Лидерът на опозицията във Венецуела Мария Корина Мачадо е носител на Нобеловата награда за мир за 2025 г.
Тя получава отличието за своята неуморна работа в защита на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация
&format=webp)
Норвежкият нобелов комитет присъди Нобеловата награда за мир за 2025 г. на Мария Корина Мачадо, лидер на венецуелската опозиция, „за нейната неуморна работа в защита на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата ѝ за постигане на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация.“
През изминалата година Мачадо бе принудена да живее в нелегалност. Въпреки сериозните заплахи срещу живота ѝ, тя остана в страната - решение, което вдъхнови милиони хора, се казва в съобщението на комитета. Мачадо се укрива във Венецуела след миналогодишните избори, които бяха широко смятани за фалшифицирани в полза на действащия президент Николас Мадуро.
"Мачадо успя да обедини опозицията в своята страна, никога не се е поколебала в съпротивата си срещу милитаризацията на венецуелското общество и остава твърда в подкрепата си за мирен преход към демокрация", посочва още комитетът и добавя: Като лидер на демократичното движение във Венецуела, Мария Корина Мачадо е един от най-забележителните примери за гражданска смелост в Латинска Америка през последните години.
Решението бе взето въпреки многократните настоявания на Тръмп, че именно той заслужава наградата заради „разрешаването на осем войни“, включително последната му инициатива за мирно споразумение между Израел и Палестина.
Попитан за постоянната кампания на Тръмп да бъде удостоен с наградата, председателят на Нобеловия комитет Йорген Ватне Фриднес заяви: „В дългата история на Нобеловата награда за мир този комитет е виждал всякакви кампании и медийно внимание. Този комитет заседава в зала, чиито стени са покрити с портретите на лауреатите – зала, изпълнена с кураж и почтеност.“
Макар решението да противоречи на публичната кампания на Тръмп, то изглежда съответства на неговата твърда позиция спрямо социалистическия режим на Мадуро. В последните месеци Венецуела беше основен фокус за Тръмп, който значително увеличи американското военно присъствие край бреговете на страната и насочи усилията си срещу предполагаеми наркокартели, като част от по-широк натиск върху Мадуро. Тези действия породиха спекулации, че Белият дом се стреми към смяна на режима, макар Тръмп да твърди, че целта му е единствено борбата с наркотрафика.
В публикация в X през август, няколко дни след като САЩ удвоиха наградата за залавянето на Мадуро до 50 милиона долара, Мачадо написа „Ние, венецуелците, благодарим на президента Тръмп и неговата администрация за твърдите и решителни действия за разграждане на престъпната и терористична структура, която незаконно държи властта в нашата страна.“
Авторитарният режим на Мадуро обяви победа на изборите през миналата година, но опозицията настоя, че нейният кандидат Едмундо Гонсалес — който се яви вместо отстранената от участие Мачадо - е истинският победител, с преднина повече от две към едно. Опозицията представи хиляди протоколи от изборните секции като доказателство, а САЩ също признаха Гонсалес за победител. В отговор Мадуро засили репресиите срещу несъгласните.
Мачадо се превърна в ключова обединителна фигура в политическата опозиция, която някога беше дълбоко разделена – опозиция, която намери обща основа в искането за свободни избори и представително управление, се посоча още в съобщението на Норвежкият нобелов комитет.
Точно това е в сърцевината на демокрацията: споделената готовност да защитаваме принципите на народовластието, дори когато не сме на едно мнение, заяви Йорген Ватне Фриднес, председател на Норвежкия нобелов комите.
В момент, когато демокрацията е под заплаха, защитата на това общо основание е по-важна от всякога, каза Фриднес.
Ето и цялото изявление на Норвежкия нобелов комитет:
От демокрация към диктатура
Венецуела се превърна от сравнително демократична и просперираща страна в брутална авторитарна държава, която днес преживява хуманитарна и икономическа криза. Повечето венецуелци живеят в дълбока бедност, докато малцина на върха се обогатяват. Насилственият апарат на държавата е насочен срещу собствения ѝ народ. Близо 8 милиона души са напуснали страната. Опозицията систематично е подлагана на репресии чрез манипулирани избори, съдебно преследване и затвор. Работата в политиката във Венецуела е изключително трудна при сегашния авторитарен режим.
Като съосновател на организацията Súmate, посветена на развитието на демокрацията, Мачадо още преди повече от 20 години се изправи в защита на свободни и честни избори. В политическата си дейност и в работата си за различни организации оттогава, тя последователно се застъпва за независимостта на съдебната власт, за правата на човека и за народното представителство. В продължение на години тя работи неуморно за свободата на венецуелския народ.
Борба за честни избори
Преди изборите през 2024 г., Мачадо беше кандидат на опозицията за президент, но режимът блокира нейната кандидатура. След това тя подкрепи кандидата на друга партия – Едмундо Гонсалес Уррутия. Стотици хиляди доброволци се мобилизираха отвъд партийните разделения. Те бяха обучени като наблюдатели на изборите, за да гарантират тяхната прозрачност и честност.
Въпреки риска от преследване, арест и изтезания, граждани в цялата страна пазеха изборните секции. Те се погрижиха крайните резултати да бъдат документирани, преди режимът да успее да унищожи бюлетини или да изопачи резултатите. Колективните усилия на опозицията – както преди, така и по време на изборите – бяха иновативни и смели, мирни и демократични.
Опозицията получи международна подкрепа, след като нейните лидери оповестиха събраните резултати от избирателните секции, които показаха ясна победа на опозицията. Но режимът отказа да признае резултата и се вкопчи във властта.
Демокрацията като условие за мир
Демокрацията е предпоставка за траен мир. Но живеем в свят, в който демокрацията отстъпва, а все повече авторитарни режими предизвикват установените норми и прибягват до насилие. Желязната хватка на венецуелския режим и потискането на народа не са уникални.
Виждаме подобни тенденции по света: злоупотреба с върховенството на закона от управляващите, заглушаване на свободните медии, хвърляне на критици в затвора и тласкане на обществата към авторитаризъм и милитаризация. През 2024 г. се проведоха повече избори от всякога, но все по-малко от тях са свободни и честни.
Смелостта да останеш и да се бориш
В дългата си история Норвежкият нобелов комитет е почитал смели жени и мъже, които са се изправяли срещу репресии, носили са надеждата за свобода в затворнически килии, по улиците и площадите, и са доказали с действията си, че мирната съпротива може да промени света.
През изминалата година г-жа Мачадо беше принудена да живее в нелегалност. Въпреки сериозните заплахи срещу живота ѝ, тя остана в страната - решение, което вдъхнови милиони хора.
Когато авторитарни режими завземат властта, е от решаващо значение да бъдат разпознати смелите защитници на свободата, които се изправят и се противопоставят.
Демокрацията зависи от хора, които отказват да мълчат, които дръзват да действат въпреки опасността и които ни напомнят, че свободата никога не бива да се приема за даденост, а трябва винаги да бъде защитавана – с думи, със смелост и с решителност.
Силата на демокрацията и надеждата за мир
Мария Корина Мачадо отговаря на всичките три критерия, посочени в завещанието на Алфред Нобел за избора на лауреат на Наградата за мир. Тя обедини опозицията в своята страна. Тя никога не се е отклонила от съпротивата срещу милитаризацията на венецуелското общество. Тя неотклонно подкрепя мирния преход към демокрация.
Мария Корина Мачадо показа, че инструментите на демокрацията са и инструментите на мира. Тя олицетворява надеждата за различно бъдеще – бъдеще, в което основните права на гражданите са защитени, а гласът им се чува. В това бъдеще хората най-сетне ще бъдат свободни да живеят в мир.
Политическият контекст в Норвегия и около Тръмп
В Норвегия имаше притеснения за дипломатическите последици, ако наградата не бъде присъдена на Тръмп, след като той лично се е свързал с финансовия министър и бивш генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, за да обсъдят темата.
Страната е била подложена и на натиск от американски сенатори, близки до Тръмп, след като норвежкият държавен инвестиционен фонд продаде акциите си в американската компания Caterpillar заради дейността ѝ в Израел.
Експерти още преди решението посочваха, че шансовете на Тръмп да получи наградата са минимални, тъй като тя се присъжда за действия през 2024 г., когато той все още не бе официално президент отново.
Някои анализатори смятат, че шансовете му може да се увеличат догодина, ако мирът между Израел и Палестина се запази, а още повече - ако САЩ успеят да посредничат в споразумение между Русия и Украйна.