Европа към момента почти не участва в производството на готови хуманоидни роботи, но това не означава, че ще остане извън един от най-бързо развиващите се технологични пазари.

Под корпусите на машините стоят двигатели, редуктори, лагери, сензори и захващащи механизми. Именно в тези компоненти европейските и особено германските компании имат десетилетия опит.

За Стария континент така се очертава различен път към пазара на хуманоидни роботи. Вместо да произвежда цялата машина, Европа може да се превърне във важен доставчик на частите, от които тя е изградена, пише Euronews.

Това е и основният извод от анализа на германския Fraunhofer IPA и консултантската компания P3. Fraunhofer оценява потенциалните глобални приходи от хардуера за хуманоидни роботи на около 30 млрд. долара до 2030 г. Според института именно хардуерът до голяма степен ще определя цената, надеждността и възможността тези машини да бъдат произвеждани в голям мащаб.

В момента Китай има огромна преднина при готовите хуманоидни роботи. Според данни на Smart Analytics Global, цитирани от Euronews, през първата половина на 2026 г. в света са доставени около 19 100 хуманоидни робота, като 97% от тях са произведени в Китай. За цялата година анализаторите очакват около 60 000 доставки, а до 2030 г. броят може да достигне половин милион годишно.

Китайската Agibot например е доставила 8400 машини, докато американски компании като Tesla, Figure AI и Agility Robotics все още изостават по обем.

14 към 1: Китай оставя Германия далеч назад в надпреварата за роботи

Пазарът обаче все още е в ранен етап. Хуманоидите, които изпълняват реално продуктивна работа, все още са малко на брой, а масовото производство тепърва трябва да докаже своята жизнеспособност. Основната цел е роботите постепенно да навлизат в производството, логистиката и складовете, където могат да изпълняват ясно определени и повтарящи се задачи.

Именно тук европейската индустрия може да намери своята ниша.

Обикновеният индустриален робот може да работи със седем стави, докато при хуманоидите броят им надхвърля 40. Във всяка от тях са необходими двигател, редуктор, лагер и сензори.

Германски компании като Schaeffler, Bosch, Schunk, Wittenstein и Neugart вече имат опит с подобни технологии от автомобилната индустрия и автоматизацията. Fraunhofer вижда възможност този опит да бъде приложен и в роботиката.

Едно от потенциалните предимства е издръжливостта. Според Себастиан Райтелшьофер, ръководител на изследванията по роботика в Университета Ерланген-Нюрнберг, част от компонентите в някои китайски демонстрационни модели имат сравнително кратък живот при сериозно натоварване.

Европейските доставчици, от друга страна, имат опит с части, които трябва да работят надеждно години наред в автомобили и индустриални машини.

Това предимство обаче не е гарантирано. Производствените вериги обикновено се изграждат около компаниите, които произвеждат крайния продукт. Тъй като голяма част от хуманоидите в момента идват от Китай, има риск и доставчиците постепенно да се концентрират там.

Хуманоидните роботи са навсякъде в демонстрациите, но почти никъде в реалната икономика

Schaeffler вече се подготвя за масовия пазар

Германската Schaeffler е сред компаниите, които активно се опитват да заемат позиция в новата индустрия. През август тя представи специален високопрецизен редуктор за ставите на хуманоидни роботи. Технологията е проектирана да предава движенията прецизно и с достатъчно сила, като същевременно заема минимално пространство.

Според Schaeffler нов производствен метод може да намали разходите за изработка с над 25%, а използвания материал с повече от 75%. Серийното производство се планира да започне през 2027 г., първо в Германия, а по-късно и в други региони.

Това е важно, защото механизмите за задвижване на ставите са сред най-скъпите компоненти на робота. По данни на Schaeffler те могат да представляват около половината от общата цена на един хуманоид.

Подобна стратегия следват Bosch и Schunk. Двете германски компании работят върху роботизирана ръка, която да може да бъде интегрирана в различни хуманоидни платформи.

За промишлена употреба тя трябва да може да захваща различни предмети, да регулира силата на захвата и да работи продължително без значителна загуба на точност. Bosch посочва, че за един хуманоид все още може да бъде по-лесно да обработва сложна езикова информация, отколкото физически да вдигне деликатен предмет, без да го повреди.

Опасен чар: Новите домашни роботи са изключително сладки и свръхзаредени с AI

Но да доставяш части не означава да контролираш пазара

Силният бизнес с компоненти сам по себе си не означава силна европейска индустрия за хуманоидни роботи.

Ако китайски и американски компании контролират платформите, софтуера, AI моделите и отношенията с клиентите, Европа може да остане основно доставчик на хардуер с ограничена роля в по-доходните части на бизнеса.

Според Fraunhofer един от основните проблеми е достъпът до производителите на хуманоидни роботи. В Европа те все още са сравнително малко, което затруднява местните доставчици да се включат достатъчно рано в новите вериги за доставки.

Затова въпросът не е само кой ще произвежда двигателя, редуктора или ръката, а кой ще задава техническите стандарти и архитектурата на следващото поколение роботи.

Fraunhofer и P3 предупреждават, че Европа не трябва да концентрира инвестициите си единствено върху AI и софтуер. Според тях компании, които навлязат рано в области като задвижващи механизми, редуктори, батерии, роботизирани ръце и леки конструкции, могат да си осигурят дългосрочно място в новите вериги за доставки.

Хуманоидните роботи, които един ден ще работят в европейските заводи, може и да не бъдат произведени изцяло на континента. Но Европа все още има възможност значителна част от стойността им да идва от местно произведени компоненти.