си говори, да подкрепя директно един контингент, който не познава много добре. Това са стартъпите за дълбоки технологии, които има структуроопределящо значение за икономиката на Европа“, посочи тя.

EIC подкрепя рискови компании, проекти и научни разработки от тяхното откриване и изучаване в университетска среда до превръщането им в продукти с бизнес приложение. Фондът разполага с бюджет от 10 млрд. евро и за последните две години е одобрил 260 инвестиции на стойност около 1 млрд. евро в 29 държави. До 2027 г. те ще станат 550.

„Европа все още е най-хубавото място за живот. Все още имаме талантливи хора и се случва наука. Но изоставаме в това как да превърнем тази наука в работещ продукт за бизнеса и индустрията. Ето тук ние се затрудняваме и това е ролята на EIC“, обясни Светослава Георгиева.

По думите ѝ чак когато Европа започне да произвежда подобни компании, тогава можем да говорим за инвестиции от пенсионните фондове. Те търсят печалба и сигурност. Тоест, трябва да има конкретни резултати.

„Тези институционални инвеститори зависят много и от националните законодателства. Така че нещата трябва да се случват не само на европейско, но и на местно ниво“, акцентира тя в обобщение.