„Ню Йорк на Средиземноморието“: Как малко рибарско градче се превръща в магнит за милиони туристи
Известен в миналото със своите портокалови горички и рибарски мрежи, днес Бенидорм е символ на туристическия възход и на предизвикателствата, които го съпътстват
&format=webp)
През 1964 г., тогава на 23 години, Рамон Мартинес Мартинес напуска работата си като борещ се за успех художник в Мадрид и поема на юг към Бенидорм в търсене на по-добър живот.
През първата половина на 20 век мястото е скромно крайбрежно градче, известно най-вече с популациите си от риба тон и обширните си портокалови гори.
Когато обаче Мартинес пристига, туризмът тъкмо набира скорост, като предлага на него и на семейството му шанс за едно ново начало, пише CNN.
Мартинес вярва в потенциала на градчето, но дори и той не би могъл да предвиди как ще се преобрази някогашното рибарско селище. Днес градът вече е познат като „Ню Йорк на Средиземноморието“ – туристическа метрополия, характерна с внушителната си плътност на небостъргачи. Мястото на рибарите и земеделците вече е заето от милиони посетители както от цяла Испания, така и от Европа.
През 2023 г. Бенидорм е посетен от над 2 милиона туристи, а тази бройка е 36 пъти по-голяма от постоянното му население. Градът е също толкова печално известен, колкото и популярен: за едни – блестящ икономически успех, а за други – символ на неконтролируема експанзия на испанската туристическа индустрия.
Бенидорм е и главният герой в новата книга на британския фотограф Роб Бол, която носи името му – Benidorm.
В интервю за CNN Бол разказва, че се отправя към испанското крайбрежие „с отворено съзнание“, като се стреми да улови неговия „абсолютно уникален“ пейзаж и знаменитата му архитектура. След 15 години, прекарани в снимки на морски гледки, Бол вижда последния си проект като „предистория“ на досегашната си работа – опит да разбере как местният туризъм е западнал, след като международните пътувания стават все по-достъпни през 60-те години.
„Блекпул, но със слънце“
Около една трета от туристите в Бенидорм идват от Великобритания. Британското присъствие е толкова осезаемо, че градът е пълен с английски пъбове, сервират се закуски от типа Full English, а британският спорт се излъчва на огромни екрани.

Всяка година през март хиляди британци се стичат именно там, за да гледат по телевизията фестивала в Челтнъм – едно от най-големите конни събития в Англия.
Този профил разделя мненията както във Великобритания, така и в Испания. За едни Бенидорм е перфектната дестинация с топло време, познати лица и барове, които работят до зори.
За други градът е синоним на „евтин туризъм“ и прекомерна комерсиализация. Бол избира да покаже положителната страна на града – природната му красота и туристите, които се наслаждават на слънчевата светлина.
В Обединеното кралство често наричат Бенидорм „Блекпул, но със слънце“ – препратка към популярния британски морски курорт, който за някои е емблема на отминалите му славни дни. Това определение може да звучи ласкаво или пренебрежително – зависи кой го казва.
„Винаги съм смятал, че е изключително лесно да демонизираме работническата класа, задето ходи на почивка и прекалява с алкохола“, казва Бол. „Но когато работиш здраво 50 седмици в годината и ти се иска да се отпуснеш за две седмици през лятото, какъв е проблемът?“
Всичко това обаче е някъде в далечното бъдеще, когато Мартинес напуска Мадрид заради скромното крайбрежно градче. „Всички идваха, както и моите родители, в търсене на нови възможности“, разказва Хайме Мартинес Галиняр, син на Рамон и настоящ изпълнителен директор на веригата Hoteles Benidorm, която включва три четиризвездни хотела. „Историята е като тази на пионерите на американския Запад.“
Първоначално Мартинес намира работа като бояджия по строежите на новите хотели по бреговете на градчето. Собствениците често не могат да му плащат в брой и му предлагат акции или апартаменти в новопостроените сгради. Така с времето портфолиото му се разраства – точно както и амбициите на новия кмет Педро Сарагоса.
Той е личен приятел на Мартинес и е една от легендарните фигури в историята на Бенидорм. Днешният град е реализираната му визия – високи сгради, широки булеварди и безупречни плувни басейни. „Той обичаше района, природата и туристическия бизнес“, разказва Галиняр. „За всеки хотелиер тук Сарагоса е възприеман като бог.“
Назначен през 1950 г., Сарагоса пръв вижда потенциала на Бенидорм, когато мнозина още са скептични към успеха му. Той обикаля Европа, рекламира плажовете на слънчевия град и прави смела стъпка през 1959 г., когато легализира носенето на бански от две части.
Изправен пред заплахата от отлъчване от Католическата църква, Сарагоса прекарва девет часа на своята Vespa, за да се срещне с диктатора Франсиско Франко – и си тръгва с неговата подкрепа.
Резултатите от решителността на Сарагоса и смелостта на Мартинес са зашеметяващи. С бума на пакетните почивки през 60-те години международният туризъм нараства неимоверно, а стотици хиляди туристи започват да се стичат към Бенидорм.
С изключение на кратка пауза по време на пандемията, градът продължава да се разраства и да достига нови висоти – буквално и преносно – със своите небостъргачи и нарастваща популярност сред туристи от целия свят.
През първите години на архитектурното развитие в Бенидорм „хаосът е пълен“, казва Бол. Заклещен между планините и морето, градът няма друг избор освен да строи „нагоре“, за да приюти непрекъснато нарастващия поток от туристи.
21-ви век бележи появата на две от най-високите сгради в Испания извън Мадрид: Gran Hotel Bali, построен през 2002 г., и Residencial Intempo, завършен през 2021 г. – и двете се намират в Бенидорм.
Може би бихме очаквали непрекъснатото строителство – или шумният туристически център на града – да предизвикат недоволство сред местните жители. Но докато през последните месеци протестите срещу масовия туризъм и покачването на наемите и цените на имотите обхващат много места в Испания, в Бенидорм подобни демонстрации липсват.
„Ние обичаме и уважаваме туристите си“, обяснява Хайме Мартинес Галиняр. „По време на Covid градът изглеждаше като призрак – изключително тъжна картинка. Тогава осъзнахме колко много зависим от хората, които идват тук. Това не е Барселона – тук всички са добре дошли.“
Галиняр се гордее с баровете, които работят до 3 сутринта, и с пъстрия пъзел от испанци, британци и туристи от цял свят, които се наслаждават на атмосферата на този уникален град. „Хората си мислят, че Бенидорм е само за възрастни хора, за британци и за хулигани“, казва той. „Съществува стереотип, че градът е евтино място. Но има един друг Бенидорм, за който никой не говори.“
Въпреки че е оптимист, Галиняр е напълно наясно с нарастващото напрежение между туризма и околната среда. „Предизвикателството сега е как да растем в хармония с природата. Земята почти свърши. Бенидорм е почти пълен през цялата година. Ако продължим да се разрастваме, може би ще започнем да разрушаваме околната среда“, признава той.
Това е въпрос, който рано или късно ще трябва да бъде решен, особено при положение че интересът към града не показва признаци на спад. Ако съдим по безупречните плажове, ослепителното слънце и оживените пъбове с британски туристи, уловени в снимките на Роб Бол, Бенидорм ще остане дестинация, която хората или обожават, или обичат да критикуват.