Нобеловата награда за литература за 2025 г. беше присъдена на унгарския писател Ласло Краснахоркай.

Негови са думите, че мрачните и трудни романи целят да изследват реалността „до границата на лудостта“.

При обявяването на наградата на церемония в Стокхолм в четвъртък, Нобеловият комитет похвали Краснахоркай „за неговото завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас потвърждава силата на изкуството“, съобщава CNN.

Тъй като само малка част от произведенията му са преведени на английски език, литературният критик Джеймс Ууд по-рано сравни разпространението на книгите му с „рядка валута“.

Нобеловият комитет обаче подчерта, че наградата е признание за творчество, което „се характеризира с абсурдизъм и гротескна прекомерност“ и е спечелило широка популярност.

Роден в Дюла, Унгария, през 1954 г. – две години преди унгарската революция, посрещната с брутална репресия от Съветския съюз, Краснахоркай разказва, че е израснал „в затруднено положение и в страна, където човек с повишена естетическа и морална чувствителност като мен просто не може да оцелее“.

Наречен от покойната американска есеистка Сюзан Зонтаг „съвременният майстор на апокалипсиса“, романите му – чието действие често се развива в централноевропейски села, разказват за хора, търсещи своя истински смисъл в символите, разпръснати из този безбожен свят.

В „Меланхолията на съпротивата“, публикуван през 1989 г., пътуващ цирк пристига в занемарено градче, носейки със себе си само труп на гигантски кит. Останките на бозайника са потенциална препратка към „Моби Дик“ на Хърман Мелвил или дори към Йона, погълнат от огромна риба в Стария завет – но значението, което Краснахоркай влага в него, остава неясно.

Ние сме единственият народ, който е воювал с книгите в ръка, а държавата ни е създадена около буквата, около азбуката, припомня авторът на исторически романи Стоян Цветкашки

Токораз Исто: В глобалния свят е още по-важно да познаваме културата и историята си

Една от героините – г-жа Естер, обаче вижда пристигането на цирка като възможност да създаде хаос.

„Мистериозното и заплашително зрелище задейства екстремни сили, провокирайки разпространението както на насилие, така и на вандализъм. Г-жа Естер обвинява за безредиците „зловещите сили“ и се заема да изкорени насилието и да вземе властта над градчето. В рамките на две седмици тя преобразява града по свой образ, „измива старото и установява новото“, пише Краснахоркай.

Макар романът да се чете като алегория за възхода на фашизма, не е ясно дали писателят цели читателите да извлекат някакъв урок от него. Романите му често се съпротивляват на ясните морални решения.

В интервю тази година той категорично заяви, че „изкуството е необикновеният отговор на човечеството на чувството за изгубеност, което е нашата съдба“ – и това не е съвет какво да правим с тази „изгубеност“.

Осиновен от човек, който се е борил срещу всяка форма на диктатура, Ричард Блеър израства в сянката на „1984“ и незаменимия Джордж Оруел - не като писател, а като пазител на един от най-силните гласове срещу тиранията.

Обикновен син на необикновен баща: Какво е да си живял със създателя на Големия брат

Изреченията на Краснахоркай са дълги, виещи се, саморевизирани. Романистът казва, че точката „не принадлежи на човешките същества – тя принадлежи на Бога“. Резултатът, както казва преводачът му Джордж Сиртес, е „бавен лавов поток от разказ“.

Макар че светът в романите му често е оскъден, изреченията са плътни като гранит.

В дебютния си роман „Сатантанго“ от 1985 г., в който селяните се опитват да разгадаят дали новодошлият Иримиас е измамник или спасител, едно изречение, описващо изгрева на слънцето, заема по-голямата част от страницата:

„...на изток, бързо като спомен, небето се прояснява, червено и бледосиньо, и се опира на вълнообразния хоризонт, последвано от слънцето, като просяк, който всеки ден рисува мястото си на стъпалата на храма, изпълнен с разбито сърце и мизерия, готов да създаде света на сенките, да раздели дърветата едно от друго, да издигне от замръзналата, объркващата еднородност на нощта, в която те изглеждат заклещени като мухи в паяжина, ясно очертана земя и небе с различни животни и хора, а мракът все още лети в края на нещата, някъде от другата страна на западния хоризонт, където безбройните му ужаси изчезват един по един като отчаяна, объркана, победена армия.“

Романът е екранизиран от унгарския режисьор Бела Тар през 1994 г., с когото Краснахоркай е сътрудничил по различни сценарии. Въпреки седемчасовата си продължителност, филмът е „завладяващ през всяка минута“, пише в критиката си Зонтаг.

Писателката е едва 18-ата жена, носител на приза в тази категория

Хан Канг от Южна Корея спечели Нобеловата награда за литература

Миналата година Нобеловата награда за литература беше присъдена на Хан Канг, южнокорейска авторка, за нейната „интензивна поетична проза, която се изправя пред историческите травми и разкрива крехкостта на човешкия живот“.

Profit.bg

Юн Фосе, който дава гласност на неизреченото, печели Нобел за литература

Наградата за 2023 г. беше присъдена на Юн Фосе, норвежки романист и драматург, чието „радикално опростяване на езика и драматичното действие изразява най-силните човешки емоции на тревога и безсилие с най-прости думи“, заявиха от Нобеловия комитет.

Наградата е на стойност 11 милиона шведски крони (1 милион долара).

Унгарският премиер Виктор Орбан поздрави писателя, като го нарече „гордостта на Унгария“ и, с препратка към родния му град — малко селище в Голямата унгарска равнина край румънската граница - „първият нобелов лауреат от Дюла“.

Краснахоркай обаче е критик на правителството на Орбан, особено заради липсата му на подкрепа към Украйна.

„Унгария е съседна държава на Украйна, а режимът на Орбан заема безпрецедентна позиция“, заяви Краснахоркай пред Yale Review по-рано тази година. „Светът започва да свиква с това. Аз не мога.“