Нигерийският индустриалец Алико Данготе е преминал „през ада“, докато изгради петролна рафинерия за 20 млрд. долара. Проектът се забави с десетилетие, а разходите по него са нараснали двойно повече от първоначално планирано.

Сега обаче магнатът започва да бере плодовете на този риск. Огромното съоръжение е достигнало пълния си капацитет през февруари, точно навреме, за да снабдява световните пазари с дизел, авиационно гориво и бензин, които не трябва да преминават през Ормузкия проток, пише The Wall Street Journal.

Рязкото увеличение на търсенето на петролни продукти е повишило състоянието на Данготе с около 4,86 млрд. долара от началото на годината, сочи индексът на милиардерите на Bloomberg. Нетното му богатство вече се оценява на около 34,8 млрд. долара.

Последователните му залози върху растежа на африканската средна класа, от цимент и захар до сол, превърнаха 69-годишния предприемач в 65-ия най-богат човек в света.

Производството на бензин, дизел и авиационно гориво в рафинерията е нараснало с над 70% от началото на годината.

„Данготе е сред големите печеливши от конфликта в Близкия изток“, коментира Дейвид Оможомоло, икономист за Африка в Capital Economics.

„Моментът, в който рафинерията заработи с пълен капацитет, просто не можеше да бъде по-подходящ.“

За да извлече още по-голяма полза от ситуацията, Данготе планира да листне рафинерията на Нигерийската фондова борса по-късно тази година. Целта му е оценка от най-малко 50 млрд. долара, а впоследствие и вторично листване, най-вероятно в Ню Йорк, пише WSJ.

Данготе се готви да инвестира още около 28 млрд. долара в разширяване на съоръжението край Лагос и в изграждането на нова рафинерия в Кения.

Плановете показват как мащабният енергиен шок, предизвикан от войната с Иран, носи ползи на доставчици, които не са засегнати от прекъсванията в Близкия изток. Засиленото търсене на нигерийски суров петрол и горива подкрепя икономиката на страната, укрепва местната валута и ограничава поскъпването на бензина.

Конфликтът се оказва особено благоприятен за Данготе, чиято рафинерия е най-голямата в Африка с огромна преднина пред останалите.

Милиардерът изгради комплекса, за да реши проблем, който отдавна тежи върху Нигерия.

Страната е голям производител на петрол, но изнася почти целия си ресурс за преработка в чужбина. Така, въпреки богатите си природни ресурси, тя остава зависима от скъп внос на горива.

За да промени това, Данготе отново използва стратегията, която и преди му е носила успехи. През 90-те години той е най-големият вносител на захар в Нигерия, преди да започне собствено производство и да превърне страната в износител. По-късно повтаря същото и с цимента.

Dangote Petroleum Refinery започва производство през 2024 г., а войната значително ускорява растежа на бизнеса.

Търсенето на продукцията ѝ от държавите в Африка на юг от Сахара се е увеличило рязко през тази година. Износът на авиационно гориво за Европа също расте.

От април рафинерията на Данготе е най-големият износител на авиационно гориво в света, според S&P Global Energy Commodities at Sea. Това е резултат от увеличеното производство в комплекса.

За да отговори на силното търсене, Данготе планира да удвои капацитета на рафинерията до 1,4 млн. барела дневно до 2028 г. Според информация на WSJ разширяването ще струва около 13 млрд. долара. Данготе работи и по изграждането на още една рафинерия в Ламу, архипелаг край бреговете на Кения.

Проектът включва и строителството на пристанище. Очаква се реализацията му да отнеме около три години и да струва близо 15 млрд. долара. Компанията вече е избрала терен и е готова да започне проектирането.

Едно от основните предизвикателства пред Данготе е да осигури достатъчно нигерийски петрол за рафинерията. Държавната петролна компания NNPC засега не успява да достави дори близки до необходимите количества.

Причината е, че правителството трябва да продава суров петрол на чуждестранни купувачи, за да обслужва заеми, обезпечени с петролни приходи, и да изпълнява дългосрочни договори за износ.

Нигерия се опитва да увеличи добива си, за да насочи повече местен петрол към рафинерията на Данготе, но напредъкът засега е бавен.

За да има пълен икономически ефект от разширяването, местното производство трябва да нарасне, коментира Брендън Верстър, старши икономист в Oxford Economics Africa.

„В противен случай това гигантско съоръжение ще трябва да разчита на вносен петрол.“

Другото голямо предизвикателство е намирането на повече клиенти. За тази цел компанията планира да купи собствени кораби, за да намали транспортните разходи, да изгради разпределителен център в Намибия за по-добро снабдяване на Южна Африка и да построи тръбопровод с дължина над 2400 километра до държави без излаз на море като Зимбабве, Ботсвана и Замбия.