Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда за физика за 2025 г. на трима учени от американски университети – Джон Кларк (Калифорнийски университет, Бъркли), Мишел Х. Деворе (Йейлски университет и Калифорнийски университет, Санта Барбара) и Джон М. Мартинис (Калифорнийски университет, Санта Барбара).

Те са отличени „за откриването на макроскопичен квантовомеханичен тунелен ефект и енергийна квантизация в електрическа верига“ – пробив, който показа, че принципите на квантовата физика могат да се проявяват и в обекти, достатъчно големи, за да се държат в ръка.

www.nobelprize.org

От теория към реалност

Основен въпрос във физиката от десетилетия е доколко голяма може да бъде една система, която все още демонстрира квантови ефекти.

Експериментите на тримата учени показват, че това е възможно дори в макроскопична електрическа схема, съставена от свръхпроводници – материали, които пропускат ток без електрическо съпротивление.

В така наречената връзка на Джоузефсън (Josephson junction) те разделят два свръхпроводника с тънък изолатор и установяват, че системата може да се държи като единна частица, заплетена в самата верига.

Тя се оказва „заклещена“ в състояние без напрежение, но успява да премине бариерата чрез квантов тунелен ефект – явление, при което електрическият ток „прескача“ препятствие, което класическата физика счита за непреодолимо.

Учените демонстрират още, че системата е квантизирана – т.е. може да абсорбира или излъчва само определени количества енергия, точно както предвижда квантовата теория.

„Прекрасно е, че можем да празнуваме начина, по който стогодишната квантова механика продължава да ни изненадва. Тя е не само красива, но и изключително полезна – основа на цялата дигитална технология“, коментира Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.

От микрочипове до квантови компютри

Откритието на Кларк, Деворе и Мартинис поставя основите на следващото поколение квантови технологии – включително квантова криптография, квантови компютри и квантови сензори.

Днес транзисторите в микрочиповете са най-познатият пример за вече утвърдена квантова технология, а новите експерименти показват как квантовите явления могат да се прилагат в още по-големи и сложни системи.

Наградата идва с парична премия от 11 милиона шведски крони (около 997 000 евро) и ще бъде връчена на церемония през декември в Стокхолм.

Та са отличени за работата им по „периферната имунна толерантност“ на човешкия организъм

Нобеловата награда за медицина 2025 отива при учени, идентифицирали как работят Т-клетките в имунната система

От 1901 до 2024 г. са връчени 118 Нобелови награди за физика, като едва петима от 227-те лауреати са жени – сред тях легендарната Мария Кюри, отличена през 1903 г.

Миналогодишните лауреати бяха физикът Джон Хопфийлд и компютърният учен Джефри Хинтън, смятан за един от „бащите“ на изкуствения интелект.

Техните изследвания от 80-те години положиха основите на машинното обучение и невронните мрежи, които стоят зад днешния бум на AI технологиите.

По-рано тази седмица Нобеловата награда за медицина бе присъдена на учени от САЩ и Япония за изследвания върху имунната толерантност.

През следващите дни предстоят отличията за химия, литература и мир, а наградата за икономика ще бъде обявена на 13 октомври.