Трима учени печелят Нобеловата награда за химия за 2025 г. за разработването на метално-органични структури.

Лауреатите на най-престижното научно отличие са Сусуму Китагава от Университета в Киото, Япония, Ричард Робсън от Университета в Мелбърн, Австралия, и Омар М. Яги от Университета в Калифорния, Бъркли.

Те са разработили нов тип молекулна архитектура, като създадените от тях конструкции – метално-органични структури, съдържат големи кухини, в които молекулите могат да се придвижват. Изследователите са ги използвали за събиране на вода от пустинния въздух, извличане на замърсители от водата, улавяне на въглероден диоксид и съхранение на водород, съобщават от Нобеловия комитет.

Луреатите на наградата са намерили начини да създадат напълно нови материали „с големи кухини“ вътре, които функционират „като стаи в хотел, така че молекулите-гости могат да влизат и излизат отново от същия материал“, обяснява Хайнер Линке, председател на Нобеловия комитет по химия.

Той допълва, че химията функционира като чантата на Хърмаяни Грейнджър от книгите за Хари Потър, която изглежда малка отвън, но е голяма отвътре. „Тя може да съхранява огромни количества газ в малък обем“, допълва Линке.

Миналогодишната награда за химия беше присъдена на трима учени, които използваха изкуствен интелект, за да „разгадаят“ кода на почти всички известни протеини, „химическите инструменти на живота“.

Сред тях беше Демис Хасабис, главен изпълнителен директор на Google DeepMind в Лондон, чиято работа помогна за разработването на модел на изкуствен интелект за предсказване на сложните структури на протеините – проблем, който беше нерешен в продължение на 50 години, припомня CNN.

От 1901 до 2024 г. са връчени общо 116 Нобелови награди за химия. Осем от 197-те лауреати по химия са жени, включително Мария Кюри през 1911 г.

Наградата е на стойност 11 милиона шведски крони (1 милион долара), допълва CNN.

Нобеловите лауреати ще получат наградите си на церемония в Швеция през декември.