„Тук кипи усилена работа“, казва Алистър Кембъл, докато наблюдава какво се случва във фермата му за боровинки на 40 километра от Хараре, столицата на Зимбабве. Стотици работници берат плодовете от храстите и ги отнасят към хладилна база. След сортирането най-едрите боровинки се транспортират със самолет до Източна Азия, където търсенето е високо, а останалите се изпращат към Европа и се продават в големите супермаркети.

„Работим на пълни обороти“, казва още Кембъл пред The Economist. „Можем да продадем реколтата си пет или шест пъти.“

Този път цветът, свързан с икономическия подем в Зимбабве, е син, а не златен. През тази година местните производители очакват да изнесат 12 000 тона боровинки, 40-кратно повече спрямо 2017 г.

Зад малкия плод се крие по-голяма икономическа поука. Преработващата промишленост изпитва трудности в Африка на юг от Сахара, а делът ѝ в икономическата продукция остава почти непроменен през последните 15 години. Това тревожи анализаторите, според които растежът на континента зависи от развитието на ориентирани към износ фабрики по азиатски модел.

Високотехнологичните ферми обаче на практика представляват малки фабрики. Те осигуряват много работни места и са свързани с глобалните вериги за доставки. Тази „индустриализация на свежата продукция“, както я нарича преподавателят Кристофър Крамър, може да донесе значителни ползи за Африка и да наложи преосмисляне на границата между земеделие и промишленост.

Икономическата история на Африка е оставила у политиците противоречиво отношение към износа на земеделска продукция. По време на колониалното управление много държави изнасят само една основна култура, а този модел се запазва и след обявяването на независимост.

Между 1966 и 1973 г. почти половината държави в Африка на юг от Сахара получават половината от приходите си от износ от една-единствена суровина. Когато цените се сриват, икономиките рухват. Това наследство отчасти обяснява защо много правителства насочват ресурси от земеделието към промишлеността, пише The Economist.

През последните години обаче африканските агробизнеси започнаха да се възползват от нарастващите доходи по света и засиленото търсене на пресни храни. Според годишния доклад Africa Agriculture Trade Monitor през последното десетилетие, за което има налични данни, плодовете и ядките са се превърнали в най-голямата категория в африканския износ на земеделска продукция, изпреварвайки какаото.

Делът на традиционни експортни култури като какаото, памука, тютюна и захарта е намалял.

Африка все още изостава значително от Латинска Америка, която изнася четири пъти повече селскостопански стоки. Между 2019 и 2023 г. средната годишна стойност на износа от Латинска Америка достига 341 млрд. долара спрямо 81 млрд. долара за Африка.

Перу почти не изнася боровинки през 2010 г., но само десетилетие по-късно вече е най-големият им износител в света. Ако африканските държави успеят да почерпят опит от подобни примери, резултатите могат да бъдат впечатляващи.

Американският гигант в агробизнеса Driscoll’s доставя на фермерите в Зимбабве семена, създадени след години кръстосано опрашване. Полиетиленови покрития защитават храстите, а в складовете работят оптични машини за сортиране. За да увеличат печалбата си, компаниите планират производството така, че реколтата да излиза през лятото, след като предлагането от САЩ намалее, но преди да се увеличат доставките от Перу.

Боровинките не са единственият пример за африканската „индустриализация на свежата продукция“, отбелязва The Economist.

Днес Кения и Етиопия осигуряват съответно 6% и 2% от световния износ на рязан цвят. Във фермите им се използват машини за фино разпръскване на водна мъгла, системи за пречистване на вода чрез обратна осмоза и специални лампи, които подобряват външния вид на цветовете.

Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН износът на тропически плодове от Африка, включително авокадо, манго и ананаси, се е увеличил повече от трикратно през последното десетилетие. Това е по-бърз темп на растеж от този във всеки друг регион.

През миналата година Европа за първи път е консумирала над 1 млн. тона авокадо, приблизително колкото общото тегло на десет самолетоносача. Голяма част от търсенето е било покрито от Мароко и Кения.

През май Южна Африка измести Испания като най-големия износител на цитрусови плодове в света. След като през 2010 г. изпреварват виното, цитрусите се превръщат в най-ценния селскостопански износ на страната, а напоследък носят повече приходи дори от износа на диаманти.

Началото на този успех може да бъде проследено до 1997 г. и премахването на държавните маркетингови съвети. Преди това правителството разпределя приходите от износ между производителите. След реформата всеки фермер запазва собствената си печалба и получава по-силен стимул да инвестира в продукцията си.

Експертите в сектора подчертават и ролята на Асоциацията на производителите на цитрусови плодове. Организацията се финансира чрез вноски от фермерите, с които провежда изследвания, защитава по-добри политики и разпространява специализирани знания.

Специфичните ползи, които някои икономисти приписват на преработващата промишленост, изглежда се проявяват и във високотехнологичните ферми. Износът им подобрява търговския баланс, създават се стотици работни места, а по веригите за доставки възникват нови продукти и компании.

Хладилните бази, изградени на източноафриканските летища за нуждите на цветарския бизнес, днес се използват и от износители на билки, боб и зеленчуци. Бързото разрастване на производството на боровинки в Зимбабве доведе до създаването на нови агротехнологични приложения за наблюдение на метеорологичните условия и добивите.

Подемът на цитрусовата индустрия в Южна Африка пък даде начало на няколко специализирани изследователски компании.

Лошите пътища и претоварените пристанища обаче продължават да затрудняват доставката на плодове в безупречно състояние. Африканските фермери, подобно на колегите си в много други части на света, се оплакват от недостатъчна политическа подкрепа. В някои случаи критиките им са основателни, посочва The Economist.

Когато цветарският бизнес в Етиопия започва да се развива, тогавашното правителство осигурява въоръжена охрана на камионите, пътуващи към летищата. Днес износителите се оплакват, че са спирани от въоръжени банди.

Добрата новина е, че пред африканските производители се отварят нови пазари. През май Китай премахна митата за повечето стоки, внасяни от Африка. През юли първите опаковки с боровинки от Зимбабве бяха изпратени към китайския пазар.

Нетарифните бариери обаче често се оказват най-трудното препятствие. Сред тях са изискванията за безопасност на храните и растителното здраве. Преодоляването им изисква целенасочена дипломация и силни браншови организации като южноафриканската Асоциация на производителите на цитрусови плодове.

Успехът на боровинките от Зимбабве, цветята от Кения и портокалите от Южна Африка показва, че африканското земеделие има огромен потенциал да изпълнява ролята, която дълго време е отреждана на преработващата промишленост.