Върховният съд на САЩ започна новия си мандат в понеделник с вече пълна дневна програма от потенциално значими дела, които биха могли да определят обхвата на президентските правомощия на Доналд Тръмп – и перспективата за още такива в бъдеще.

Деветте съдии ще изслушат аргументите по две дела в понеделник, а във вторник ще се заемат с първото си значимо дело за мандата – спор относно закон в Колорадо, който забранява терапия за промяна на сексуалната ориентация или половата идентичност на непълнолетни, пише Reuters. 

Макар случаят да илюстрира нарастващото напрежение в американското общество, се окачва основният акцент в предстоящия мандат на Върховния съд да бъде върху правомощията на президента. 

През осемте месеца, откакто Тръмп се завърна в Белия дом, той тества границите на изпълнителната власт, като едностранно въвежда нови политики, съкращава федералните бюджети и работната сила и се опитва да постави независими агенции и институции под по-прекия си контрол.

Последната правна битка около президента е свързана с опитите му да поеме контрол над подразделенията на Националната гвардия и да ги разположи в градове, където според него се наблюдават „обществена нестабилност и нарастваща престъпност“ – въпреки възраженията на местните и щатските власти.

След като внезапно свика стотици висши офицери от командванията им по света, министърът на отбраната заклейми „либералните“ политики на Пентагона, които според него са оставили САЩ неподготвени за война

Тръмп иска градовете в САЩ да станат военни „учебни полигони“, Хегсет призова за възстановяване на „бойния дух“

В Орегон федерален съдия издаде заповед, блокираща разполагането на войски в Портланд. Апелативният съд ще разгледа решението в следващите дни. „Това е страна на конституционно право, а не на военно положение“, подчерта в решението си съдия Карин Имергут – назначена от Тръмп по време на първия му мандат. Тя предупреди, че аргументите на администрацията рискуват да въведат страната в неконституционна форма на военно управление, цитира POLITICO. 

След произнасянето на апелативния съд, Върховният съд може да се намеси чрез т.нар. сенчест дневен ред – механизъм, позволяващ издаването на решения без публично заседание и обосновка. Така той може да ограничи правомощията на Тръмп да използва военните сили на американска територия, или да му даде временна свобода на действие.

През последните години Върховният съд все по-често е позволявал на президента Тръмп да продължи с определени действия, дори когато срещу тях има съдебни спорове. Това се случва най-вече в отговор на спешни искания от администрацията му, при които съдиите не блокират мерките, докато трае правното разглеждане.

Подходът със сенчестия дневен ред става все по-често използван в последните години и предизвика критики от юристи и политици, според които той подкопава прозрачността и отчетността на съда.

„Всички американци трябва да бъдат обезпокоени от нарастващата зависимост на Върховния съд от този скрит списък за разрешаване на спорни и високопрофилни дела без никаква прозрачност и без съществени обяснения, устни аргументи или мотиви“, заяви по-рано тази година сенаторът Кори Букър от Демократическата партия, цитиран от BBC. 

„Борбата между Върховния съд и федералните съдилища ще бъде движеща сила през следващата година“, прогнозира проф. Самуел Брей от Юридическия факултет на Чикагския университет.

През следващите месеци съдиите ще се заемат с поредица от ключови дела, които ще очертаят границите на президентската власт. Сред тях са въпросът дали президентът има правото да уволнява членове на независими федерални агенции, както и спорът около решението на Тръмп да освободи Лиса Кук от поста ѝ като управител на Федералния резерв – казус, който може да разшири влиянието на Белия дом върху икономическата политика.

Съдът ще обсъди и дали едностранно наложените от Тръмп мита върху чуждестранни стоки имат законова основа, както и редица други мерки, включително опити за съкращаване на федералните разходи, масови уволнения на държавни служители и агресивни политики в областта на имиграцията.

„Обхватът на изпълнителната власт ще бъде в центъра на вниманието през този мандат“, коментира пред BBC проф. Дженифър Ну от Юридическия факултет на Чикагския университет. „Делата ще поставят на изпитание най-важните политически и икономически приоритети на администрацията на Тръмп – от митата до рожденното право на гражданството.“

Новото поколение мини реактори (SMR) обещава чиста и евтина енергия за центровете за данни, но експертите предупреждават: цената на този ядрен експеримент може да се окаже твърде висока

За да задоволят безкрайния глад на AI, САЩ и инвеститорите залагат на недоказана ядрена технология

Съдът вече е използвал така наречената доктрина за важните въпроси, за да отмени инициативи на президента Байдън, включително плановете му за опрощаване на студентски заеми и засилване на екологичните регулации. Сега предстои да се види дали съдиите ще приложат същите принципи към Тръмп.

Освен въпросите за президентската власт, Върховният съд ще разгледа и редица културно и политически чувствителни теми. Сред тях са и две дела, свързани с държавни забрани за участие на транссексуални спортисти в училищни състезания.

През последните години консервативното мнозинство от шестима съдии във Върховния съд демонстрира готовност да пренаписва дългогодишни правни стандарти. Решенията за отмяна на правото на аборт, ограничаване на федералната регулаторна власт и премахване на расовите квоти в университетите промениха дълбоко американския обществен и политически пейзаж.

Проучване на Pew Research показва, че доверието към съда е все по-разделено по партийна линия: републиканците го подкрепят, докато демократите го критикуват остро.

До юни следващата година се очаква Върховният съд да издаде решения по няколко от ключовите дела. Те могат не само да определят бъдещите граници на президентската власт, но и да зададат посоката, в която ще се развива американската демокрация през следващите десетилетия.