ЕС се готви да разшири използването на търговски защитни механизми, за да предпази цели индустриални сектори от това, което Брюксел определя като „екзистенциална“ заплаха от китайския внос.

В интервю за Financial Times и други европейски медии еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне казва, че Брюксел ще започне много по-систематично да използва вносни квоти и мита, тъй като индустрии като химическата, металургичната и секторът на чистите технологии са изложени на риск от „унищожителна“ китайска конкуренция.

„Ще използваме защитните клаузи по-широко – на ниво цели сектори, а не само за отделни компании или конкретни суровини“, казва той.

По думите му ЕС се нуждае от „по-малко фрагментиран подход“, тъй като разследванията, които продължават по осем или девет месеца, често идват твърде късно, за да спасят даден сектор.

Защитните механизми на ЕС позволяват въвеждането на квоти за внос, а върху обемите над тях се налагат допълнителни мита. Мярката е част от по-широкия опит на Брюксел да защити европейската индустрия от евтини китайски стоки.

„Целта ни не е да скъсаме отношенията с Китай, а да постигнем реално ребалансиране“, казва Сежурне.

Според него дневният търговски дефицит на ЕС с Китай вече достига 1 млрд. евро, а 29 млн. работни места са изложени на риск заради китайското свръхпроизводство.

Сежурне отбелязва, че макар Китай да не е толкова зависим от Европа, колкото ЕС от китайския внос, Брюксел все пак разполага със силен коз – достъпа до единния европейски пазар.

„Вероятно именно там е слабостта на Китай“, казва той.

По-широкото използване на защитни механизми ще върви ръка за ръка и с предложения, които да принудят компаниите да диверсифицират веригите си за доставки, допълва Сежурне.

Той обаче признава, че подобни мерки са сравнително груб инструмент, тъй като засягат всички търговски партньори, а не само Китай. Те се активират при внезапен ръст на вноса и остават в сила пет години, за да дадат време на индустрията да възстанови конкурентоспособността си.

Подобна мярка в сектора на стоманата – която намали квотите наполовина и наложи 50% мита върху вноса над лимита – вече предизвика сериозно недоволство сред износителите.

Европейската комисия обсъжда и предложение на пет държави членки, сред които Франция, за създаването на нов инструмент за „устойчивост“. Той би позволил налагането на квоти или допълнителни мита върху доставчици, когато зависимостта от техния внос стане прекалено голяма.

Темата ще бъде обсъдена от еврокомисарите на специална среща, посветена на Китай, в петък.

Сежурне предупреждава, че ако Брюксел не възприеме по-„твърд“ подход срещу дъмпинга и субсидираната от държавата конкуренция, отделните страни членки могат да започнат сами да си връщат контрола върху търговската политика.

„След три или четири години държавите могат да кажат: ‘Не успяхте да ни защитите, затова сами ще въвеждаме защитни и гранични мерки’“, посочва той.

Според него подобен сценарий би бил „най-сигурният начин единният пазар да бъде фрагментиран и Европа да отслабне още повече в международен план“.

Сежурне признава, че въпреки общото усещане в Европа за прекомерна зависимост от Китай, държави като Испания и Германия остават предпазливи към твърде агресивни мерки, които могат да бъдат възприети като негативен сигнал към Пекин.

Той допълва, че китайските стоки вече оказват сериозен натиск върху европейските конкуренти в сектори като химическата индустрия, автомобилостроенето и машиностроенето, а Световната търговска организация вече не е способна да защитава европейските интереси в краткосрочен план.

„СТО вече не се възприема като краткосрочно решение, а като дългосрочен проект, който трябва постепенно да бъде изграждан. Нуждаем се от европейски отговор, защото държавите членки вече осъзнават ограниченията на двустранните разговори“, казва Сежурне.