През 2022 г. най-голямата риболовна компания в Испания, Nueva Pescanova, обяви инвестиция от 65 млн. евро за изграждане на първата в света индустриална ферма и преработвателно предприятие за октоподи близо до пристанище Лас Палмас на Канарските острови.

Въпреки че октоподите се отглеждат изключително трудно в плен, компанията прогнозираше, че до 2025 г. съоръжението в Гран Канария ще произвежда 3000 тона октопод годишно.

Последваха години на ожесточени дебати. Активисти и учени остро осъдиха плановете за индустриално отглеждане на животно, известно с високата си интелигентност – тема, която стана широко популярна след наградения с „Оскар“ документален филм My Octopus Teacher. В края на юли 2026 г. обаче, както съобщава британското издание The Guardian, Nueva Pescanova официално е замразила проекта. Въпросът според медията е: защо бизнесът се отказва и какви са последиците за бъдещето на този тип аквакултури?

Мистериозното животно е открито в океанските дълбини край Галапагос и принадлежи към почти неизвестен род главоноги

Учени откриха нов вид миниатюрен син октопод, който се побира в човешка длан

Бизнес причини или обществен натиск?

Nueva Pescanova е отказала официален коментар пред The Guardian, но в писмо до пристанищните власти на Канарските острови посочи, че се оттегля по „бизнес и регулаторни“ причини.

Природозащитниците бързо определиха това като своя победа.

Испанската партия за правата на животните Pacma заяви, че „социалният, научен и политически натиск е дал резултат срещу тази етична и екологична жестокост“. Журналистът от Canarias7 Силвия Фернандес Диас обаче отбелязва, че протестите на острова не са били масови и рядко са привличали повече от няколко десетки души.

„Смятам, че реалността е различна. Фермата не се реализира, защото просто не беше технологично и икономически жизнеспособна, а не заради обществения натиск“, коментира тя.

Източници от пристанищните власти потвърждават, че по проекта не е извършвана никаква строителна дейност.

Въпреки опасната си репутация, рибата балон вече се отглежда в специални ферми без токсини и се приготвя от майстори със строг държавен лиценз, превръщайки града в световна кулинарна дестинация

„Отровният“ деликатес на Пусан, който привлича хиляди туристи и звезди Мишлен

Иън Глийдъл, морски биолог от университета Тохоку в Япония, който изследва октоподите от 50 години, споделя пред The Guardian, че подобен опит вече се е провалил и в Азия.

„Същото се случи тук с риболовната компания Nissui. Те твърдяха, че са разгадали процеса и ще произвеждат огромни количества октопод, но това така и не се случи.“

Според учения индустриалното отглеждане на октоподи е практически невъзможно на този етап. Ларвите на обикновения октопод прекарват поне 20 дни свободно във водата, преди да се установят на морското дъно, което прави преминаването към следващата фаза на развитие изключително сложно. Дори тогава малките са толкова деликатни, че при най-малък проблем загиват.

Храненето е друго сериозно икономическо предизвикателство. Октоподите са изключително претенциозни и отказват да ядат едно и също всеки ден. „Дори ако успеете да решите проблема с храната, вероятно ще похарчите повече за нея, отколкото струва самият октопод на пазара“, добавя Глийдъл.

Спасени животни разчистват леснозапалимата растителност и създават естествени противопожарни просеки в Каталуния

Магарета „огнеборци“, които пазят испанските гори от пожари

Етичните възражения срещу фермите се основават на факта, че октоподите живеят като единаци, не понасят живота в група и има солидни научни доказателства за тяхната сетивност и интелигентност.

Според Ричард Шуайд, автор на книгата Life on the Octopus Farm, тези животни имат способности, които обикновено се свързват с висшите бозайници, някои от които отглеждаме като домашни любимци – кучета, котки и примати.

От друга страна, пазарната логика за създаване на такива ферми е силна. Октоподите растат бързо, имат кратък живот, месото им е богато на хранителни вещества, а световното търсене е значително.

По данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН годишно се улавят около 370 000 тона октоподи, основно край бреговете на Мароко и Мавритания. Водещите пазари са Китай и Япония, а в Испания се консумират около 40 000 тона годишно (почти 1 кг на човек).

Шуайд посочва пред The Guardian важен бизнес аргумент в полза на индустрията:

„Коефициентът, с който октоподът преобразува изядената храна в месо с високи нива на протеин и ниски нива на мазнини, е много по-добър от този на всеки сухоземен добитък. В свят, оформен от повишаващите се температури, това потенциално прави октопода по-устойчива от екологична гледна точка алтернатива на говеждото, свинското или птичето месо.“

Въпреки тези икономически стимули, досега никой не е успял да отглежда октоподи в индустриален мащаб (с изключение на малък проект в Мексико за различен, локален вид). Сложната биология на вида, високите оперативни разходи и силните аргументи срещу създаването на „подводни затвори“, както ги наричат природозащитниците, остават непреодолима бариера пред бизнеса.