Пластмасовите отпадъци отдавна са част от морската среда – от плажове и коралови рифове до най-дълбоките части на океана. Сега изследователи в Япония описват по-необичайна форма на това присъствие: пластмаса, която се е сляла с коралови останки.

Откритието е направено по време на проучване на плажовете на островите Рюкю в Южна Япония, разказва WIRED. Учените забелязват малки ярко оцветени участъци, вградени в бели коралови фрагменти, и събират проби от три плажа на Окинава.

Лабораторният анализ показва, че цветните петна съдържат полимери, характерни за широко използвани пластмаси. Микро-CT сканиране показва, че материалът не само покрива повърхността, но е проникнал и в микроскопичните пори на кораловия скелет до степен, при която двата материала вече не могат да бъдат отделени.

Изследователите наричат новото образувание „plasticoral“ – съчетание между пластмаса и корал. Това не е първият случай, в който пластмаса се оказва физически свързана с природен материал. През 2019 г. друга група учени открива тънък слой разградена пластмаса върху миди и големи водорасли в приливни басейни, който получава името „plastiskin“. Пластмаса е намирана и слепена с камъни и други неживи материали. Новото изследване обаче е първото, което описва подобно сливане с коралов материал.

Това е от сериозно значение, защото кораловите фрагменти, въпреки че вече не са живи, продължават да изпълняват важна функция в рифовата екосистема. След като бъдат отнесени обратно в морето, те могат да служат като стабилна основа за заселването на нови корали, а неправилната им форма създава укрития за малки морски организми.

Какво означава наличието на пластмаса в тази структура, към момента не е ясно, отбелязва WIRED.

Предишни изследвания показват, че някои химикали, отделяни от обичайни пластмаси, могат да потискат размножаването на коралите. Други проучвания установяват, че пластмасови фрагменти могат да пренасят патогени до кораловите колонии. Не е напълно изяснено и как точно пластмасата се е разтопила и е проникнала в кораловите останки.

Повишаването на температурите в океаните не е достатъчно, за да разтопи повечето пластмаси. Ултравиолетовите лъчи може да са допринесли за разграждането им, но учените смятат, че по-вероятното обяснение са огньове, палени директно на плажа.

Една от пробите е открита именно на място с останки от огън, което подкрепя тази версия. Според изследователите е възможно изхвърлен пластмасов отпадък да се е разтопил при висока температура, след което да е проникнал в порестата структура на кораловите фрагменти.

Все още са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди точният механизъм. Откритието добавя още един пласт към проблема с морското замърсяване. В продължение на десетилетия учените документират животни, които поглъщат пластмасови отпадъци или се заплитат в тях. Някои изследователи дори използват термина „Plastocene“ или „Пластмасова епоха“ за периода от 50-те години на XX век насам.

Засега не е ясно дали „plasticoral“ е изолиран феномен или подобни образувания се срещат и по други крайбрежия. Учените смятат, че са нужни още изследвания, за да се установи колко разпространен е процесът и какви са последиците за рифовите екосистеми.