Европейските лидери реагираха с тревога и предпазливост на съвместните военни удари на САЩ и Израел срещу Иран, които Пентагонът нарече „Операция Епична ярост“, и предупредиха, че офанзивата рискува да разшири конфликта в Близкия изток.

САЩ и Израел атакуваха Иран в събота сутрин, след като преговорите между Техеран и Вашингтон не доведоха до споразумение по ядрената програма.

Иран предприе контраатаки.

Върховният дипломат на ЕС Кая Калас определи ситуацията като „опасна“ и заяви, че иранският режим „е убил хиляди хора“ и „неговите програми за балистични ракети и ядрени оръжия, с подкрепата за терористични групи, представляват сериозна заплаха за глобалната сигурност“.

Но „защитата на цивилните граждани и международното хуманитарно право са приоритет“, отбелязва Калас, добавяйки, че военноморските сили на ЕС Aspides остават „в състояние на повишена готовност“ в Червено море и „са готови да помогнат за поддържане на морския коридор отворен“.

Тя съобщи още, че е разговаряла с израелския външен министър Гидеон Саар и „координира действията си с арабските партньори, за да проучи дипломатическите пътища“.

Развитието на събитията е „много тревожно“, отбелязват в съвместно изявление председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща.

Те призовават за „максимална сдържаност“ и заявяват, че „осигуряването на ядрена безопасност и предотвратяване на всякакви действия, които могат да ескалират напрежението или да подкопаят глобалния режим за неразпространение, е от критично значение“, съобщава Politico.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви, че ударите в Иран „не трябва да доведат до ескалация, която може да застраши Близкия изток, Европа и отвъд“. В публикация в X тя определя контраатаките на Техеран срещу американски бази в Персийския залив „непростими и неоправдани“.

Френският президент Еманюел Макрон определи ударите като „избухване на война“, което „носи сериозни последствия за международния мир и сигурност“.

Той заяви, че Франция ще поиска „спешно заседание“ на Съвета за сигурност на ООН, съобщава Euronews.

В събота Макрон призова иранския режим да „започне преговори в дух на добра воля“, за да сложи край на ядрената си програма и програмата за балистични ракети. „Това е абсолютно необходимо за сигурността на всички в Близкия изток“, допълва френският президент.

Президентът на Полша Доналд Туск призова полските граждани в Иран да следват инструкциите на местните власти. „Единството на поляците по въпроса за сигурността е особено важно днес“, допълва той.

Финландският министър-председател Петери Орпо заявява, че „най-важното е да се спрат ударите и евентуалните ответни атаки възможно най-бързо“.

Европейски министри на външните работи също изразиха загриженост относно ударите.

Испанският Хосе Мануел Албарес заяви, че се следи ситуацията и се изисква спазване на международното право. „Насилието води само до хаос. Деескалацията и диалогът са пътят към мира и стабилността“, написа той в социалните мрежи и допълни, че всички испански посолства в региона работят.

Кипър от своя страна е активирал план за „безопасна евакуация на граждани от близките кризисни райони (от по-широкия Близък Изток)“ през страната, съобщава външният министър Константинос Комбос.

Европейският съюз прие широки санкции в отговор на нарушенията на правата на човека в Иран, военната подкрепа за агресивната война на Русия срещу Украйна и дейностите й по разпространение на ядрено оръжие.

Миналия месец блокът наложи нови санкции срещу членове на иранския режим, след като хиляди граждани бяха убити при репресии на режима срещу протестиращи. ЕС добави Ислямската революционна гвардия (IRGC) на Иран към списъка на терористичните организации на ЕС.