Реално търсене или илюзия: Кой всъщност купува китайските хуманоидни роботи?
Според анализатори Китай налива милиарди в роботиката чрез затворен модел на кръгово изкупуване. Тази практика поражда сериозни опасения за изкуствен растеж, а инвеститорите остават скептични за реалното индустриално търсене
,fit(1001:538)&format=webp)
Китайските производители на хуманоидни роботи реализират значителна част от приходите си чрез продажба на машини на държавно подкрепяни тренировъчни центрове. Тези центрове събират обучителни данни и ги продават обратно на производителите.
Тази затворена система поражда сериозни опасения относно реалното пазарно търсене в индустрия, която Пекин активно насърчава, отбелязва Financial Times.
Този широко възприет модел, напомнящ за „кръговото финансиране“ на AI центровете за данни на Nvidia, стимулира китайската индустрия за въплътен изкуствен интелект. Оценките на стартъпи като AgiBot и листваната на борсата в Хонконг UBTech нараснаха значително поради очакванията, че хуманоидите са бъдещето на технологиите.
Инвеститорите обаче се питат дали държавно стимулираните покупки в Китай могат да доведат до устойчив търговски интерес.
„Има широк консенсус сред ранните инвеститори, че хуманоидната роботика наближава пика на хайп цикъла“, споделя пред FT водещ инвеститор във фонд за рисков капитал в Пекин. По думите му много фондове вече търсят изход от инвестициите си.
„Затвореният цикъл“ на Пекин
Като част от секторалния си план, правителството насърчава местните власти да изграждат големи тренировъчни центрове. В тях хора обучават роботите да изпълняват физически задачи чрез дистанционно управление, наречено телеоперация.
Това доведе до бум на стартъпи в роботиката: близо 370 са създадени през последните две години, а над 50 вече са на борсата или се подготвят за IPO.
Най-следената компания, Unitree, отчете ръст от над 600% след листването си на технологичния пазар Star в Шанхай и достигна пазарна оценка от 50 млрд. долара.
Центровете, често съфинансирани от местните власти и производителите на роботи, купуват машините, генерират обучителни данни и ги продават обратно на производителите за подобряване на софтуера.
По Жао, независим анализатор и основател на Hello China Tech, посочва, че този модел се разпространява бързо, тъй като намалява разходите за инфраструктура и персонал. Той отбелязва, че границата между реалното пазарно търсене и изкуственото търсене в тази екосистема е напълно размита. Много малка част от данните се продава на външни компании, като например автомобилни производители, признават служители на центровете пред FT.
Инвеститорите предупреждават, че ако роботите не докажат приложимостта си в реални фабрики, оценките на компаниите ще бъдат преразгледани рязко надолу още догодина.
До юни 2026 г. в Китай са изградени или се строят над 90 тренировъчни центъра, според Interact Analysis, цитирани от Financial Times. Водещите центрове генерират над 10 млн. единици данни годишно. Обучението на робот за петминутен танц може да струва до 1 млн. юана (около 148 000 долара).
Този държавен стимул влияе и на глобалните прогнози. Morgan Stanley повиши оценката си за доставките на хуманоидни роботи в Китай за 2026 г. до 50 000 единици спрямо 28 000 през юни, позовавайки се на силните правителствени поръчки. Поддръжниците на модела отбелязват, че това ще помогне за изграждането на мащабна верига на доставки, давайки за пример електромобилите и слънчевите панели – сектори, в които Китай днес доминира благодарение на подобно първоначално субсидиране.
За местните власти това е начин да привлекат инвестиции и таланти в региони с намаляващи приходи от продажба на земя. За производителите на роботи това е сигурен източник на парични потоци. Базираната в Шънджън Leju Robot отчита, че центровете формират 45% от продажбите на флагманския модел Kuavo. UBTech съобщава за държавни поръчки на стойност 140 млн. юана (21 млн. долара), а почти 75% от приходите на Unitree идват от сектора на образованието и науката.
Анализаторите отбелязват, че тесните връзки между държавата и бизнеса правят ситуацията непрозрачна.
„Компании като нашата се нуждаят от приходи, не непременно от печалба. Тренировъчните центрове могат да отчетат пред ръководството, че са закупили оборудване и са продали данни. И двете страни получават необходимото, за да отчетат дейност“, коментира алгоритмичен инженер от Пекин. В най-големия тренировъчен център в столицата са внедрени над 100 робота Kuavo, а производителят Leju притежава близо 38% от управляващата компания.
Остава открит и въпросът за качеството. Марко Уанг, анализатор в Interact Analysis, подчертава пред Financial Times, че данните от центровете не са напълно приложими, тъй като роботите не се тестват в реална складова или производствена среда. От Goldman Sachs също потвърждават, че липсата на висококачествени данни от реалния свят е основна пречка пред индустрията.
Освен че софтуерът често е несъвместим между различните производители, служители споделят, че от 8-часова обучителна смяна реално използваеми са само 2-3 часа данни.
Въпреки неефективността, експертите отбелязват, че Китай е склонен да толерира дублирането и неуспешните проекти в ранните етапи на стратегическите индустрии. Очаква се натрупаният опит и създаването на няколко глобално конкурентни компании в крайна сметка да оправдаят инвестициите.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)