Нобеловата награда за медицина за 2025 г. се присъжда на трима учени за откритието им как имунната система ни предпазва от хиляди различни микроби, които се опитват да атакуват човешкия организъм, съобщава CNN.

Мери Е. Бранкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи ще си поделят наградата „за фундаменталните си открития, свързани с периферната имунна толерантност“, обяви Нобеловият комитет на церемония в Стокхолм, Швеция.

Лауреатите са идентифицирали „регулаторните Т клетки“, които функционират като охранители на имунната система и предотвратяват имунните клетки да атакуват собственото ни тяло.

„Техните открития са били решаващи за нашето разбиране как функционира имунната система и защо не всички развиваме сериозни автоимунни заболявания“, заяви Оле Кемпе, председател на Нобеловия комитет.

Шимон Сакагучи прави първото си ключово откритие още през 1995 г. По това време много изследователи са убедени, че имунната толерантност се развива само благодарение на елиминирането на потенциално вредни имунни клетки в тимуса чрез процес, наречен централна толерантност. Сакагучи доказва, че имунната система е по-сложна и открива непознат дотогава клас имунни клетки, които предпазват тялото от автоимунни заболявания, допълва от Нобеловия комитет.

Мери Бранкоу и Фред Рамсдел правят друго важно откритие през 2001 г., когато представят обяснението защо определен вид мишки е особено уязвим към автоимунни заболявания. Те откриват, че мишките имат мутация в ген, който наричатFoxp3 и доказват, че мутации в човешкия еквивалент на този ген причиняват сериозно автоимунно заболяване, IPEX.

Две години по-късно Шимон Сакагучи успява да свърже тези открития. Той доказва, че генът Foxp3 управлява развитието на клетките, които идентифицира през 1995 г. Тези клетки, известни днес като регулаторни Т-клетки, наблюдават другите имунни клетки и гарантират, че имунната ни система толерира нашите собствени тъкани.

Откритията на лауреатите дават начало на областта на периферната толерантност, стимулирайки развитието на медицински лечения за рак и автоимунни заболявания. Това може да доведе и до по-успешни трансплантации. Няколко от тези лечения в момента преминават клинични изпитвания, допълват от Нобеловия комитет.