Николас Мадуро замени лукса на президентския дворец „Каса де лос Пинос“ в Каракас с лошите условия на следствения арест в Бруклин (MDC), където обитава килия с метално легло. Това е един от най-лошите затвори в Ню Йорк, известен като „ад на земята“. Там той очаква процес по обвинения в наркотероризъм. 

Отстраненият президент на Венецуела беше заловен заедно със съпругата си Силия Флорес от подразделение на американските специални части, което ги транспортира в Ню Йорк. Главният прокурор Пам Бонди публикува обвинителния акт още същия ден, повдигайки срещу него четири обвинения, свързани с наркотероризъм и притежание на картечници. Той е обвинен, че е заговорничил и изготвял план заедно с високопоставени представители на своето правителство, за да залее Съединените щати с кокаин.

Лидерът на чависткия режим е изправен пред съдебно изпитание, което може да продължи повече от две години. Двойката е заплашена от тежки наказания, включително доживотен затвор. Защитата ще оспори законността на ареста и самото производство, позовавайки се на международното право, дипломатическия имунитет и надеждността на доказателствата. Делото срещу Мадуро се очертава като едно от „делата на века“ в САЩ заради своята сложност и огромното медийно внимание, отбелязва El Pais. 

Първият епизод от сапунената опера, в която делото заплашва да се превърне, се разигра миналия понеделник. Латиноамериканският лидер се яви за първи път в Южния окръжен съд на Ню Йорк (съдебна палата „Даниел Патрик Мойнихан“), придружен от засилена охрана на полицията и Агенцията за борба с наркотиците (DEA).

Там той застана пред съдия Алвин Хелерстийн – 92-годишен магистрат с богат опит в дела с висок обществен интерес. 63-годишният Мадуро се призна за невинен. Видимо спокоен и дори усмихнат, той заяви чрез преводач: „Невинен съм. Не съм виновен. Аз съм почтен човек. Все още съм президент на страната си.“ „Бях заловен в дома си в Каракас, Венецуела“, каза той. 

„Аз съм президентът на Венецуела и тук съм държан като заложник“, настоя той, преди съдията да го прекъсне. 

Съпругата му – с видими синини и сериозни наранявания след изненадващото им залавяне, повтори същото: „Аз съм първата дама на Република Венецуела.“

Тези кратки изявления представляват първата линия на защита. Негов адвокат е упоритият и твърд юрист от Вашингтон, с прякор „Питбула“ – Бари Полак, известен с ролята си за освобождаването на Джулиан Асандж, съосновател на WikiLeaks – платформата зад най-голямото изтичане на класифицирани документи в новата история. Полак, който вече поставя под въпрос пригодността на някои членове на обвинението, планира защитата си по две основни линии: първо, че арестът на Мадуро е незаконен, защото нарушава международното право; и второ, че той има имунитет като президент на Венецуела.

По време на заседанието Полак повдигна въпроса за „законността на военното му отвличане“ – теза, която Мадуро подчерта като основна линия на защита. В същия ден няколко държави протестираха срещу военната операция в Съвета за сигурност на ООН. „Операцията на САЩ във Венецуела е очевидно незаконна и ще бъде от решаващо значение международната общност да я признае като такава и Съединените щати да понесат отговорност. В противен случай доверието в международната система ще бъде сериозно подкопано“, посочва Марк Уелър, професор по международно право в Университета в Кеймбридж.

Администрацията на Тръмп обаче поддържа тезата, че това е била правоохранителна операция, която е изисквала военна намеса в чужда държава. Държавният секретар Марко Рубио аргументира: „По същество това беше арест на двама бегълци, издирвани от американското правосъдие, а Министерството на отбраната подкрепи Министерството на правосъдието.“

Матю С. Уоксман, старши сътрудник в Съвета по външни отношения (CFR), американски аналитичен институт, коментира: „След като е в американски арест, международната законност на задържането му няма да има особено значение за обвинението. Мадуро ще продължи да повдига този въпрос, но се съмнявам да постигне нещо.“

„Съвсем очевидно е, че за да се ползваш от имунитет, трябва да си дипломатически признат държавен глава“, обяснява пред CNN Дик Грегори – федерален прокурор в Маями. Мадуро е считан за нелегитимен президент от американските власти, след като не успя да докаже победата си на изборите през 2024 г. Според изборните протоколи, предоставени от опозицията, победител е Едмундо Гонсалес Урутия. Той бе издигнат с подкрепата на Мария Корина Мачадо – лидерът на опозицията, на която властите наложиха забрана за участие в избори.

Позицията на Белия дом се подкрепя от исторически прецедент – случаят с панамския диктатор Мануел Нориега. Подобно на Мадуро, той е арестуван на 3 януари (през 1990 г.) и съден в Маями за наркотрафик. Въпреки опитите на защитата му да се позове на международното право, Нориега получава 40-годишна присъда, макар по-късно да е екстрадиран във Франция, за да излежи оставащите години там.

Грегори, който е участвал в подготовката на обвинението срещу Нориега, очаква защитата на Мадуро да приложи същата стратегия: искане за разкриване на класифицирана информация относно отношенията му с Вашингтон. Подобен ход с държавни тайни може да блокира съдебния процес за месеци.

Съдия Хелерстийн е насрочил следващото заседание за средата на март. Очаква се тогава да бъде обсъдена валидността на доказателствата, на които Министерството на правосъдието е изградило обвинението си. Някои анализатори предполагат, че администрацията може да е събрала уличаващи доказателства и свидетелства от други съдебни производства. Племенниците на Силия Флорес, съпругата на Мадуро, са осъдени в САЩ за наркотрафик. За същото престъпление е осъден и бившият шеф на венецуелските разузнавателни служби Уго Армандо „Ел Пойо“ Карвахал. Той се призна за виновен, след като реши да сътрудничи на американските власти. Той е съден в същия нюйоркски съд, където се гледа делото срещу Мадуро.

Политикът, започнал кариерата си като шофьор на автобус във Венецуела, е изправен пред четири обвинения: заговор за извършване на наркотероризъм, заговор за внос на кокаин в САЩ, притежание на картечници и разрушителни устройства, както и заговор за придобиването им. Делата за заговор често са по-трудни за доказване заради сложността при представянето на доказателствата, в сравнение с други, по-преки престъпления. Предстои да се види дали случаят ще стигне до пълен съдебен процес или ще бъде договорено споразумение с признаване на вина срещу по-лека присъда и екстрадиция в друга държава – както се случи с Нориега.

Обвинителният акт на Министерството на правосъдието съдържа конкретни детайли. В него се твърди, че Мадуро е използвал венецуелското посолство в Мексико, за да улесни връщането на приходи от кокаин. По-подробната версия описва как между 2006 и 2008 г. Мадуро е продавал дипломатически паспорти на престъпници, за да могат те да прехвърлят печалбите от наркотрафик от Мексико към Каракас. Според обвинението подсъдимите са заговорничили с „наркотрафиканти и наркотерористични групи за транспортиране на преработен кокаин от Венецуела към Съединените щати през Хондурас, Гватемала и Мексико“. Те са използвали мексиканци заради контрола им върху маршрутите и експертизата им в прекарването на дрогата през границата.

Очаква се мартенското заседание да започне да изяснява и линиите на защита на адвокатите.

Затворът, в който е задържан Мадуро, е известен като „ад на земята“. Наркотиците са широко разпространени, сбиванията между затворниците са чести, а оплакванията от условията – включително редовни спирания на тока и мръсотия – са ежедневие. В пренаселеното съоръжение са задържани около 1300 души. Правозащитници често алармират за опасностите, пред които са изправени затворниците, и описват условията като нечовешки. От съображения за сигурност Мадуро е настанен в отделно крило, изолиран от основната затворническа популация.

„Докато американските съдилища не се произнесат относно законността на акцията [в дома на Мадуро], критиките, че тя е била незаконна, са мнение, а не факт. Допълнителна полза от преследването на Мадуро е, че тези аргументи ще бъдат изслушани в съда. Предвид сериозността и конституционния характер на много от правните въпроси, делото в крайна сметка ще стигне до Върховния съд. Този процес може да отнеме години“, обяснява Марк Ф. Кансиън, анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).