Часове преди обявяването на тазгодишната Нобелова награда за мир норвежките политици се подготвят за възможни последици за отношенията между САЩ и Норвегия - в случай че Доналд Тръмп не бъде отличен.

Норвежкият Нобелов комитет съобщи в четвъртък, че вече е взел решение кой ще бъде лауреатът на Нобеловата награда за мир за 2025 г., няколко дни преди Израел и Хамас да постигнат примирие по плана на американския президент за Газа.

Предвид времевата рамка и състава на независимия петчленен комитет, повечето експерти и норвежки наблюдатели смятат за крайно малко вероятно Тръмп да получи наградата - нещо, което поражда притеснения в страната как той ще реагира на подобно публично пренебрежение.

„Доналд Тръмп води САЩ в крайна посока - атакува свободата на словото, използва прикрита тайна полиция, която арестува хора посред бял ден, и подкопава институциите и съдилищата“, казва пред The Guardian Кирсти Бергстьо, лидер на Социалистическата лява партия и говорител по външната политика.

„Когато президентът на САЩ е толкова непредсказуем и авторитарен, разбира се, че трябва да сме готови за всичко“, добавя тя.

„Нобеловият комитет е напълно независим орган, а норвежкото правителство няма никакво участие в избора на лауреати. Но не съм сигурна, че Тръмп знае това. Трябва да сме подготвени за всякаква негова реакция.“

„Всички казват, че заслужавам Нобелова награда“

Тръмп отдавна твърди, че заслужава наградата за мир - чест, която през 2009 г. беше оказана на неговия предшественик Барак Обама за „изключителните му усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите“.

През юли Тръмп се обадил на Йенс Столтенберг, норвежкия финансов министър и бивш генерален секретар на НАТО, за да попита за наградата. А миналия месец, по време на Общото събрание на ООН, той заявил (невярно), че е „спрял седем безкрайни войни“, и добавил: „Всички казват, че аз трябва да получа Нобеловата награда за мир.“

„Мирът се заслужава с постоянство, не с изблици в социалните мрежи“

Арилд Хермстад, лидер на Партията на зелените в Норвегия, подчертава, че независимостта на Нобеловия комитет е източникът на неговия авторитет:

„Наградите за мир се печелят чрез последователен ангажимент, не чрез изблици в социалните мрежи или сплашване.

Той добавя: „Добре е, че Тръмп подкрепи последното примирие между Израел и Хамас - всяка стъпка към облекчаване на страданието в Газа е добре дошла. Но едно закъсняло усилие не изтрива години на насърчавано насилие и разделение.“

„Трудно е да се обясни на Тръмп какво е независимост“

Кристиан Берг Харпвикен, директор на Норвежкия Нобелов институт, коментира, че решението е било окончателно прието на последното заседание на комитета в понеделник.

Той уточнява, че решенията са напълно аполитични, макар че самият факт, че членовете се назначават от норвежкия парламент - съгласно завещанието на Алфред Нобел - може да създаде погрешно впечатление.

„Знам от първа ръка, че комитетът действа напълно независимо“, казва Харпвикен, цитиран от The Guardian. „Но Нобел ни е затруднил малко, като е написал в завещанието си, че членовете трябва да бъдат назначавани от парламента. За съжаление, това не подлежи на промяна.“

Той добавя: „Тръмп е толкова непредсказуем... Не искам да използвам думата страх, но има усещане, че ситуацията може да стане предизвикателна. Много е трудно да обясниш на Доналд Тръмп - или на доста други страни по света - какво означава истинска независимост.“

Ако все пак Тръмп спечели наградата, това ще бъде, по думите му, „най-голямата изненада в историята на Нобеловата награда за мир“.

Кои са фаворитите?

Нина Грегер, директор на Института за изследване на мира в Осло (PRIO), смята, че сред най-вероятните кандидати тази година са Суданската мрежа за спешна помощ (Emergency Response Rooms), Комитетът за защита на журналистите и Международната женска лига за мир и свобода.

„Макар че Тръмп безспорно заслужава признание за усилията си за прекратяване на войната в Газа, все още е твърде рано да се каже дали този мирен план ще бъде реализиран и ще доведе до траен мир“, казва тя.

„Оттеглянето му от международните институции, желанието да придобие Гренландия от Кралство Дания - съюзник в НАТО - както и посегателствата върху основни демократични права в собствената му страна, трудно се вписват в духа на завещанието на Алфред Нобел.“