Докато светът научаваше кой печели Нобеловата награда за медицина за 2025 г., един от лауреатите – имунологът Фред Рамсдел – се намира насред заснежените планини на Уайоминг, без обхват, интернет или представа, че името му влиза в историята.

„Бяхме на около 2400 метра надморска височина, източно от Йелоустоун. Жена ми и аз приключвахме триседмичен преход, когато телефонът ѝ изведнъж започна да звъни. Помислих, че е сигнал за мечка“, разказва 64-годишният учен пред WIRED.

Вместо мечка обаче го чака новината: той, заедно с учените Мери Брункау и Шимон Сакагути, получава Нобеловата награда за медицина за открития, които пренаписват основите на имунологията.

X The Nobel Prize

Историята на това откритие започва през 90-те години, когато Рамсдел и Брункау работят в малка биотехнологична компания в Сиатъл. Тогава те се сблъскват с една от най-странните лабораторни мишки – т.нар. scurfy мишки от Oak Ridge National Laboratory, отглеждани още от Втората световна война в рамките на експерименти за ефектите на радиацията върху животни.

Тези мишки развивали тежки реакции – имунната им система буквално се обръщала срещу собствените им органи, което водело до смърт няколко седмици след раждането.

Та са отличени за работата им по „периферната имунна толерантност“ на човешкия организъм

Нобеловата награда за медицина 2025 отива при учени, идентифицирали как работят Т-клетките в имунната система

Рамсдел и Брункау успяват да изолират гена, който причинява това разрушително поведение – пробив, който променя начина, по който науката гледа на толерантността на имунната система към собствените тъкани. Този механизъм, наречен периферна имунна толерантност, се оказва ключов за днешните клетъчни терапии, които не унищожават имунните клетки, а ги „препрограмират“, за да лекуват рак и автоимунни заболявания.

„Знаехме, че тези открития ще имат огромни последици, но преди 25 години просто не съществуваха технологиите, за да ги приложим“, казва Рамсдел.

„Дори и да ги имаше, пазарът нямаше апетит за скъпи, напълно нови клетъчни терапии.“

Рамсдел вече е получавал шведско отличие – Crafoord Prize, връчван от Кралската шведска академия на науките – за същата работа.

„Тогава си казах, че това е максимумът. Никога не съм си мислел, че ще дойде и Нобел“, признава той.

Откритието на Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис поставя основите на следващото поколение квантови технологии – включително квантова криптография, квантови компютри и квантови сензори

Трима учени спечелиха Нобеловата награда за физика за постижения в квантовата механика

Новината го заварва „в пълен офлайн режим“. След като разбира какво се е случило, Рамсдел и съпругата му се отбиват в малък ирландски пъб край Йелоустоун.

„Опитах да се обадя на Нобеловия комитет, но там вече беше един през нощта. Така че просто седнахме, поръчахме си по коктейл и гледахме Monday Night Football. Не звучи грандиозно, но беше перфектно.“

Днес откритието на Рамсдел е в основата на някои от най-обещаващите терапии срещу рак и автоимунни заболявания. Той отдава огромна заслуга на своите колеги в онкологията, сред които Карл Джун и Мишел Саделайн – пионери в разработването на терапии, при които имунни клетки се изваждат от тялото, модифицират се в лаборатория и се връщат обратно, за да атакуват болните клетки.

„Те доказаха, че идеята не е само научно вълнуваща, а и търговски жизнеспособна - че има смисъл за пациентите и за здравната система“, казва Рамсдел.

Макар откритието му да е признато като едно от най-значимите в съвременната биомедицина, Рамсдел остава изключително скромен.

„Когато такава награда се връчва, твърде много внимание отива към трима души и твърде малко – към всички останали, без които това нямаше да се случи“, казва той.

„Радвам се, че комитетът разпозна значението на работата и нейния потенциал. Но зад тези три имена стоят десетки учени, чиито приноси са също толкова фундаментални.“

Рамсдел никога не е бил типичен академик. След постдокторантурата си в Националните здравни институти (NIH) в САЩ той избира частния сектор.

„В биотехнологиите видях силата на отборната наука. Когато различни експерти работят заедно, стават чудеса.“

Това е философията, която следва и днес в Sonoma Biotherapeutics, компанията, която той съосновава, за да превърне фундаменталните открития в реални лечения.