Времето е от ключово значение. Европа трябва да докаже, че може да действа, а не само да реагира.

Така започва коментара си за Politico Енрико Лета, бивш министър-председател на Италия, бивш президент на ЕЦБ и настоящ президент на Института Jacques Delors. Декан на Факултета по политика, икономика и глобални въпроси в Университета IE.

В свят, преобразуван от Тръмп и ускоряващата се логика на геополитическата конкуренция,

Европа се нуждае от отговор, който е едновременно реалистичен и амбициозен.

Най-силният отговор, който ЕС може да даде, е да завърши Единния пазар, отбелязва икономистът.

От десетилетия насам той е най-силният актив на Европа, гръбнакът на нашето благоденствие и все повече се превръща в крайъгълен камък на нашата суверенност. И все пак, в областите, които са от най-голямо значение, нямаме единен пазар. Имаме 27 национални пазара.

Тази фрагментация не е технически недостатък. Тя е политическа и стратегическа слабост.

Плащаме я с по-високи разходи, по-слаби инвестиции, по-бавни иновации и намалена способност да действаме, подчертава Лета. Проблемът на Европа не е диагнозата. Проблемът е скоростта, ангажираността и политическата воля.

Ето защо се нуждаем от смел политически ангажимент за укрепване и завършване на Единния пазар. Нуждаем се от споразумение, което да създаде бърза процедура за стъпките, необходими за неговото завършване, одобрено от председателите на институциите на ЕС. То трябва да има име, отговарящо на амбицията: „Акт за Единния пазар“.

През 1992 г. Европа премина от общ към единен пазар. Сега ни е необходима следващата стъпка. Не става въпрос за промяна на договора. Действията, от които се нуждаем, вече са възможни в съществуващата рамка. Можем да действаме незабавно. Инструментите са налице; това, от което Европа се нуждае, е изпълнение, допълва Лета.

Актът за Единния пазар трябва да се фокусира върху ограничен пакет от реални промени. Не върху десетки документи. Малък брой приоритети, избрани защото се подсилват и засягат сърцевината на фрагментацията.

Три от приоритетите са секторни.

Първият е финансовите услуги.

Публичните бюджети на Европа са ограничени, но тя разполага с огромни частни спестявания. Един истински съюз за спестявания и инвестиции е начинът, по който можем да насочим капитал към европейските компании, да укрепим нашата индустриална база и да подкрепим международната роля на еврото.

Вторият е енергията.

Без по-силни междусистемни връзки Европа ще остане изложена на затруднения, нестабилност и разходи, които могат да бъдат избегнати. Завършването на енергийния съюз не е само приоритет за климата. То е приоритет за конкурентоспособността и сигурността.

Третият е свързаността.

Европа не може да претендира за технологична суверенност, докато телекомуникационният сектор е слаб и фрагментиран. Това изисква бързо приемане на Закона за цифровите мрежи и политическа смелост за насърчаване на инвестициите и консолидацията в континентален мащаб.

Но един модерен единен пазар зависи и от хоризонтални фактори.

Свободното движение на знания, данни, научни изследвания и умения. Без тях Европа ще продължи да плаща стратегическата цена на липсата на иновации.

Същата логика важи и за 28-ия режим.

На Европа не ѝ липсват идеи и таланти. Липсва ѝ рамка, която да позволява на компаниите да се разрастват отвъд границите с лекота.

Един истински европейски режим в тяхна полза би запазил инвестициите и амбициите в Европа.

Единният пазар ще остане политически устойчив само, ако защитава свободата на пребиваване, допълва Лета.

Мобилността трябва да остане избор, а не задължение. По-силният пазар трябва да върви ръка за ръка със сближаването, основните услуги, МСП и стабилно социално измерение.

Това не може да се превърне в поредната дългосрочна стратегия. Европа се нуждае от краен срок – 2028 г., и междинни етапи през 2026 и 2027 г.

Времето е от ключово значение. Европа трябва да докаже, че може да действа, а не само да реагира. Нуждаем се от Акта за Единния пазар.