От сън спомен няма. Ето какво обяснява науката
Макар че векове наред хората са отдавали голямо значение на сънищата, разчитали са ги като предсказания или дори като начин за общуване с Бог и са имали нужда от тълкуватели, според учените в това има малко истина
Колко свои сънища помните? И за колко време? Може би се броят на пръсти?
Това е съвсем нормално и за липсата на памет за сънищата си има обяснение.Сигурно е обаче, че дори да не си спомняте, сънувате редовно. Научните изследвания в тази доказват точно това.
„Ако вземете човек, който казва, че не сънува, оставите го за изследване в лаборатория и го събудите във фазата на т.нар. активен сън, той със сигурност ще успее да ви разкаже нещо“, казва Ерин Уомсли, доцент по психология и неврология в американския Furman University, пред Popular Science.
Тя изследва специфични аспекти на съня и по-специално способността на хората да си спомнят какво точно са сънували. По думите ѝ единствено човек със сериозни мозъчни увреждания може да не сънува.
Въпреки това науката все още не знае много за съня. И поради това няма утвърдена теория за липсата на памет. Но има някои предположения, които може би насочват към правилния отговор.
На първо място тази памет е краткотрайна. Това означава, че ако човек не се събуди веднага след съня си, вероятността да го запомни е много малка. Хората помнят най-добре когато са в съзнание и мислят за онова, което се е разиграло в главата им. Най-вероятно това се дължи на различната активност на невротрансмитерите (веществата, които се отделят от невроните) когато тялото е в определено състояние – например на умора. Ако приемем, че човек се събуди за няколко минути през нощта, той вероятно ще може да пресъздаде съвсем точно съня си. След повторното заспиване и събуждане обаче това ще е доста трудно.
Обяснено по друг начин – колкото по-често се будиш, толкова повече помниш. Но честите събуждания говорят за лошо качество на съня. Или - ако помниш - значи не си спал добре.
„Няколко кратки събуждания през нощта са нещо нормално. Но ако зачестяват или се удължават, говорим за нарушения“, казва Уомсли.
Самото събуждане е важно за процеса на запаметяване. Но от значение са и други фактори – кога и как.
Науката е установила, че сънят има четири фази – с бързо движение на очите (REM) и още три без такова движение или NREM. Трите NREM фази се означават с 1-NREM, 2-NREM и 3-NREM. Първата е тази на унасянето, която продължава няколко минути и се характеризира с висока мозъчна дейност. При втората тази активност е доста по-ниска, а третата е т.нар. дълбок сън. При REM фазата мозъчната активност е почти като при будно състояние. Тя се характеризира с бързи движения на очите.
Именно в REM фазата се появяват сънищата. Има и изключения от това правило, но при повечето хора нещата се случват по този начин.
„Ако се събудите по време нa REM-фаза, шансът да запомните съня е около 80%. При някоя от другите фази вероятността е около 50%“, казва Уомсли.
От значение и кога точно е събуждането. Колкото повече се приближава обичайният част за ставане, толкова по-активен става мозъкът. Така че за много хора сутрешните сънища са много по-ярки.
„В такива моменти нашият биологичен часовник ни казва, че време за събуждане и така мозъкът се активизира“, казва Уомсли.
Тук обаче има една уловка. И тя се нарича будилник или аларма.
„Ако всяка сутрин се събуждате по този начин, вероятността да си спомните сън е много по-малка“, отбелязва Джин Джанг, учен и изследовател в областта на когнитивните науки в медицинското училище на Харвард.
Това е така, защото алармата измъква мозъка от дълбокия сън, след който паметта е слаба. В противен случай, обяснява Уомсли, събуждането се случва по естествен път. Освен това алармата повишава нивата на кортизол, което означава, че организмът рязко влиза в работен режим.
Така че ако искате да си спомните какво сте сънували, по-добре не използвайте аларма. И си поставете като цел да се питате какво сте видели насън веднага след събуждане.
Има и други фактори от значение за този процес - съдържанието на съня и неговата интензивност са сред тях. Също така се смята, че както емоционалните моменти от ежедневието се помнят по-дълго, така и такива сънища остават по-ясно в паметта.
Макар че векове наред хората са отдавали голямо значение на сънищата, разчитали са ги като предсказания или дори като начин за общуване с Бог и са имали нужда от тълкуватели, според учените в това има малко истина.
„Идеята, че могат да се използват за анализ на подсъзнанието ви е глупост. Няма научни доказателства, че сънищата имат скрито значение, особено такова, за чието разгадаване ви е нужен специалист. Човекът, който сънува, най-добре може да каже какво означава това за него“, твърди Уомсли.