Администрацията на Доналд Тръмп е получила одобрение от Министерството на правосъдието да използва армията за залавянето на президента на Венецуела Николас Мадуро. Това се посочва в правно становище, публикувано във вторник. Документът обаче не изяснява дали операцията нарушава международното право, съобщава The Guardian. 

Действията на американските сили повдигнаха редица правни въпроси, свързани с правомощията на президента да започне въоръжен конфликт без одобрението на Конгреса, както и с възможни нарушения на международното право.

В 22-страничен меморандум Т. Елиът Гайзър, главен юрист в Службата за правни консултации, накратко разглежда международното право и Устава на ООН. Последният постановява, че една държава няма право да използва сила на територията на друга държава без нейното съгласие, без основание за самоотбрана или без разрешение от Съвета за сигурност на ООН.

Отстраненият президент на Венецуела очаква процес по обвинения в наркотероризъм в следствения арест в Бруклин, известен като „ад на земята“

От президентски дворец до килия в Бруклин: Правните измерения на делото „Мадуро“

Гайзър обаче се въздържа да даде заключение дали операцията е в нарушение на международното право, аргументирайки се, че това е без значение, стига Доналд Тръмп да има правомощията по вътрешното право на САЩ да я одобри.

„За да сме напълно ясни, ние не сме достигнали до окончателно заключение как международното право би се прилагало към операция „Абсолютна решимост“, пише Гайзър, използвайки кодовото име на операцията. „Не разглеждаме този въпрос, защото не е необходимо.“

С това Гайзър на практика затвърждава позициите, изложени в друго спорно становище на Службата за правни консултации от 1989 г. Според него президентът може да заобикаля Устава на ООН, за да разпореди на ФБР да извършва „насилствени отвличания“ на територията на други държави.

Това по-ранно становище твърди, че президентът разполага с присъщи правомощия по Конституцията на САЩ да „надделява“ над международни договори като Устава на ООН. Той е използван от Джордж Х. У. Буш като правно основание за залавянето и ареста на панамския диктатор Мануел Нориега по обвинения в наркотрафик.

Документът е подписан от Уилям Бар, тогава помощник-главен прокурор, който по-късно заема поста главен прокурор в първия мандат на Тръмп и е известен с подкрепата си за разширително тълкуване на изпълнителната власт. След като становището става публично достояние, експерти го критикуват като юридически несъстоятелно.

Сред аргументите срещу него е фактът, че Уставът на ООН е многостранен договор, ратифициран от Сената на САЩ, и по тази причина има същата правна сила като всяко друго вътрешно законодателство, което президентът е конституционно задължен да спазва.

Въпреки това обстоятелствата около ареста на Мадуро не се очаква да усложнят наказателното дело срещу него или да му осигурят правна защита по време на процеса. Федералните съдилища отдавна поддържат позицията, че начинът, по който обвиняемият е доведен пред съда, няма отношение към същината на делото.

Последното правно становище беше публикувано, след като администрацията започна да го предоставя на законодатели миналата седмица, и непосредствено преди гласуване в Сената на САЩ по резолюция за военните правомощия. Тя би задължила Тръмп да търси одобрение от Конгреса за по-нататъшни военни действия във Венецуела.

По думите му, американските петролни компании ще инвестират най-малко 100 милиарда долара в страната

Тръмп е отменил втора военна атака срещу Венецуела

Президентът не е бил длъжен да се съобразява с тези ограничения, тъй като операцията е отговаряла на двата критерия на Службата за правни консултации: тя е в интерес на държавата и поради своя характер и обхват, не се квалифицира като „война“ според Конституцията.

Залавянето на Мадуро обслужва няколко национални интереса, пише Гайзър, включително факта, че срещу него има повдигнати наказателни обвинения за наркотрафик още от 2020 г., както и че победата му на изборите през 2024 г., възприемана като фалшифицирана, е застрашила стабилността в региона.

Гайзър обаче е предупредил Тръмп, че използването на армията за залавянето на венецуелския лидер би означавало начало на въоръжен конфликт по смисъла на международното право и че подобна операция най-вероятно би изисквала одобрение от законодателите на Капитолийския хълм.

Но тъй като администрацията го е уверила, че няма планове за продължителна военна операция във Венецуела след залавянето на Мадуро, нито за окупация на страната от американски войски, Гайзър е заключил, че Тръмп не е длъжен да търси одобрение от Конгреса.

Меморандумът цитира и няколко прецедента, при които армията е подпомагала ФБР при арести на чужда територия, включително задържането на член на „Ал Кайда“, свързан с атентатите срещу американските посолства в Африка през 1998 г., както и на либийски боец, обвинен в участие в планирането на атаката срещу американското консулство в Бенгази през 2012 г.

Това е второто ключово правно становище, предоставено на администрацията на Тръмп в подкрепа на засиления натиск срещу Венецуела.

Миналата година The Guardian разкрива съществуването на секретно становище на Службата за правни консултации от 5 септември. С него правителството получава разрешение да нанася военни удари срещу плавателни съдове в международни води, за които има данни, че транспортират кокаин за нуждите на наркокартелите.

Правният аргумент в документа се основава на тезата, че престъпните организации използват приходите от трафик на наркотици за финансиране на въоръжено насилие срещу съюзници на САЩ. Поради тази причина унищожаването на наркопратките се класифицира като прекъсване на логистичните вериги, които поддържат „военния капацитет“ на картелите.