Времето на Европа изтича.

След като Доналд Тръмп е напът да се върне в Белия дом след няколко седмици, а икономиката на континента е във все по-задълбочаваща се криза, основата, върху която се крепи просперитетът на региона, не само се разпада, но и има опасност да се срине.

През последните десетилетия европейската икономика се оказа изключително устойчива благодарение на разширяването на блока на изток и силното търсене на стоки от Азия и САЩ. Но тъй като дългогодишният бум на Китай е в края си, а търговското напрежение с Вашингтон замъглява картината на трансатлантическата търговия, тези безоблачни дни явно отминават.

Икономическите насрещни ветрове, които обхващат континента, заплашват да се завихрят в перфектна буря през следващата година, когато един необуздан Тръмп обърне поглед към Европа. В допълнение към налагането на нови мита върху всичко бъдещият лидер на свободния свят със сигурност ще засили искането си страните от НАТО или да отделят повече пари за собствената си отбрана, или да загубят американската защита, акцентира в свой анализ POLITICO.

Това означава, че европейските столици, които и без това се борят да овладеят нарастващите дефицити на фона на намаляващите данъчни приходи, ще се сблъскат с още по-голямо финансово напрежение. А то може да предизвика нови политически и социални сътресения. Рецесиите и търговските войни могат да идват и да си отиват, но това, което прави този момент толкова опасен за просперитета на континента, е свързано с най-неудобната истина: ЕС се е превърнал в иновационна пустиня.

Макар че Европа има богата история на впечатляващи изобретения, включително научни открития, които са дали на света всичко - от автомобила до телефона, радиото, телевизията и фармацевтиката, тя се превърна в изоставащ регион. Някога синоним на най-модерните автомобилни технологии, днес Европа няма нито един представител сред 15-те най-продавани електромобила. Както подчерта бившият италиански министър-председател и централен банкер Марио Драги в неотдавнашния си доклад за намаляващата конкурентоспособност на Европа, само четири от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски.

Светлина в тунела: Може ли Европа да излезе по-силна от стагнацията?

Ако Европа остане на сегашната си траектория, нейното бъдеще ще бъде на разпадащ се, макар и красив, затънал в дългове музей на открито за американски и китайски туристи.

„Живеем в период на бързи технологични промени, задвижвани по-специално от напредъка в цифровите иновации, и за разлика от миналото Европа вече не е в челните редици на прогреса“, заяви през ноември президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.

В речта си в средновековния Collège des Bernardins в Париж Лагард предупреди, че прехваленият социален модел на Европа ще бъде застрашен, ако тя не промени бързо курса си.

„В противен случай няма да можем да генерираме богатството, от което ще се нуждаем, за да посрещнем нарастващите си нужди от разходи за гарантиране на нашата сигурност, борба с изменението на климата и опазване на околната среда“, предупреди тя.

Драги, който представи доклада си пред Европейската комисия през септември, беше по-краен: „Това е екзистенциално предизвикателство“.

Изоставането като предимство: Европейските пазари привличат инвеститорите през 2025

Некачествено изградена инфраструктура

За съжаление, да се поправи икономическата инфраструктура на Европа е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. С Доналд Тръмп в Белия дом и неговите републиканци, които контролират и двете камари на Конгреса, Старият континенр никога не е бил по-изложена на капризите на американската търговска политика. Ако Тръмп изпълни заплахата си да наложи мита в размер до 20% върху вноса от континента, европейската индустрия ще понесе тежък удар. С годишния си износ от ЕС за САЩ на стойност над 500 млрд. евро, Америка е далеч най-важната дестинация за европейските стоки.

Независимо от причината, Европа изглежда е направила малко, за да се подготви за завръщането на Тръмп. Първият отговор на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на преизбирането му беше да предложи на Европа да купува повече втечнен природен газ (LNG) от САЩ. Това може да задоволи Тръмп за известно време, но едва ли е стратегия.

„Неуспехът на европейските лидери да извлекат поуки от последното президентство на Тръмп сега се връща, за да ни преследва“, казва пред POLITICO Клеменс Фюст, президент на базирания в Мюнхен водещ икономически мозъчен тръст Ifo Institute,.

Той казва обаче, че Тръмп може да не е изцяло лоша новина за ЕС. Ако например осъществи плановете си за подновяване на масовите данъчни облекчения за богатите и наложи нови мита, инфлацията в САЩ може да скочи, което ще наложи повишаване на лихвените проценти. Това би засилило долара, което би било от полза за европейските износители, когато превръщат приходите си от САЩ обратно в евро. Възможно е също така Тръмп да е отворен и за по-широки търговски преговори с Европа, за да се избегне изцяло нов кръг от мита.

Въпреки това цялостното усещане в европейската индустрия за бъдещия президент може да бъде определено като лошо предчувствие, до голяма степен защото мениджърите имат добра памет.

През 2018 г. Тръмп наложи налози върху европейската стомана и алуминий, които остават в сила и до днес. Президентът на САЩ Джо Байдън се съгласи да преустанови тези мита до март 2025 г., създавайки предпоставки за нов сблъсък с Тръмп в първите седмици на новата му администрация. Европейските централни банкери вече предупреждават, че нов кръг от мита може както да разпали отново инфлацията, така и да подкопае из основи световната търговия.

Русия се готви за война с НАТО в Европа

„Ако правителството на САЩ изпълни това обещание, може да станем свидетели на значителен обрат в начина, по който се осъществява международната търговия“, заяви наскоро Йоахим Нагел, президент на германската Bundesbank.

Основни проблеми

За съжаление Тръмп е само симптом на много по-дълбоки проблеми.

Въпреки че ЕС е съсредоточен върху него и това, което той може да направи, когато става въпрос за икономиката на Европа, той не е истинският проблем. В крайна сметка единственото, което той прави с постоянните си заплахи за мита и бомбастичните си изказвания, е да дръпне завесата пред разклатения икономически модел на Европа.

Ако Европа имаше по-солидна икономическа основа и беше по-конкурентоспособна спрямо САЩ, Тръмп щеше да има малко лостове за влияние върху континента. Степента, до която Европа е загубила позиции спрямо САЩ по отношение на икономическата конкурентоспособност от началото на века, обаче е спираща дъха. Разликата в БВП на глава от населението например се е удвоила по някои показатели до 30%, което се дължи главно на по-ниския ръст на производителността в ЕС.

Казано по-просто, европейците не работят достатъчно. Средностатистическият германски служител, например, работи с над 20% по-малко часове от американските си колеги.

Друга причина за спада на производителността в Европа е неспособността на корпоративния сектор да въвежда иновации. По данни на Международния валутен фонд (МВФ) американските технологични компании изразходват над два пъти повече средства за научноизследователска и развойна дейност, отколкото европейските. Докато американските компании са отбелязали 40-процентен скок в производителността от 2005 г. насам, тази на европейските е в застой.

Тази разлика е очевидна и на фондовия пазар: Докато оценките на американския фондов пазар са се увеличили повече от три пъти от 2005 г. насам, тези на европейския са нараснали само с 60%.

Европа е напът да се превърне в цифрова колония, предупреждава нов доклад

„Европа изостава в областта на нововъзникващите технологии, които ще бъдат двигател на бъдещия растеж“, заяви Лагард в речта си в Париж.

Това е подценяване. Европа не просто изостава, тя дори не участва в надпреварата.

На срещата на върха на ЕС в Лисабон през 2000 г. лидерите решиха да превърнат „европейската икономика в най-конкурентоспособната в света“. Ключов стълб на така наречената Лисабонска стратегия беше „решителен скок в инвестициите за висше образование, научни изследвания и иновации“. Четвърт век по-късно Европа не само не успява да постигне целта си, но и изостана значително от САЩ и Китай. Тя така и не постигна дори целта си да отделя 3% от БВП на блока за научноизследователска и развойна дейност, която е основният двигател на икономическите иновации. Всъщност разходите на европейските компании и публичния сектор за такива изследвания остават на ниво от около 2%, което е приблизително същото като през 2000 г.

Европейските университети биха били естествено място за стартиране на иновациите и научните изследвания, но и тук континентът е на опашката. От най-добрите световни висши учебни заведения, разгледани от Times Higher Education, само едно от ЕС е в топ 30 - Техническият университет в Мюнхен - и то е на 30-то място.

Инвестициите на Европа в научноизследователска и развойна дейност „са не само твърде малки, но и значителна част от тях се насочват към неправилни области“, категоричен е Фюст от Ifo.

А най-лошото е, че половината от тях идват от Германия, като по-голямата част от тях се насочват към един сектор: автомобилостроенето.

Първият комисар по отбрана на ЕС иска десетократно увеличение на военния бюджет

Всичко това води до извода, че европейците ги очаква сурово събуждане. Държави като Франция, която е изправена пред бюджетен дефицит от 6% тази година и 7% през 2025 г. - повече от два пъти над допустимия лимит за еврозоната - ще изпитват затруднения да поддържат щедра социална държава. Понастоящем Париж харчи повече от 30% от БВП за социални разходи, което е сред най-високите стойности в света. Много други страни от ЕС не изостават от него.

Ако икономическото състояние на Европа скоро не се промени, тези страни ще бъдат изправени пред трудни решения - точно както Гърция през 2010 г. - тъй като разходите им по заемите се покачват. Вероятният резултат е радикализиране на политиката, каквато Гърция преживя по време на дълговата си криза, тъй като популистите от крайната десница и левицата се възползват от възможността да атакуват истаблишмънта. Тази радикализация вече е в ход в редица държави, като най-тревожно е, че това се случва във Франция. Успехът на крайнодесните е още по-обезпокоителен, когато се има предвид, че най-тежката икономическа болка вероятно тепърва предстои.

Проблемът е, че когато европейците се събудят за новата реалност, може да е твърде късно да се направи нещо по въпроса.