Старши съветници на президента Доналд Тръмп предпочитат Израел да нанесе удар по Иран, преди Съединените щати да предприемат военна операция срещу страната, твърдят източници на POLITICO.

Според запознатите лица представители на администрацията неофициално изтъкват, че израелска атака би провокирала ирански ответен удар. Това от своя страна би улеснило мобилизирането на обществена подкрепа сред американските избиратели за евентуална намеса на САЩ.

Логиката е преди всичко политическа – повече хора биха приели война с Иран, ако първо Съединените щати или техен съюзник бъдат нападнати. Последни социологически проучвания показват, че американците и особено републиканците подкрепят смяна на режима в Иран, но не са склонни да приемат риск от жертви сред американските военни. Това означава, че екипът на Тръмп обмисля не само аргументи като иранската ядрена програма, но и начина, по който една операция би изглеждала в очите на обществеността.

Държавният секретар проведе рядка среща с т.нар. „Група на осемте“, но подробностите от доклада остават класифицирани

Марко Рубио с извънреден брифинг пред законодатели относно Иран на фона на мащабна мобилизация в Близкия изток

„Вътре и около администрацията има мислене, че политически ще изглежда много по-добре, ако израелците действат първи и сами, а иранците отвърнат срещу нас. Така ще имаме повече основания да предприемем действия“, казва един от източниците, запознати с разговорите.

С намаляващите надежди във Вашингтон за дипломатическо решение на конфликта с Иран, основният въпрос все повече става кога и как САЩ биха атакували.

Въпреки предпочитанието Израел да действа първи, най-вероятният сценарий може да бъде съвместна операция между САЩ и Израел.

В отговор на запитване за коментар говорителката на Белия дом Ана Кели заяви: „Медиите могат да спекулират колкото искат за мисленето на президента, но само президентът Тръмп знае какви действия ще предприеме.“

Миналата седмица израелският премиер Бенямин Нетаняху бе в Белия дом, настоявайки администрацията да направи необходимото, за да осуети иранската ядрена програма, балистичната ракетна инфраструктура и подкрепата за прокси милиции в региона. Междувременно преговорният екип на президента – специалният пратеник Стив Уиткоф и зетят на Тръмп Джаред Къшнър – трябва да пристигне в Женева в четвъртък в опит да постигне споразумение с иранците.

Според един от източниците това е сериозен дипломатически опит, но мисленето сред хората най-близо до президента е, че в крайна сметка ще бъдат предприети военни действия.

Остава обаче въпросът за мащаба на евентуалната операция. Пред администрацията се открояват две основни опасения: рискът от изчерпване на американските запаси от боеприпаси, което би развързало ръцете на Китай спрямо Тайван, както и вероятността от американски жертви при по-мащабен удар.

Според източници американските сили ще имат готовност за извършване на удари срещу Ислямската република още този уикенд

САЩ изтеглят контингента си от Сирия на фона на ескалиращо напрежение с Иран

„Ако говорим за атака с цел смяна на режима, Иран почти сигурно ще отвърне с всичко, с което разполага. Имаме много активи в региона и всеки от тях е потенциална цел“, казва запознатото лице. „И те не са под защитата на „Железен купол“. Така че вероятността от американски жертви е висока, а това носи сериозен политически риск.“

Дори в по-спокойни периоди САЩ разполагат с хиляди военнослужещи в бази в Близкия изток. Освен това сега в региона са разположени ударни групи с два самолетоносача, бойни кораби и десетки изтребители.

През последните седмици представители на Пентагона и законодатели от Конгреса предупреждават, че продължителни удари срещу Иран могат да натоварят запасите на американската армия.

Високопоставен представител на американското разузнаване твърди, че службите са „обезпокоени и следят“ потенциални асиметрични ответни действия от страна на Иран срещу американски обекти и персонал в Близкия изток и Европа.

Тръмп разполага с различни варианти за удар срещу Техеран. Един от тях е ограничен първоначален удар, който да служи като лост за натиск и да принуди режима към приемливо за САЩ споразумение. Ако не бъде постигната сделка, по-късно могат да последват по-мащабни действия.

Военните операции почти сигурно биха били насочени към иранските ядрени обекти или по-скоро към това, което е останало от тях след американските удари миналия юни. Мишена вероятно ще бъде и инфраструктурата за балистични ракети, която Израел определя като сериозна заплаха за сигурността си, пише POLITICO.

По отношение на самия режим, източникът пояснява, че вариант е и т.нар. „обезглавяващ удар“ – атака, насочена към върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменеи.

Въпреки това иранската политическа система е изградена така, че да функционира дори при смяна на лидерите. Това обаче не изключва възможността САЩ да атакуват обекти и различни нива на управлението, включително висшето ръководство на Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

Иран маневрира между крайния срок на Доналд Тръмп и възобновеното гражданско недоволство, предлагайки разреждане на обогатения уран в опит да избегне война и да запази ядрената си инфраструктура

Нови студентски протести в Иран и дипломацията на ядрения ултиматум

Подобна операция може да продължи дни или седмици, а резултатите ѝ са трудни за прогнозиране, особено ако САЩ разчитат единствено на въздушни удари. По време на войната между Израел и Иран миналия юни, в която се включиха и Съединените щати, Нетаняху призова иранците да използват момента и да свалят управляващите.

Тръмп твърдеше, че американските удари през юни са „унищожили“ ядрената програма на Иран. През последните седмици обаче президентът даде сигнал, че не е убеден, че Техеран се е отказал от амбициите си.

Председателят на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Майк Роджърс заяви, че е получил брифинг от представители на администрацията относно опитите на Иран да възобнови ядрената си програма. Според него доказателствата са ясни и представляват сериозен аргумент в полза на възможна военна намеса.

„Те се опитват да се сдобият с това оборудване“, отбеляза той.

Роджърс обаче не уточни кога класифицираната информация ще бъде споделена по-широко. Конгресменът Дон Бейкън допълни, че законодателите скоро ще получат допълнителни данни за ядрените заплахи. Демократите в комисията признават, че досега не са били информирани.

Иранското правителство отдавна твърди, че не се стреми към създаване на ядрено оръжие, като настоява, че има право на мирна ядрена програма за научни и медицински цели. САЩ обаче традиционно гледат скептично на тези уверения, особено предвид нивата на обогатяване на уран.