Студенти в няколко университета в Иран организираха антиправителствени протести – първите подобни демонстрации в такъв мащаб след смъртоносните репресии на властите миналия месец.

Няколко организации потвърждават автентичността на видеозаписи, показващи демонстранти, които маршируват в кампуса на Технологичния университет „Шариф“ в столицата Техеран в събота. Тълпата скандираше „смърт на диктатора“ – препратка към върховния лидер аятолах Али Хаменеи – както и други антиправителствени лозунги. По-късно се виждат сблъсъци между тях и привърженици на правителството, пише BBC.

В друг университет в столицата бе проведен седящ протест. ВBC потвърди и кадри от Технологичния университет „Амир Кабир“ в Техеран, на които се чуват антиправителствени скандирания.

Иранският външен министър заяви, че до дни може да бъде готов проект за вътрешно съгласуване. Тръмп продължава с острата военна риторика

Иран с нов проект за ядрена сделка на фона на американските заплахи за военни удари

В Машхад, втория по големина град в Иран в североизточната част на страната, местни студенти според информации са скандирали: „Свобода, свобода“ и „Студенти, викайте, викайте за правата си“.

По-късно през деня бяха съобщени и значителни демонстрации на други места, както и призиви за нови протести в неделя.

Засега не е ясно дали има арестувани демонстранти.

Протестите от миналия месец започнаха заради икономически недоволства и бързо прераснаха в най-мащабните прояви на недоволство от Ислямската революция през 1979 г. насам. Антиправителствени демонстрации бяха потушени чрез насилствени репресии от страна на силите за сигурност, при които загинаха хиляди.

Властите признават за повече от 3000 смъртни случая, но твърдят, че насилието е било причинено от „терористични актове“, подклаждани от враговете на Иран.

Базираната в САЩ Human Rights Activists News Agency (HRANA) обаче е регистрирала над 7000 убийства, включително на 5804 демонстранти, 92 деца и 214 души, свързани с правителството. Hrana допълва, че разследва още 17 000 съобщения за смъртни случаи.

Тръмп твърди, че работи за световен мир и заслужава Нобелова награда за мир, но същевременно прибягва до военна сила в опит да постигне целите си

Дилемата във външната политика на САЩ, оголена от напрежението с Иран

Същевременно САЩ засилват военното си присъствие в близост до Иран, а президентът Доналд Тръмп заяви, че обмисля ограничен военен удар. В основата на напрежението между Техеран и Вашингтон стои въпросът за ядрената програма на Ислямската република. САЩ и европейските им съюзници подозират, че Иран се приближава до нивото на обогатен уран, необходимо за разработване на ядрено оръжие. Иранските власти категорично отричат и твърдят, че ядрената им програма има изцяло мирни цели.  

По-рано през седмицата американският президент даде на Техеран срок от 10 до 15 дни да постигне споразумение по дългогодишния ядрен спор, в противен случай държавата ще се изправи пред „наистина лоши неща“. В отговор на заплахите от страна на Белия дом президентът на Иран Масуд Пезешкиан заяви в събота, че страната му няма да „преклони глава“ пред натиска на световните сили.

„Световните сили са се подредили, за да ни принудят да преклоним глави... но ние няма да преклоним глави въпреки всички проблеми, които ни създават“, каза той в реч, излъчена на живо по държавната телевизия.

Въпреки решителната реторика, Иран изглежда се опитва да реши въпроса по дипломатичен път. В петък иранският външен министър  Абас Аракчи обяви, че очаква в рамките на дни да бъде готов проект на контрапредложение след ядрените преговори със САЩ тази седмица.

След проведените тази седмица в Женева непреки разговори със специалния пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф, и Джаред Къшнър, иранските преговарящи обявиха постигнато разбирателство по основните „водещи принципи“. Това обаче не означава, че окончателната сделка е близо. Докато САЩ настояват за пълно преустановяване на ядрената програма, ограничаване на ракетния арсенал и спиране на подкрепата за регионални прокси групи, Техеран категорично отказва да преговаря извън ядрената тематика. Иранските представители държат на правото си да обогатяват уран съгласно Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT). Към момента международните наблюдатели все още не са потвърдили актуалния статут на ядрената програма, а местонахождението на високообогатения уран остава неизвестно.

Сортът Брент поскъпва с над 6%, а Белият дом предупреждава, че Иран би бил „много разумен“ да сключи сделка

Тръмп даде 10 дни на Иран да сключи сделка, докато САЩ струпват военна мощ в Близкия изток

Според ирански източници, цитирани от The Guardian, Техеран отказва да изнесе своя запас от 300 кг високообогатен уран, но е готов да разрежда чистотата на съхраняваните количества под надзора на ядрения инспекторат на ООН – МААЕ.

Това условие ще бъде в основата на контрапредложението, което Иран трябва да представи на САЩ през следващите няколко дни.

Ислямската република разполага със запас от уран, обогатен до 60% – ниво, близко до необходимото за създаване на ядрено оръжие – но е склонна да намали концентрацията му до 20% или по-малко.

Арагчи също така твърди, че не е имало искане от страна на САЩ за отказ от правото на обогатяване на територията на Иран. Вместо това фокусът е върху чистотата на обогатяването и броя на центрофугите, които ще бъдат разрешени.