Енсетът, известен като „фалшив банан“, е основна храна за над 20 млн. души в Етиопия, но остава почти неизвестен извън страната. Това е необичайно на фона на качествата му: растението е високодобивно, устойчиво на суша и болести и расте при широк диапазон от климатични условия, разказва CNN.

За специалистите, които го изучават, това е пропусната възможност. Джеймс Борел, природозащитен биолог от Кралските ботанически градини Kew във Великобритания, описва енсета като изключително адаптивна култура, която е силно подценена.

"Енсетът принадлежи към семейството на бананите, но за разлика от по-познатия си роднина плодовете му не са ядливи. Те са пълни с твърди черни семена и почти нямат месеста част, което е причината растението да е известно като „фалшив банан“.", обяснява Борел.

Въпреки че може да достигне височина около 10 метра, енсетът не е дърво, а гигантско тревисто растение. Най-ценните му части са псевдостъблото и подземният клубен. Те се стриват, смесват с мая и се оставят да ферментират в подземни ями.

Боровинки и портокали вместо злато и мед: Новият експортен подем на Африка

След период от няколко месеца до две години от сместа се приготвя традиционното етиопско ястие кочо, което наподобява хляб. Страничен продукт от обработката е була, нишесте, което може да бъде изсушено до прах и след това използвано за приготвяне на кнедли или каши. Културата се отглежда почти изцяло в югозападните високопланински райони на Етиопия, обикновено на височина между 1500 и 3000 метра. Диви разновидности се срещат и в други части на Африка, от Судан до Мозамбик, но домашната култивирана форма е концентрирана основно в Етиопия.

Една от основните причини учените да гледат на енсета с такъв интерес е неговата продуктивност. Според данни, цитирани от CNN, около 60 растения могат да осигурят достатъчно храна за семейство от петима души за една година. Енсетът е многогодишна култура и може да живее повече от две години, без да се налага презасаждане. Това го отличава от много основни хранителни култури като ориз, пшеница и царевица. Това е особено важно в условията на нарастваща климатична несигурност.

Проучване от 2021 г., в което участва и Борел, показва, че потенциалната зона за отглеждане на енсет може да бъде много по-голяма от сегашната. Според моделирането културата би могла да се разпространи върху територии, които са до 12 пъти по-големи от настоящите райони на производство, и потенциално да осигурява храна за още 111,5 млн. души в Субсахарска Африка.

Това е регион, в който хранителната несигурност продължава да се увеличават въпреки ръста на глобалното земеделско производство. Според учените климатичната гъвкавост на енсета означава, че той потенциално може да се отглежда и в други части на света.

През април 2023 г. растение енсет цъфти за първи път в Temperate House на Kew Gardens, след като е пристигнало там като едва 30-сантиметрово растение четири години по-рано.

Растение, наричано фалшив банан, може да се окаже новата суперхрана

Защо тогава почти никой извън Етиопия не го отглежда?

Енсетът е толкова широко използван в районите, в които се отглежда, че почти всеки фермер го има. Но само няколкостотин километра по-далеч, в страни като Кения, Танзания и Уганда, много хора дори не знаят, че растението може да се използва за храна. Според Борел това е необичайно.

„Не мога да се сетя за друга култура, която да е толкова разпространена на мястото, откъдето произхожда, а само на няколкостотин километра хората дори да не знаят, че може да се яде“, обяснява Борел пред CNN.

Исторически успешните хранителни култури като царевицата, ориза и картофите обикновено се разпространяват далеч извън мястото, откъдето произхождат. При енсета това не се е случило.

Една от причините е политиката на Етиопия за защита на растителните генетични ресурси. Страната строго регулира международния трансфер на растителни материали заради опасения от биопиратство. Особено чувствителен момент е правният спор през 2019 г. около нидерландски патенти върху тефа, друга етиопска култура, използвана от векове за приготвянето на инджера. Случаят беше възприет от много етиопци като спор за контрол върху национален ресурс.

Кралските ботанически градини Kew получават разрешение да внесат две растения енсет през 2019 г., при условие че всички растителни материали бъдат унищожени след приключване на работата. Според Борел това става възможно и благодарение на близо 40-годишното партньорство между Kew и етиопски изследователи.

„Етиопия разполага с огромно растително разнообразие и затова е много защитна към него“, казва Борел.

Друга причина енсетът да не се разпространява по-бързо е трудоемката обработка. Брането и подготовката му за консумация все още са тежък физически процес, извършван предимно от жени фермери. Няколко етиопски университета работят по механизирани решения, но те не се използват в голям мащаб.

Превръщането на самото растение в храна също изисква специфични знания, развивани от местните общности в продължение на векове. И вкусът не е универсално привлекателен. Борел признава, че докато някои ястия от енсет са много добри, традиционното кочо може да бъде въпрос на навик.

Интересът към енсета е част от по-голям дебат за бъдещето на земеделието. Повече от половината калории в света идват от три култури: ориз, пшеница и царевица. Тази концентрация прави глобалната хранителна система уязвима към вредители, болести и климатични промени.

Според Борел разширяването на използването на по-слабо познати култури може да е ключово в свят, в който земеделието трябва да произвежда повече храна, да намалява въздействието върху околната среда и да се справя с все по-непредвидим климат.

Енсетът има предимството, че може да се адаптира към широк диапазон от климатични условия. Но съществува и обратен риск: самите етиопски фермери постепенно да се откажат от него.

Проучване от 2025 г. на Kew и Addis Ababa University сред над 400 фермери в югозападна Етиопия показва, че около 60% от анкетираните са намалили площите, на които отглеждат енсет, през последните десетилетия. Много от тях съобщават за спад в потреблението му в домакинствата.

Причината е натискът от урбанизацията и глобализацията и преминаването към по-печеливши търговски култури като пшеница, царевица и картофи.

Остър глад за 50 милиона души до една година: Поразяващият ефект на „Ел Ниньо“

Kew вече подкрепя програми, които компенсират местни фермери за отглеждането на застрашени разновидности на енсет и за запазването на генетичното разнообразие на културата. За Борел залогът е по-голям от съдбата на една етиопска култура.

Историята на храната показва, че господстващото положение на ориза, пшеницата, царевицата или картофите не е задължително. Ако историята се беше развила по друг начин, друга култура можеше да се превърне в глобален земеделски продукт за милиарди. А това означава, че сред хилядите растения, които днес остават в периферията на световното земеделие, има значителен неизползван потенциал.